Определение № 1310 от 18.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1310 гр. София, 17.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Метанов като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20231000501157 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх.№1357/20.03.2023 година от Н. А. В., Б. Т. В., И. Т. М., чрез процесуалният им представител против определение №30/22.02.2023 година, постановено по т.д.23 по описа за 2022 година на Окръжен съд Кюстендил, с което е прекратено производството.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно, тъй като предмет на иска е обявяването на нищожността на решение на ОС, което не е взето от съдружниците и е заявено за вписване.

Ищците са наследници на починал съдружник, поради което твърдят, че са активно легитимирани да предявят иск за нищожност на решението. С разпоредбата на чл.6, ал.2 ГПК законодателят е определил, че предметът на делото и обемът на дължимата защита се определя от страните, поради което съдът не може да замени петитума, посочен от страната с искане за отмяна на решение на ОС. Въпросът за нищожността на решението на ОС е въпрос по съществото на спора. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение като върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения.

1

Производството по т.д.№ 23 по описа за 2022г. на Окръжен съд – Кюстендил е образувано по искова молба вх. № 1712 от 09.05.2022г. по описа на съда от Н. А. В., ЕГН **********, Б. Т. В., ЕГН **********, и И. Т. М., ЕГН **********, срещу „АПТЕЧНО – 2000“ ООД, ЕИК 109501871, с която се иска: 1. Да бъде обявена нищожността на взетите решение на ОС проведено на 14.03.2022г. в гр. Кюстендил; 2. Евентуално, да бъдат отменени решенията, като незаконосъобразни; 3. Да им бъдат присъдени направените по делото разноски. Ищците твърдят, че са наследници на Т. В. починал на ********г., притежавал 10 дяла по 100лв. от целия капитал на „Аптечно – 2000“ ООД. На 07.11.2021 г е починал мажоритарният собственик на дялове в „Аптечно – 2000“ ООД - Л. И. Я.. Със заявление вх.№ А4 20220317202532 е заявено за вписване решение на ОС на „Аптечно-2000“ ООД, с което е отказано приемането ни за съдружници, преразпределени са дяловете, избран е нов управител и е приет нов дружествен договор. Решението взето от ОС с корпоративен състав, включващ лице, което не е съдружник и с чийто глас се е формирало мнозинство. На практика формирането на волята на юридическото лице е извършено от лице, което не е съдружник, поради което това не може да доведе до вземане на решение обвързващо съдружниците, дружеството и третите лица, които искат да бъдат приети за членове съобразно дружествения договор и ТЗ. Затова решението е нищожно. Това решение противоречи на дружествения договор и ТЗ. Решението за свикване и дневния ред не са извършени от оправомощеното лице, при спазване изискванията на дружествения договор и закона, проведеното гласуване и изготвянето на протокола също са порочни. С вх. № 20622 ог 04.10.2022г. по описа на САС по ч.гр.д.2378/2022 година Н. А. В., Б. Т. В. и И. Т. М., чрез адв.

Х. Т., са уточнили, че поддържат частната жалба, като твърдят, че решението е нищожно, поради участието на лице което не е съдружник. Оттеглят частната жалба в останалата част, по втория съединен евентуално иск за отмяна на решението на ОС, поради което определението за прекратяване на предявените искове по чл.74 ТЗ е влязло в сила и след отмяната на определението за прекратяване предмет на т.д.23/2022 година е искът за нищожност на решението на ОС, проведено на 14.03.2022 година.

С разпореждане от 07.12.2022 година, съдът е указал на страната, че следва да отстрани противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като с молба от 20.01.2023 година, ищците са посочили, че 2 оформеното като решение на ОС от 14.03.2022 година е липсващо /невзето/ решение, тъй като не са участвали лицата, които са съдружници на дружеството. Правният си интерес основават на обстоятелството, че са наследници на съдружник.

Въз основа на изложените в исковата молба факти и обстоятелства, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно задължителните разяснения в т.1 и т.3 от Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. по тълк.д.№1/2002г., ОСГК на ВКС нищожно е и липсващото (невзето) решение на ОС, което обаче е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър като в зависимост от това дали решението подлежи или не подлежи на вписване в търговския регистър, установяването на нищожността следва да стане чрез иск по чл.97 ал.1 и ал.3 от ГПК (отм.), съответно чл.124 ал.1 и ал.4 от ГПК - в първия случай, и чрез иск по чл. 431, ал.2 от ГПК (отм.), съответно чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ - във втория случай. И в двата случая се касае за установителни искове, за които следва да е налице правен интерес. Освен невзетото решение, нищожно е и решението на ОС, което е извън пределите на неговата и на другите органи на ТД компетентност, определена от закона и учредителния акт, както и решенията на ОС, посочени в чл.75, ал.2, вр. ал.1 от ТЗ, които търговският закон изрично квалифицира като нищожни. В т.3 от Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. по тълк. д. №1/2002г., ОСГК на ВКС е проведено разграничение между правните последици от липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър и взето решение на ОС, нищожността на което е установена покъсно по исков ред. В първия случай вписаното несъществуващо обстоятелство е имало действие по отношение на третите добросъвестни лица от вписването и до заличаването му при условията на чл.493 от ГПК, но за същия период няма действие по отношение на членовете на дружеството. Във втория случай, за периода от вземане на решението от съответния орган и до установяване на неговата нищожност, това съществуващо решение (което има конститутивно действие) ще е задължително за членовете на дружеството, а от вписването и до заличаването му ще има действие и по отношение на третите добросъвестни лица - чл. 493 от ГПК.

3

Един от основните принципи, закрепен изрично в ГПК е принципът на диспозитивното начало, проявлението на който се състои в това, че страните по производството, неговият предмет и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от търсещия защита /чл.6, ал.2 ГПК/, като само търсещият защита може да измени основанието и предмета на делото, но не и защитният орган. Съдът е длъжен да даде защита само в рамките, посочени от ищеца, респективно молителя, очертани с молбата, с която същия сезира съда.

При правото на иск това представлява правомощие на определени лица /надлежни страни/ да възбудят чрез иск производство за разрешаване на конкретен граждански спор със сила на пресъдено нещо. Правото на иск е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на гражданския спор със сила на пресъдено нещо. Заявеното от ищеца спорно право обуславя процесуалната легитимация на ищеца и на ответника, като, с оглед диспозитивното начало ищецът е този, който въвежда правният спор като предмет на делото. Предметът на делото се предопределя от обективна и субективна страна от твърденията в исковата молба като съдът изхожда при даване на правната квалификация на иска от посоченото от ищеца основание и петитум на иска.

Страната е твърдяла, че решението на ОС, обективирано в протокол от 14.03.2022 година е липсващо /невзето/ решение, като е посочила фактите и обстоятелствата, от които произтича това нейно твърдение, както и е формулирала надлежен петитум, поради което съдът дължи произнасяне с акт по съществото на спора.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №30/22.02.2023 година, постановено по т.д.23 по описа за 2022 година на Окръжен съд Кюстендил, с което е прекратено производството и ВРЪЩА на първоинстанционния съд за продължаване на 4 съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5