Решение № 1293 от 05.03.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7693/2024
- Вид
- Решение № 1293
- Подписан
- 05.03.2025
- В сила
- 05.03.2025
- Състав
- Силвана Гълъбова, Боян Георгиев Бояджиев, Георги Стоянов Чехларов
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 412 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 и 153 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 150 и 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 19, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 57 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 1293 гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Силвана Гълъбова
Членове:
Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100507693 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 20079858/17.02.2023 г., постановено по гр. д. № 23652/2021 г. по описа на СРС, 66 състав, са уважени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, с които е признато за установено, че Р. С. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 330,71 лв. - главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.07.2017 г. 30.04.2019 г. до топлоснабден имот с адрес: гр .София, ж.к. *******, аб. № *******, ид. номер *******, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.08.2020 г до окончателното й погасяване, както и сумата от 43,56 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 19.08.2020 г. и сумата от 27,89 лв. за периода 01.08.2017 г. - 30.04.2019 г. - главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /26.08.2020 г./ до окончателното й погасяване, като е отхвърлен искът иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за главница за доставена топлинна енергия за горницата над 330,71 лв. до пълния предявен размер от 476,27 лв. и за периода 01.05.2016 г. — 30.06.2017 г., иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата над 43,56 лв. до пълния предявен размер от 64,29 лв., иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за главница за дялово разпределение за горницата до пълния предявен размер от 29,15 лв. и 1 за периода 01.07.2017 г. - 31.07.2017 г., а иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 6,32 лв. за периода от 31.08.2017 г. до 19.8.2020 г. - в цялост.
С определение № 20121442/25.04.2024 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение подадената от Р. С. В. молба за изменение на Решение № 20079858/17.02.2023 г. в частта за разноските.
Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника Р. С. В., чрез адвокат Д. С., с доводи за неправилност на обжалваното решение и искане за неговата отмяна. Релевирани са възражения по няколко основни направления:
Противоречие с обективните закони – методиката за изчисляване на доставената топлинна енергия (формула 6.1.1) е в категорично противоречие с установените обективни закони – като закона на Нютон– Рихман и втория закон на термодинамиката. Презюмира се нереалистична температура (90° вместо реалните 70°), което води до значително завишени изчисления на топлинната енергия и невъзможни физически резултати;
Неправилно прилагане на нормативната уредба – първоинстанционният съд не е приложил задължителната съдебна практика на ВАС и не е взел предвид приоритетността на европейското право и конституционните разпоредби. Решението нарушава разпоредби от Закона за енергетиката, Наредба 16‑334, както и директиви на ЕС (напр. Директива 2011/83 и 2012/27), които защитават правата на потребителите.
Методологически и технически недостатъци – формулата за изчисляване не отчита реалната работа на отоплителната система – не се вземат предвид демонтираните или спрени отоплителни тела и спецификата на двутръбната система. Това води до математически грешки, като например прекомерно изчисление на топлинната енергия, без реална основа.
Проблеми с договорните условия и правната защита на потребителите – общите условия, включени в договора за топлоснабдяване, се разглеждат като неравноправни и в ущърб на потребителите. Това е в противоречие както с националното, така и с европейското законодателство, защото ограничава правата на слабата страна в договорните отношения;
Процесуални нарушения – не са изяснени основни фактически и технически въпроси, свързани с продажбата на топлинна енергия и измерването . Също така се оспорва, че съдът не е разгледал правилно доказателствата, не е приложил съответната практика на ВАС и не е взел под внимание предишни решения на ЕС, които имат задължителна сила.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца „МХ Елвеко“ ООД.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, в която са уважени исковете срещу него.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва жалбата като 2 неоснователна и моли съда да я отхвърли.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „МХ Елвеко“ ООД не заявява становище по жалбата.
