Определение № 144 от 23.02.2024, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 144 гр. Шумен, 23.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500049 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 66, ал. 2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с рег. №17496/14.12.2023 г., депозирана от Л.

Й. Й. чрез адв. И. Г. Т. при ШАК, срещу Определение №2742/28.11.2023 г., поставено по гр. д. №613/2023 г. по описа на ШРС, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за възстановяване на срок за отговор на искова молба с рег. №3952/21.03.2023 г., по която е образувано първоинстанционното производство.

В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на обжалвания акт, поради което се иска неговата отмяна и възстановяване на срока по чл. 131 от ГПК за отговор на исковата молба по гр.д. №613/2023 г. по описа на ШРС, връчване на книжата по делото и дадена възможност за отговор, както и за отмяна действията, извършени преди възстановяването на срока.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК ответниците по жалбата, всички чрез адв. П. Т. при ВАК, са депозирали писмен отговор, в който поддържат, че е недопустима – подадена извън преклузивния срок за обжалване, тъй като съобщението било надлежно връчено на процесуалния представител на частния жалбоподател – адв. Ж.П., на 05.12.2023 г., а частната жалба – подадена на 14.12.2023 г. Представителната власт на адв. П., назначена от съда като особен представител на ответницата, била изрично и лично потвърдена от ответницата по реда на чл. 33, ал. 3 от ГПК в открито с.з. на 28.11.2023 г. и отразено в протокола. Евентуално, считат жалбата за неоснователна, по подробно изложени съображения, като заявяват претенция за присъждане на сторените от тях разноски за адвокатска защита в производството по подадената частна жалба.

Частната жалба е подадена в срок и от надлежно легитимирано лице, поради което е 1 допустима. Неоснователни са доводите в отговора за недопустимост на жалбата, като подадена извън преклузивния срок. В случая процесуалните действия на ответницата Л. Й.

Й., извършени с молбата й от 30.10.2023 г. по чл. 64 от ГПК и депозирания отговор на исковата молба са прекратили процесуалните правомощия на назначения й особен представител – адв. Ж.П.. Страната вече е в известност за висящи съдебен спор и тя може сама, както намери за добре, да организира защитата си. От този момент връчването на съобщения и призовки до страната следва да се извършва по общите правила. Според чл. 33 ГПК упълномощаването може да се направи и устно, но действието изисква личното явяване пред съда на упълномощителя и упълномощения, което се отразява в протокола от съдебното заседание. Изявлението на ответницата в проведеното открито с.з. на 28.11.2023 г. „В процеса желая да бъда представлявана от адв. П. и от адв. Т.“ не може да се тълкува като устно упълномощаване на адв. П., тъй като видно от протокола адв. П. не се е явила в съдебното заседание. Първоинстанционният съд също не е възприел извършването на такова упълномощаване в с.з. на 28.11.2023 г., след като в следващото с.з. на 22.01.2023 г. адв. Ж.П. е освободена като особен представител на ответницата и изрично е посочил, че последната се счита за уведомена за следващото с.з. чрез адв. Т.. Ето защо, необосновано се явява възражението, че адв. П. е упълномощен представител на ответницата. След като е отпаднала необходимостта от участие на адв. П. като особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК съобщението за постановеното определение неправилно е било връчено на адв. П..

Надлежно връчване обаче е било осъществено на посочения от ответницата съдебен адрес, чрез упълномощения й представител – адв. Т. на 08.12.2023 г., поради което частната жалба се явява подадена в преклузивния едноседмичен срок.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от З. Й. П., Ж. П.

В., Г. В. Ж., В. В. В., Д. Х. М., С. Х. Ж., М. И. И., М. Д. И., М. Ж. П. и И. Ж. И., всички чрез адв. П. Т. от ВАК с искане да бъде признато за установено, че Л. Й. Й. не е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Шумен, ул. „.......“ №7, вх. 1, ет. 3, ап. 11.

На 30.10.2023 г. ответницата Л. Й. Й. е депозирала молба по гр.д. №613/2023 г. по описа на ШРС, с която моли съда за възстановяване на срока по чл. 131 от ГК за отговор на исковата молба, да й бъдат връчени книжата по делото и дадена възможност да направи отговор по исковата молба, както и да бъдат отменени действията, извършени преди възстановяване на срока. В молбата излага, че от направената справка в деловодството на ШРС установила, че действително била търсена на постоянния й и настоящия адрес в гр.

София, но същото било направено при съществени нарушения на разпоредбата на чл. 47 от ГПК, а именно - адресът й бил посетен три пъти, но не в рамките на един месец както изисквал ГПК, а в три различни дни и месеци, тоест повече от месец; длъжностното лице изобщо не отразило и не ставало ясно дали е направило опит да намери друго лице от същия адрес, което да е съгласно да получи съобщението; нямало данни на коя точно дата и кога е пуснато съобщението в пощенската кутия; не отговаряло на истината отразеното от 2 длъжностното лице обстоятелство, че е напуснала адреса преди повече от 6 месеца, като информацията не била установена от справка от домоуправителя на блока, а от „съседка Р.К.“ без да се сочи от кой апартамент е, нито имало нейн подпис. Поради това счита, че не е спазена процедурата за връчване на съобщения и призовки, за да се премине към връчване на книжата по реда на чл. 47, ал. 1 – 5 от ГПК, поради което „уведомяването й“ по този ред се явявало неправилно и незаконосъобразно.

