Решение № 169 от 14.05.2024, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Севлиево, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА при участието на секретаря Виктория М. Стойчева като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20224230100804 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от Л. И. Г. срещу Община Севлиево.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на имот 562.137, находящ се в град Севлиево, селищно образование „Хоталич“, местност ***********. Този имот бил образуван от имоти с номера ***********, както и че правото на собственост ищецът е придобил чрез покупко-продажба, извършена с нот. акт № ***********. по описа на нотариус П. Д., а правото на собственост прехвърлителите по сделката са придобили чрез нот. акт № 191 от 1969 г. от по описа на РС Севлиево. Твърди се също, че имот 562.133 е идентичен с поземлен имот с кадастрален № 1676 по плана на местността *********** от 1985 г. Същевременно с това се твърди, че ищецът е собственик на имот 562.387, който е с граници както следва: 562.349, 562.131, 562.134, 562.137. Правото си на собственост обосновава с нот. акт № 191/1969 г., с който праводателите му са придобили правото на собственост, като счита, че с плана от 2006 г. за местността *********** част от този имот е отредена за път, с което е бил отчужден. Счита обаче, че ответникът не е собственик понастоящем на този имот - поради липсата на вещноправно действие на плана и поради непровеждане докрай на отчуждителната процедура, както и други подробно изложени правни съображения в исковата молба. Претендира се в исковата молба да се признае спрямо ответника, че ищецът е собственик на основание покупко-продажба на реална част от недвижим имот с кад. ид.

№ 562.137 (бивш № 562.133), находящ се в местността „***********, в 1 землището на гр. Севлиево, общ. Севлиево, област Габрово, заснет в плана на новообразуваните имоти на с.о. „Хоталич” като имот с ид. № 562.387, с площ от 75 кв.м, при граници на тази реална част при граници имоти с идент.

562.349, 562.131, 562.134, 562.137, който план е одобрен със Заповед № 309/20.07.2006 г. на Областен управител на Област Габрово . Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск по доводите в исковата молба. В писмена защита излага подробни доводи за основателността на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът , чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск като изцяло неоснователен и оспорва фактическите обстоятелства, въз основа на които ищецът твърди, че е собственик на процесния недвижим имот.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора по доводите изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 35, том II, peг. № 3381, дело № 139 от 18.03.2014 г. на А.С., помощник нотариус по заместване, при П. Д. - Нотариус, с район на действие РС-Севлиево, вписан под № 543 в регистъра на Нотариалната камара, че ищецът Л. И. Г. е придобил поземлен имот № 562.133 - незастроен, по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание „Хоталич” в землището на гр. Севлиево, ЕКАТТЕ 65927, местност „***********, вид територия - в строителни граници, определени с околовръстен полигон, с площ 493.10 кв. м. /съгласно документ за собственост с площ 0.5 дка./; при съседи: имоти с № 562.137 - Л. И. Г., № 562.134 - М.Н.М, № 562.387 - местни пътища на Община Севлиево и № 562.349 - местни пътища на Община Севлиево. Гореописаният поземлен имот е придобит от продавачите на ответника по наследство, като техният наследодател е придобил процесния имот с нотариален акт № 191, том I, дело 419/1969 г. на И.Ш. - съдия към Севлиевския районен съд.

По делото е представена и комбинирана скица между стар план и одобрения план на новообразуваните имоти на СО „Хоталич”. По делото е представена и скица № 150 от 09.05.2023 г. на новообразуван имот № 562.387.

Видно от приетото по делото удостоверение, изх. № ДД-4-А-05.814-(1) от 17.05.2023 г., издадено от Община Севлиево, имотът, описан в нотариален акт № 191, том I, дело 419/1969 год. е идентичен с имот № 1676 по неодобрен план на местност „*********** от 1985 г., идентичен с имот № *** по одобрения със заповед № 309/20.07.2006 г. план на новообразуваните имоти на селищно образувание „ Хоталич” местност „***********, землище на гр. Севлиево.

2

Със заповед № 0162 от 22.02.2021 г. на заместник-кмета на Община Севлиево поземлен имот №*** е обединен с ПИ №*** в нов ПИ №*** с площ 1900 кв. м.

По делото е разпитана свидетелката И.В. И.а, като от нейните показания се установява, че е имала имот близо до Лозарска среща, Крушевски баир – лозе, което било закупено от баща й през 1969 г. от Х.К., като се ползвало до продажбата на имота на ищеца - Л. Г.. Свидетелката посочва, че границите на имота са: на северната страна - главния път, по който вървят коли и автобуси, на източната страна - парцел, на запад - на Л. Г. дядо му - бай Д. и един негов братовчед. Свидетелката сочи, че е нямало път между техния имот и източния парцел. Свидетелката дава сведения и че когато ищецът е искал да купи имота му дали нотариален акт, изготвен от Ш. /нотариалния акт от 1969 г./, като не оставили и сантиметър, всичко продали до границата на бай Г., неговия парцел.

