Решение № 94 от 27.10.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Русе, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова

Членове:

Палма Тараланска

Боян Войков при участието на секретаря Тодорка Недева като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело № 20214501000243 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. Л. Л. чрез адв. С. С. – АК гр. Русе против Решение № 2601515/08.07.2021 г., постановено по гр.д. № 4498 по описа за 2020 г. на Районен съд Русе, с което е признато за установено, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр. София ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, представлявано от Я.Б.Я. сумата 1000.00 лева- главница по слючен с „Аксес Файнанс“ ООД Договор за кредит А1 карта № ******, по силата на който е предоставена международна кредитна карта Access Finance/iCard/Master Card с визия (дизайн) А1 с разрешен кредитен лимит 1 000.00 лева, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр. София, както и сумата 121.45 лева- лихва за забава за периода 07.01.2019 год.- датата, следваща датата на последната погасителна вноска по паричния заем до 16.06.2020 г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.06.2020 год. до 1 окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 2541 по описа за 2020 год. на Русенския районен съд е издадена заповед № 1070/01.07.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В жалбата са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на формираните изводи относно правно релевантните факти по спора. Счита, че искът не е доказан по основание и размер. Развива доводи за това, че представянето на сключен договор за револвиращ кредит сам по себе си може да сочи, че е заредена сумата от 1 000,00 лв по издадената кредитна карта, но по никакъв начин не доказва, че е използвана каквато и да е сума от този лимит. Моли решението на РРС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново такова, с което да бъдат отхвърлени заявените претенции. Претендира разноски.

Въззиваемата страна по жалбата „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр. София счита същата за неоснователна, а решението на РРС за правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Решението на първоинстанционният съд, с което е прието за установено, че Н. Л. Л. от гр. Русе дължи на Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр. София претендираните суми от сумата 1000.00 лева- главница по слючен с „Аксес Файнанс“ ООД Договор за кредит А1 карта № ******, по силата на който е предоставена международна кредитна карта Access Finance/iCard/Master Card с визия (дизайн) А1 с разрешен кредитен лимит 1 000.00 лева, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр. София, както и сумата 121.45 лева- лихва за забава за периода 07.01.2019 год.- датата, следваща датата на последната погасителна вноска по паричния заем до 16.06.2020 г.- датата на подаване на заявлението за издаване 2 на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.06.2020 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 2541 по описа за 2020 год. на Русенския районен съд е издадена заповед № 1070/01.07.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

За да уважи заявените претенции, първоинстанционният съд е приел, че е налице ползване/усвояване на 17.11.2018 г. на разрешения кредитен лимит от страна на Л. чрез предоставената международна кредитна карта Access Finance/iCard/Master Card с визия (дизайн) А1, което е извел от представената от първоначалния кредитор по искане на особения представител на ответника Справка за начисления по Договор за кредит А1 карта № ******/**.**.**** год. /л.110-113 от гр.д. № 4498/20 на РРС/, при това без да има представени доказателства за активирането и ползването на кредитната карта.

Видно от чл. 5, ал.2 от Раздел II „Условия за ползване на кредита“ на сключения между страните договор Договор за кредит А1 карта № ******/**.**.**** год., с така издадената карта кредитополучателят може да тегли суми в брой или да извършва платежни нареждания с картата в рамките на максималния кредитен лимит. Картата може да се използва само за трансакции за плащане или теглене на пари в брой чрез използването на АТМ – устройства; за трансакции за плащане чрез използването на ПОС – устройства или трансакции за плащане чрез други електронни платформи online /плащания в Интернет/. В случая няма събрани не само доказателства, но дори и твърдения за това Л. да е осъществил която и да е от тези операции.

Точно обратното – видно от цитираната от първоинстанционния съд справка – единствено е налице зареждане на картата със сумата от 1 000,00 лв, но не и извършване на трансакции по картата. Не случайно и представената на л.110113 от гр.д. № 4498/20 на РРС таблица е именувана като справка за начисления по договор за кредит, като не е представено самото извлечение от сметката, по която е разкрита кредитната карта.

Изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав счита, че неправилно първоинстанционният съд е 3 зачел захранването на сметката с кредитния лимит, който би могъл да се ползва съобразно сключения между страните договор и Общи условия към него, като осъществено от кредитополучателя усвояване на сумата. Няма данни за ползването на картата и осъществени с нея трансакции както за плащане или теглене на пари в брой чрез използването на АТМ – устройства, така и за трансакции за плащане чрез използването на ПОС – устройства или трансакции за плащане чрез други електронни платформи - online /плащания в Интернет/, които биха били видими при едно извлечение от банкова сметка, по която е издадена кредитната карта. В подкрепа на изложеното е и чл. 7.2.1 от ОУ, доколкото изрично е дефинирано, че по картовата сметка, свързана с кредитната карта не могат да бъдат превеждани суми, освен преводите, извършвани от заемодателя във връзка с кредита.

Основателно се явява и възражението на назначения особен представител за това, че представената справка – извлечение, въз основа на която първоинстанционният съд е градил своите изводи не е ясно от кого е изготвена и същата е неподписана, не е представена с исковата молба и е следвало да бъде изключена от доказателствения материал.

Само за прецизност следва да се отбележи, че по делото няма събрани и доказателства не само за ползването, но и изобщо за активирането на процесната кредитна карта съобразно чл. 5.4 от Общите условия към Рамков договор за предоставяне на Кобрандирана платежна система A ccess за плащане или теглене на пари в брой чрез използването на АТМ – устройства; за трансакции за плащане чрез използването на ПОС – устройства или трансакции за плащане чрез други електронни платформи - online /плащания в Интернет/Finance/iCard/Master Card с визия (дизайн) А1 .

По изложените съображения първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което предявените претенции бъдат оставени без уважение.

С оглед изхода на спора върху въззиваемата страна следва да бъдат възложени сторените разноски в настоящото производство.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2601515/08.07.2021 г., постановено по гр.д. № 4498 по описа за 2020 г. на Районен съд Русе, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр. София ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, представлявано от Я.Б.Я. иск за признаване за установено, че Н. Л. Л. , ЕГН:

********** от гр. Русе, дължи сумата 1000.00 лева- главница по слючен с „Аксес Файнанс“ ООД Договор за кредит А1 карта № ****** , по силата на който е предоставена международна кредитна карта

Access

Finance/iCard/Master Card с визия (дизайн) А1 с разрешен кредитен лимит 1 000.00 лева, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр. София , както и сумата 121.45 лева- лихва за забава за периода 07.01.2019 год.- датата, следваща датата на последната погасителна вноска по паричния заем до 16.06.2020 г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.06.2020 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 2541 по описа за 2020 год. на Русенския районен съд е издадена заповед № 1070/01.07.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр. София ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3 да заплати по сметка на РОС 25,00 лв държавна такса за производството пред РОС.

ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр. София ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3 да заплати на адв. С. С. – АК гр.

Русе сумата от 150,00 лв разноски за възнаграждение за особен представител в производството пред РОС.

5

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6