Решение № 80 от 23.01.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ III-8, 23.01.2020 г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Росен Парашкевов

Членове: Кремена Лазарова мл. съдия

Красен Вълев при секретаря Жанета Граматикова, като разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 1903 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение № 2337 от 03.10.2019 г. по гр.д.№6186/2019 г. на Районен съд Бургас Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, седалище в гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46 е осъдена да заплати на Д.Д.Д., чрез адвокат Ели Димова, съдебен адерс в гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“ №11, ет.2, сумата от 1415,52 лева (хиляда четиристотин и петнадесет лева и петдесет и две стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за 208,22 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд през периода 29.07.2016 г. - 29.07.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143 и сумата от 180,41 лева (сто и осемдесет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща мораторна лихва за периода 30.10.2016 г. – 28.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 350,00 лева (триста и петдесет лева), представляваща направените от ищеца разноски по делото.

С решението Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР е осъдена и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 106,62 лева (сто и шест лева и шестдесет и две стотинки) и сумата от 250,00 лева (двеста и петдесет лева) – възнаграждение за вещо лице.

Постъпила е въззивна жалба от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, с която се обжалва Решение № 2337 от 03.10.2019 г. по гр.д.№6186/2019 г. на Районен съд Бургас изцяло. Иска се отмяна и постановяване на ново решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В депозираната жалба се сочи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалноправния закон и необосновано.

Излагат се съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приложил Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които е преизчислил положения нощен труд с коефициент 1,143. Сочи се, че съдът е трябвало да приложи Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г.- подзаконови актове за системата на МВР, в които липсва разпоредба за увеличаване на часовете нощен труд с коефициент. Твърди се, че спрямо правилата, действащи в системата на МВР съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд са равни на 8 часа дневен труд). Цитирана е съдебна практика в подкрепа на твърдението за липса на извънреден труд.

Не се въвеждат искания по доказателствата. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от не е постъпил отговор на въззивната жалба В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител. Постъпила е молба с рег. индекс и дата № 1107/20.01.2020 г. от Главна дирекция „Гранична полиция МВР“ чрез процесуален представител юрисконсулт Красимира Иванова, с която се заявява, че поддържат въззивната жалба.

Няма доказателствени искания. Моли се за отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Приложен е списък с разноските.

Ответната страна по въззивната жалба Д.Д.Д. не се явява в съдебно заседание. За него се явява процесуален представител -адв. Ели Димова. Излага съображения, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано и моли да бъде потвърдено. Представя списък на разноските и моли за присъждане на направените разноски по делото. Представя писмени бележки.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.

Предмет на въззивно обжалване е Решение № 2337 от

03.10.2019 г. по гр.д.№6186/2019 г. на Районен съд Бургас, като същото се обжалва изцяло.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС - Бургас. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Пред районен съд Бургас е предявен иск е с правно основание чл. 187, ал. 5 , т. 2 във вр. чл. 178,ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

По делото не се спори, че ищецът в производството – Д.Д.Д. е държавен служител като през процесния период от 29.07.2016 г. до 29.07.2019 г. е работил като р. на к. 100 бр.тона от 02 гр. В БГПК /База „Г. п. к.и“/ - С. при Регионална дирекция „Гранична полиция“ град Бургас, която е на структурно подчинение на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР В чл.37,ал.1 от ЗМВР е предвидено, че главните дирекции са сред основните структури на МВР. Според чл.38 от ЗМВР една от главните дирекции е ГД „Гранична полиция“, а в чл.40 от ЗМВР е посочено ,че в главните дирекции могат да се създават дирекции, териториални звена, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг.

Ето защо не се спори по делото, че за периода от 29.07.2016 г. до 29.07.2019 г ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР. Не се спори по делото и относно обстоятелството, че за този период от време ищецът е полагал и нощен труд.

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното заключение на която се установява, че съгласно данните от представените по делото протоколи за отчитане на работното време между 22.00 часа и 06.00 часа ищецът е положил общо 1456 часа нощен труд и този труд, преизчислен в дневен с коефициент 1, 143 възлиза на 1664,22 часа и именно разликата между двете стойности в размер на 208,22 часа представлява труд, който не е отчетен в протоколите за положен труд. Вещото лице посочва, че разликата представлява извънреден труд спрямо нормата за периода. Посочва, че от превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд с 208,22 часа и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за тези 208,22 часа възлиза на сума в размер от 1415,52 лева.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал.

6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал.

1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).

Въз основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 29.07.2016 г. - 29.07.2019 г. са действали както следва: 1) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 2) за периода от 02.08.2016 г. до 29.07.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл.

31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.