От приетата по делото и неоспорена съдебно-техническа експертиза, се установява, че с покупката от ищеца на ПИ с идентификатор ***, който имот граничи с имота на ищеца ***, са обединени в един имот с идентификатор ***. От този имот, при изработването на плана на новообразуваните имоти, се проектира път с идентификатор *** съставляващ местен път, който осигурява достъп до два имота, но не са открити данни за провеждане на процедура по отчуждаване (закупуване) на тези 75 кв.м.

В с.з. вещото лице изрично сочи, че има три модела на план, които се разминават един от друг и в текстовата част са написали площи, взети не от графиката, а от някакви други документи. Когато се налагат два и повече плана, целта на комбинираната скица е да се покаже има ли измествания на границите и до колкото те съвпадат по единия, по другия и по третия план.

Вещото лице сочи, че по комбинираната скица, при която са наложени двата слоя, пътят попада в имота на ищеца.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Предявеният иск е допустим, доколкото от изявленията на процесуалният представител на ответника в отговора и в съдебно заседание, се установи, че същият твърди наличие на права, които са несъвместими с правото на собственост на ищеца върху процесния имот. Следва да се приеме, че между страните е налице правен спор, подлежащ на разглеждане по съдебен ред.

Уважаването на предявеният установителен иск, с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест, че е собственик на процесния имот. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 35, том I I, peг. № 3381, дело № 139 от 18.03.2014 г. на А.С., помощник нотариус по заместване, 3 при П. Д. - Нотариус, с район на действие РС-Севлиево, вписан под № 543 в регистъра на Нотариалната камара, ищецът Л. И. Г. се легитимира като собственик на поземлен имот № 562.133, който имот е идентичен с този, описан в нотариален акт № 191, том I, дело 419/1969 г. на И.Ш. - съдия към Севлиевския районен съд, видно от удостоверение, изх. № ДД-4-А-05.814-(1) от 17.05.2023 г., издадено от Община Севлиево. Следва да се отбележи, че в практиката си ВКС се придържа към тълкуването, че индивидуализиращ белег на вещните права са техните граници, а не площта им, която е функция на границите (така Решение № 63 от 15.10.2020 г. на ВКС по гр. д. 233/2020 г., II г.о., ВКС, ГК).

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 35, том II, peг. № 3381, дело № 139 от 18.03.2014 г. на А.С., помощник нотариус по заместване, при П. Д. - Нотариус, с район на действие РС-Севлиево, вписан под № 543 в регистъра на Нотариалната камара волята, на праводателите на ищеца е да му прехвърлят имота в неговата цялост, така както те самите го притежават.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че от имот *** (собственост на ищеца), при изработването на плана на новообразуваните имоти, се проектира път с идентификатор *** съставляващ местен път, който осигурява достъп до два имота, но не са открити данни за провеждане на процедура по отчуждаване (закупуване) на тези 75 кв.м.

Безспорно е и обстоятелството, че ПНИ няма вещно прехвърлително действие и доколкото не се представиха доказателства за проведена и завършена отчуждителна процедура след предварително и равностойно обезщетение, то следва процесният имот (определен за път - № 562.387, с площ от 75 кв.м, при граници на тази реална част при граници имоти с идент.

562.349, 562.131, 562.134, 562.137) да се счита за част от имот № 562.137 (бивш № 562.133).

Относно доводът, наведен от ответника в отговора на исковата молба, че по силата на §7, ал. 1 , т . 4 от ПЗР на Закон за местното самоуправление и местната администрация, във вр. с чл. 2 , ал. 1 , т. 1 от Закон за общинската собственост общинските пътища и улиците представляват имоти - общинска собственост, които по закон и по предназначение са със статут на публична общинска собственост и следователно правото на собственост на общината върху посочените имоти възниква ех lege, следва да се отбележи, че процесният имот не е улица, към момента на влизането на силата на закона, каквото е изискването на посочената разпоредба.

Както бе отбелязано по-горе, индивидуализиращ белег на вещните права са техните граници, а не площта им и видно от удостоверение, изх. № ДД-4А-05.814-(1) от 17.05.2023 г., издадено от Община Севлиево, имот № 562.133, е идентичен с идентичен с имот № 1676 по неодобрен план на местност „*********** от 1985 г., идентичен в описания нотариален акт № 191, том I, 4 дело 419/1969 год. имот.

С оглед всичко изложено, иска е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане в този смисъл, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, направените съдебни разноски в общ размер на 1455 лева, съобразно доказателствата за заплатени от ищеца разноски.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на ОБЩИНА СЕВЛИЕВО, с БУЛСТАТ 000215889, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, пл. „Свобода” № 1, че Л. И. Г. , с ЕГН **********, е собственик, на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот, на следния недвижим имот: реална част от имот с ид. № 562.137 ( б и в ш № 562.133), находящ се в местността „***********, в землището на гр. ***************************, заснет в плана на новообразуваните имоти на с.о. „****” като имот с ид. № ********, с площ от 75 кв.м, при граници на тази реална част: имоти с идент.

******************, който план е одобрен със Заповед № 309/20.07.2006 г. на Областен управител на Област Габрово.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ОБЩИНА СЕВЛИЕВО, с БУЛСТАТ 000215889, да заплати на Л. И. Г. , с ЕГН **********, направените по делото разноски в общ размер на 1455 /хиляда четиристотин петдесет и пет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 5