Решение № 194 от 06.06.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Б., 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П.Д.С. при участието на секретаря Х.К.Н. като разгледа докладваното от П.Д.С. Гражданско дело № 20251810100235 по описа за 2025 година

Предявени са отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 439 от ГПК.

Ищците- Л. Ц. Ц. и Н. Ц. Г. от с. Т., общ. Б. твърдят, че са наследници по закон на Ц.Н.Г., бивш жител на с. Т., общ. Б., починал на **** г. Сочат, че между наследодателя им Ц.Г. и Банка “****” АД на **** г. бил сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата от 5000.00 лв., със срок на погасяване от 120 месеца, на вноски, съгласно погасителен план към договора. Съгласно погасителния план към договора за кредит задължението към банката следвало да бъде изплатено, ведно с главница, лихви и такси, на 120 месечни вноски, с последната вноска с падеж на 18.08.2019 г. Излагат, че до смъртта си на **** г. общият им наследодател изплащал редовно дължимите към банката вноски по кредита, а след неговата смърт те приели оставеното от него наследство. Въпреки приемането на наследството, след смъртта на наследодателя им не са плащали задълженията по кредита и така към момента остават неизплатени 97 вноски, съгласно погасителния план, считано от 06.08.2011 г. до 18.08.2019 г., като съгласно покана-уведомление изх. No **** г. задължението според ответника е в размер на 13621.33 лв., от които главница в размер на 4485.75 лв.

Излагат, че за периода от **** г., когато починал баща им, до настоящия момент банката бездейства, въпреки че задължението по кредита станало изискуемо с неплащането на последната вноска на 18.08.2019 г. Поддържат, че от 18.08.2019 г. до сега е изтекъл срок, по-дълъг от 5 години, в който банката бездейства, и вземането е погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД, а за претендираните лихви е изтекъл и предвидения в чл. 111, б. “в” тригодишен срок. Сочат, че въпреки изтеклата погасителна давност, банката претендира плащането му, за което им били изпратени покани и продължава да начислява лихви, което обуславя правния им интерес от водене на делото. Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не му дължат исковата сума в размер на 13621.33 лв., 1 от които главница в размер на 4485.75 лв. и 9135.58 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за периода от 06.08.2011 г. до 29.01.2025 г., произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от **** г., поради погасяването на вземането по давност.

Ответникът- “Банка ****” АД, гр. С. в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си признава изцяло исковата претенция, поради което моли на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските да бъдат възложени върху ищците. Сочи, че не оспорва, че последното плащане за погасяване на кредита е на 18.08.2019 г. Твърди, че ответникът не е предприел никакви действия по принудително изпълнение по отношение на ищците в настоящото производство, включително не се е снабдявал с изпълнителен титул и не е образувал изпълнително дело. Изтъква, че доколкото погасителната давност не се прилага служебно, то отговорността за разноски за кредитора би възникнала само, ако той предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане или оспори предявения основателен иск. Заявява, че “Банка ****” АД не е дала повод за завеждане на настоящото дело, тъй като не оспорва, че е настъпила погасителна давност по процесното вземане, а признава, че предявеният иск е основателен.

В съдебното заседание по делото, ищците, чрез процесуалния си представител, правят искане за постановяване на решение при признание на иска. Предвид това при проведеното открито съдебно заседание по делото и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК с протоколно определение съдът е прекратил съдебното дирене.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и направеното искане от ищеца за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, намира следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 439 във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост от ищците на ответника на сумата от 13621.33 лв., от която главница в размер на 4485.75 лв. и 9135.58 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за периода от 06.08.2011 г. до 29.01.2025 г., произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от **** г., сключен между наследодателя им Ц.Г. и Банка “****” АД, поради погасяването на вземането по давност.

Налице са предпоставките по чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Ответникът признава иск, като ищците са направили искане за произнасяне от съда с решение съобразно признанието. Не съществуват пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и със същото страната може да се разпорежда.

Предвид това и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът следва да се произнесе с решение съобразно признанието и искът бъде изцяло уважен, като бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците не му дължат сумата от 13621.33 лв., от която главница в размер на 4485.75 лв. и 9135.58 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за периода от 06.08.2011 г. до 29.01.2025 г., произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от **** г., сключен между наследодателя им Ц.Г. и ответника Банка “****” АД, поради погасяването на вземането по давност.

Въпреки изхода на спора, на ищците не следва да се присъждат направените от същия разноски, като искането на ответника да не му бъдат възлагани разноските по 2 делото съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е основателно. По силата на цитираната разпоредба, ако ответникът е признал иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, разноските се възлагат на ищеца. В случая са налице посочените предпоставки, доколкото ответникът в настоящото производство признава иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не разполага с изпълнителен титул, нито е предприел действия по принудително изпълнение на вземанията. Съгласно последователната практика на ВКС, извънсъдебната покана до длъжника да плати, каквито покани са отправени от ответника към ищците по настоящото дело, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба (така в Определение No 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. No 510/2018 г. на ВКС, I V г.о., Определение N o 318 от 25.07.2018 г. по ч. гр. д. No 2828/2018 г. на ВКС, ІII г.о. и др.). Същевременно, както е посочено и в Определение No 474 от 07.11.2019г. по ч. гр. д. No 3063/2019 г. на ВКС, IV г.о., титулярят на вземане има право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност. При предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане като погасено по давност, за което ответникът не е бил снабден с изпълнителен титул /какъвто, както беше посочено, е и настоящият случай/, е оправдано разрешението, според което при признаване на иска от страна на ответника, той се освобождава от отговорност за разноски, защото по този начин удовлетворява интереса на длъжника да получи решение при признание на иска. Действията на кредитора, с които той кани длъжника си да плати съществуващото задължение, макар за част от него, или за цялото, да е изтекъл давностният срок, не са неправомерни, нито обуславят необходимост длъжникът да се защити чрез предявяване на иск.

Поради това и направените от ищците разноски по уважения отрицателен установителен иск следва да останат в тяхна тежест съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 то ГПК.

В полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 100.00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.

Предвид гореизложеното съдът и на основание чл. 237 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Л. Ц. Ц., с ЕГН **********, и Н. Ц. Г., с ЕГН **********, и двете с адрес: с. Т., общ. Б., ул. “****” ****, срещу “Банка ****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. “****” ****, искове с правна квалификация чл. 439 във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Л. Ц. Ц. и Н. Ц. Г. и не дължат на “Банка ****” АД сумата от 4 485.75 лв. /четири хиляди четиристотин осемдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща главница договор за кредит за текущо потребление от **** г., сключен между наследодателя на ищците Ц.Н.Г., б. ж. на с. Т., общ. Б. и “Банка ****” АД, както и сумата от 9135.58 лв. /девет хиляди сто тридесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за периода от 06.08.2011 г. до 29.01.2025 г., поради погасяването по давност на вземанията.

ОСЪЖДА Л. Ц. Ц., с ЕГН **********, и Н. Ц. Г., с ЕГН **********, и двете с 3 адрес: с. Т., общ. Б., ул. “****” ****, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да заплатят на “Банка ****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. “****” ****, сумата от 100.00 лв. /сто лева/ за направените по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

4