Подадена е частна жалба от Р. С. В. срещу определение № 20121442/25.04.2024 г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение подадената от Р. С. В. молба за изменение на Решение № 20079858/17.02.2023 г. в частта за разноските. Излага, че въз основа на отхвърлената част от иска на ответника, се дължат разноски в размер на 300 лв. за договор за правна помощ и 300 лв. за съдебна графологическа експертиза (за доказване, че подписът на отчета не принадлежи на доверителката на ищеца). Съдът е приложил разпоредбата от чл. 78, ал. 1, като е пропуснал ал. 3, според което разноските трябва да бъдат в тежест на другата страна. Посочва, че спорът трябва първо да се изясни от фактическа страна чрез експертизи, а не чрез задаване на въпроси, които са неотносими или правни по същество. Относно присъденото юрисконсулско възнаграждение се твърди, че разпоредбата от чл. 78, ал. 8 ГПК противоречи на конституционните и европейски норми, водещи до положителна дискриминация в полза на търговски дружества.
Насрещната страна по частната жалба „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли.
Решението е влязло в сила в частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за главница за доставена топлинна енергия за горницата над 330,71 лв. до пълния предявен размер от 476,27 лв. и за периода 01.05.2016 г. — 30.06.2017 г., иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата над 43,56 лв. до пълния предявен размер от 64,29 лв., иска с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК за главница за дялово разпределение за горницата до пълния предявен размер от 29,15 лв. и за периода 01.07.2017 г. - 31.07.2017 г., а иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 6,32 лв. за периода от 31.08.2017 г. до 19.8.2020 г. - в цялост., като необжалвано.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:
3
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Р. С. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 476,27 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 26.08.2020 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 64,29 лв., дължима за периода от 15.09.2017 г. до 19.08.2020 г.; сумата от 29,15 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 26.08.2020 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на 6,32 лв. за периода от 31.08.2017 г. до 19.8.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 24.04.2020 г. по гр. д. № 39964/2020 г. по описа на СРС, 66 състав.
Въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
По иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД:
Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:
1. Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия;
2. Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Спорни между страните в настоящото въззивно производство са обстоятелствата: дали ответникът е потребител на топлинна енергия – по силата на собственост, право на ползване или на друго облигационно основание; дали е кслючен писмен договор за присъединяване – дали не е налице непоискана услуга, дали е възникнало задължение за ответника да заплаща услугата дялово разпределение; дали са били технически изрядни уредите за техническо измерване.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че обжалваното решение е нищожно, каквото е решението постановено при липса на писмена форма на решението, подписването му от незаконен състав на съда (лица, които нямат качество „съдия“ към момента на постановяване на решението), пълна неяснота на волята на съда, липса на правосъдна компетентност по предмета на спора, и в случаите на съдебен имунитет. Извън тези случаи порочното съдебно решение може да бъде единствено недопустимо или неправилно, но не и нищожно. В случая посочените основания за нищожност на решението не се установяват по делото, поради което първоинстанционното решение не е нищожно. Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за неправилното приложение на правна норма, независимо от нейния характер и ранг не е порок, който прави съдебното решение нищожно, защото не засяга волята на съдебния състав и евентуално се 4 преценява с оглед правилността на решението.
Неоснователни са възраженията на ответника, според които заповедта, издадена по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 654/2022 г. от описа на СРС, 154-и състав, е нищожна. Заповедта по чл. 410 ГПК би била нищожна само ако е издадена от некомпетентен орган или не в предписаната от закона писмена форма. В конкретния случай съдът е издал заповед за изпълнение в рамките на своята правораздавателна власт и в законово установената писмена форма, като съдържанието й отговаря на изискванията, определени в чл. 412 ГПК.
Следователно, заповедта по чл. 410 ГПК представлява валиден акт на съда.
Освен това, възраженията, основани на неспазване на общностното право, са съществени по същността на спора и не могат да доведат до нищожност на заповедта или до недопустимост на производството по установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания в условието на т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъжда дали въззивникът-ответник е собственик на процесния имот – гр .София, ж.к.
*******, поради което на основание чл. 272 ГПК СГС препраща към мотивите на СРС, които стават част от правните съждения на настоящото решение.
Предвид изложеното между страните е съществувало действително правоотношение по договор за продажба на топлоенергия. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.
Разпечатката съдържа 43 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/493ee49d-959f-463f-b723-1fc956516b78