Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 23.11.2023, Административен съд - Шумен

Съд
Административен съд - Шумен
Дело
209/2023
Подписан
23.11.2023

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град Шумен, 23.11.2023г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

Административен съдия: Снежина Чолакова при участието на секретаря Светла Атанасова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 209 по описа за 2023 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от

Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А.В.С.

***, депозирана чрез процесуален представител адв.А.В.от ШАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0869-000440/03.08.2023г. по чл.171, т.1, б. «б» от Закона за движение по пътищата, издадена от мл.автоконтрольор в Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – гр.Шумен.

Жалбоподателят оспорва наличието на фактическо основание за издаване на процесната заповед, като сочи, че на 03.08.2023г. управлявал л.а. "***" с рег.№ ***по автомагистрала "Хемус", когато бил спрян от органите на Сектор ПП при ОДМВР-гр.Шумен за проверка. При проверката бил тестван с "Дръг тест 5000" с фабр.№ ARPH-0019, който отчел употреба на кокаин. Издаден му бил талон за медицинско изследване № 142371 от 03.08.2023г., въз основа на който оспорващият се явил за вземане на кръвна проба по указания ред, като резултатите от същата не били готови към датата на подаване на жалбата. Срещу него било инициирано досъдебно производство за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, по което не бил привлечен като обвиняем поради липсата на резултат от взетата от него кръвна проба.

Въпреки това срещу оспорващия била издадена ЗППАМ, с която на основание чл.171, т.1, б. "б" от ЗДвП било постановено отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността му, но не повече от 18 месеца. Твърди, че според разпоредбата на чл.23, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., именно резултатът от химико-токсикологичното изследване е определящ по отношение констатацията за употреба на наркотични вещества, от което следва, че при липсата на такова изследване противоправното му поведение не е доказано, а за издаването на ЗЗПАМ по чл.171, ал.1, б. "б" от ЗДвП е необходимо употребата на наркотични вещества да е установена по безсъмнен начин. Излага и аргументи, че живее в кв.Макак на гр.Шумен и има две невръстни деца, което налага необходимостта ежедневно да използва МПС с цел придвижване, а той е лишен от тази възможност, въпреки, че все още не знае дали е извършил нарушение на ЗДвП и НК. С оглед на това счита издадената заповед за прилагане на ПАМ за незаконосъобразна - издадена при липса на материално правно основание и в разрез с целта на закона, поради което моли за отмяната ѝ. В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява лично. Същият се представлява от адв.А.В.от ШАК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В пледоарията по същество релевира аргументи за незаконосъобразност на обжалвания акт, въз основа на които моли същият да бъде отменен. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответната страна – мл.автоконтрольор в сектор " Пътна полиция" към ОД на МВР – Шумен, редовно призован, не се явява лично. Същият се представлява от процесуалния си представител гл. юрисконсулт И.С., която оспорва жалбата, като изразява становище, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на производството.

Релевира доводи за материална законосъобразност на ЗППАМ, предвид наличието на наркотични вещества, отчетени с техническото средство – Дръг тест, съответно установено управление на МПС след употреба на наркотични вещества от страна на жалбоподателя. Сочи, че изследването с техническо средство е задължително и ако лицето не е съгласно с резултата, то има алтернативните възможности – да даде проби от кръв и урина или доказателствен анализатор. В случая жалбоподателят е избрал да даде кръвна проба и резултатът от нея ще е решаващ за отговорността на водача. Решаването на въпроса за отговорността за наркотичните вещества означава резултат от тези проби, който да бъде съобразен от компетентния орган, водещ образуваното досъдебно производство. Затова изчакването на резултата от взетата проба и крайният акт на прокурора по досъдебното производство, е обстоятелство, което е свързано със срока на действие на приложената принудителна мярка, а не с основанието за нейното налагане. Въз основа на изложените съображения моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена.

Претендира присъждане на разноски. В условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът като съобрази аргументите изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0869-000440/03.08.2023г., издадена от мл.автоконтрольор в Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – гр.Шумен, на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП, а именно - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 03.08.2023г. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи наличието на издаден АУАН № GA 1044159/03.08.2023г., съставен против А.В.С., за това, че на 03.08.2023г., около 18:10 часа по автомагистрала "Хемус" при 342 км в посока към гр.София управлявал л.а. "***" с рег.№ ***, собственост на М.Х.Н., след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Дръг тест 5000, с фабричен номер ARРN-0019. В заповедта е посочено също, че е издаден талон за изследване № 142371. Констатираното деяние е квалифицирано като административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на

ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 03.08.2023г.