С определение №2742/28.11.2023 г., поставено по гр. д. №613/2023 г. ШРС е отхвърлил, като неоснователна, молбата на Л. Й. Й. за възстановяване на срок за отговор на исковата молба по предявения отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че срокът за отговор на исковата молба не е пропуснат въобще, тъй като е постъпил такъв от особения представител на ответника. Посочил е, че дори и назначаването на особен представител да е резултат от неправилна преценка от съда на редовността на връчването, не може да съществуват два различни като период от време срока за отговор на една искова молба - един за особения представител и един за ответника, даже и заради избягване заобикаляне правилото на чл. 133 ГПК. Констатирал е, че при оформяне съобщенията до ответницата, действително връчителят е отбелязал три посещения на адреса, в период по-дълъг от един месец /25.05., 26.06 и 08.07.2023 г./, тоест направено е повече от законово определения минимум, което по никакъв начин не е в състояние да накърни правата на ответницата. Приел е, че няма нищо особено и непредвидено в отсъствието на страна по дело от регистрираните й адреси, поради което и ГПК е регламентирал правила за охраняване интересите й в такива случаи, което било сторено по делото. Посочил е, че наличието на непредвидени и/или особени обстоятелства биха били такива за причините за отсъствието от адресите, които страната не е могла да отстрани, но твърдения в такава насока няма.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е валидно, но недопустимо.

В молбата си от 30.10.20233 г. до ШРС молителката се позовава на нередовност на връчването и направените отбелязвания от длъжностното лице в съобщението за връчване на исковата молба, довело до неправилно приложение на фикцията за връчване при поставянето на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК и назначаване на особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК и връчване на препис от исковата молба и приложенията на особения представител. В частната жалба излага още, че колкото и добре да си е свършил работата особеният представител, той не би могъл да е по-добре запознат от страната с фактическата и реална обстановка по конкретния казус, а в случая от депозирания отговор, приложен към молбата за възстановяване на срока, било видно, че са налице такива факти и обстоятелства. Според молителката, допуснатите процесуални нарушения при връчването на книжата накърняват правото й на защита и представляват особени непредвидени обстоятелства, които й дават основание да иска възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба.

3

Съобразно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В съдебната практика безпротиворечиво под особени непредвидени обстоятелства се разбират такива факти от обективната действителност, които стоят извън волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно не могат да бъдат предвидени. Обстоятелствата, евентуално обуславящи възстановяването на срока, следва да са настъпили след като той е започнал да тече, именно те да са причина за пропускането му и тези обстоятелства не само да са непредвидени, а и особени - съставляващи необичайна пречка, която обективно да е лишила страната от възможността в срок да упражни предоставеното й от закона процесуално право.

Такива обстоятелства например биха били внезапно тежко заболяване на страната, природни стихии и др., каквито в молбата за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба не се съдържат.

Твърденията за допуснати процесуални нарушения при връчването на исковата молба и приложенията изключват началото на течението на срока за отговор, а срок, който не е започнал да тече, не може да бъде пропуснат и не подлежи на възстановяване по реда на чл.

64 от ГПК. Такива пропуски на съда влияят върху правилността на постановения краен съдебен акт, но не съставляват особено непредвидено обстоятелство. Поради това молбата за възстановяване на срок за отговор на исковата молба е процесуално недопустима, тъй като направеното с нея искане не попада в хипотезата на чл. 64, ал. 2 от ГПК. Тези изводи на настоящия състав се основават на практиката на върховната инстанция, обективирана в Определение №9/05.01.2021 г. по ч.т.д. №2460/2020 г. на ВКС, II т.о.; Определение №482/07.08.2018 г. по ч.т.д. №1584/2018 г. на ВКС, ІІ т.о.; Определение №496/15.11.2012 г. по ч.гр.д. №454/2012 г. на ВКС, ІІ г.о./, според която при констатация за ненадлежно сезиране с искане за възстановяване на срок поради липса на твърдения за наличие на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК, съдът не дължи проверка за спазване на едноседмичния срок по чл. 64, ал. 3 от ГПК, нито провеждане на процедура по възстановяване на срок. Правата на страната няма да бъдат накърнени и ще бъдат предмет на инстанционен контрол по обжалване на постановеното решение по същество със съответните последици при евентуално погрешната преценка на първоинстанционния съд относно редовността на връчване на книжата, съответно преценката по приемане или не на отговора с оглед депозирането му в срока или извън срока.

Поради изложеното първоинстанционното определение следва да бъде обезсилено.

С оглед изхода на делото разноски не се следват.

Водим от изложеното, Шуменският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОБЕЗСИЛВА Определение №2742/28.11.2023 г., поставено по гр. д. №613/2023 г. по описа на Шуменски районен съд.

Връща делото на Шуменски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5