Недоволен от нея, А.В.С. я оспорил пред Административен съд - гр.Шумен с жалба, входирана в деловодството на Административен съд – гр.Шумен с рег.№ ДА-01-1892/11.08.2023г.

С Мотивирана резолюция 23-0869-М000184 от

06.10.2023г., издадена от Началник група в ОДМВР-гр.Шумен, административнонаказателното производство по АУАН № GA 1044159/03.08.2023г., съставен против А.В.С. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, било прекратено на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН и предвид обстоятелството, че е образувано досъдебно производство № 111/2023г. по описа на ОДМВР-гр.Шумен за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

Впоследствие със Заповед за поправка на фактическа грешка № 869з-98/17.08.2023г. на мл.автоконтрольор в Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – гр.Шумен е допусната поправка на негова Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0869-000440/03.08.2023г., като текстът в диспозитива на заповедта, че на оспорващия се налага ПАМ по чл.171, ал.1, б."б" от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 03.08.2023г., да се чете "СУМПС не е отнето". Въпросната заповед за поправка на техническа грешка е влязла в сила на 27.09.2023г., като необжалвана.

Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, доказателства за компетентността на органа и за сервизна проверка на използваното техническо средство.

По искане на ответната страна, с писмо рег.№ ДА-01-209/23 от 28.09.2023г. по описа на ШАдмС от Окръжна прокуратура-гр.Шумен е изискано предоставянето на копие от постановление за извършване на химикотоксикологична експертиза по ДП № 111/2023г. по описа на ОДМВР-гр.Шумен.

С постановление от

03.10.2023г. по ДП № 111/2023г. по описа на ОДМВР-гр.Шумен наблюдаващият прокурор от ОП-гр.Шумен е разрешил предоставянето на въпросното постановление по делото. Видно от постановлението за назначаване на експертиза от 04.08.2023г. по ДП № 111/2023г. по описа на ОДМВР-гр.Шумен, по посоченото наказателно производство е назначена съдебно-химическа експертиза, с оглед установяване наличието на наркотични вещества и/или прекурсори/аналози или медикаменти в проба кръв, иззета от А.В.С., към 03.08.2023г.

По искане на ответната страна, с писмо рег.№ ДА-01-209/23 от 10.10.2023г. по описа на ШАдмС от Окръжна прокуратура-гр.Шумен е изискано предоставянето на копие от заключението по назначената съдебно-химическа експертиза на кръвна проба на А.В.С. по ДП № 111/2023г. по описа на ОДМВР-гр.Шумен. Видно от писмо рег.№ ДА-01-2259/18.10.2023г. по описа на ШАдмС, издадено от заместник окръжен прокурор при ШОП, заключението по назначената по посоченото ДП съдебно-химическа експертиза, не е изготвено.

За изясняване на спорните факти по делото по искане на ответната страна е изслушан свидетел – полицейският служител Г.Ю.И., чиито показания съдът кредитира като безпротиворечиви и основаващи се на преки негови впечатления.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, а и по същество не се оспорва, че на посочената в ЗППАМ дата и място А.В.С., в качеството му на водач, управляващ МПС, е бил спрян за извършване на проверка, при която показанията на техническото средство – Дръг тест 5000 били положителни за наркотични вещества или техни аналози - кокаин. На жалбоподателя бил връчен талон за изследване с № 142371 от 03.08.2023г., издаден в 19:50 часа на посочената дата, като му било указано да се яви в Спешно отделение на "МБАЛ Шумен"АД, за даване на материал за изследване. По делото няма спор, а и се установява от представеното постановление за назначаване на експертиза по ДП № 111/2023г. по описа на ОДМВР-гр.Шумен, че оспорващият е дал кръвна проба за изследване, която е предмет на изследване с посочената експертиза. Установява се също, че заключението по съдебно-химическата експертиза на кръвната проба не е изготвено към датата на разглеждане на делото в открито съдебно заседание, проведено на 24.10.2023г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП № 23-0869-000440/03.08.2023г., издадена от мл.автоконтрольор в Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Шумен - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 03.08.2023г., поради което настоящата жалба, подадена на 11.08.2023г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните съображения:

Издадената заповед по правното си действие е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. За да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.