Решение № 992 от 30.04.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 992

Добрич, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - II тричленен състав, в съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЛЮБОМИР ГЕНОВ

Членове:

НЕЛИ КАМЕНСКА

СТОЯН КОЛЕВ

При секретар ИРЕНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ КАМЕНСКА канд № 20267100700101 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 - 228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на И. Р. П. с [ЕГН], в качеството му на главен архитект на Община Дулово, подадена чрез адв. И. А. - САК, срещу Решение № 83/27.11.2025 г., постановено по анд № 91/2025 г.- по описа на Районен съд Дулово, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № СС-36 от 07.12.2021 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол –Силистра за налагане на глоба в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл. 232, ал. 1, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Оспорва се извършената от районния съд преценка на доказателствата по делото и изводите за доказаност на извършеното нарушение. Иска се решението на съда и наказателното постановление да бъдат отменени като незаконосъобразни. В съдебно заседание оспорващият не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол –Силистра се представлява от редовно упълномощеният старши юрисконсулт П. М., който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Добрич, II касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Касаторът И. Р. П. е бил санкциониран с процесното НП в качеството му на главен архитект на Община Дулово, затова, че на 05.05.2021 г. е съгласувал и одобрил, полагайки печат и подпис, инвестиционен проект във фаза „Техническа“ без наличието на положително становище от органите на държавния здравен контрол по см. на § 1, т.9, б. „е“ от ДР на Закона за здравето, в нарушение на чл. 144, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, с което е осъществил състава на нарушението по чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ.

Обжалваното Решение № 83/27.11.2025 г. по анд № 91/2025 г., с което районният съд в гр.Дулово е потвърдил наказателното постановление, е постановено при ново разглеждане на делото, след като първоначално постановеното Решение № 7 от 15.01.2025 г. по анд № 253/2021 г. по описа на РС-Дулово е било обезсилено с Решение по канд № 39/2025 г. по описа на АдмС-Силистра и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Дулово.

При новото разглеждане на делото районният съд е изложил съображения за законосъобразност на НП го е потвърдил с решение от 27.11.2025 г., оспорено в настоящото производство. Решението е било съобщено на оспорващия на 04.12.2025 г. като касационната жалба е била подадена на чрез ЕПЕП до РС-Дулово на същата дата, 04.12.2025 г.

Касационна жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок.

Разгледана по същество, съобразно обхвата на съдебната проверка по чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за основателна, но не по съображенията, изложени в нея, а поради наличие на обстоятелство, изключващо административно-наказателната отговорност.

Според данните в наказателното постановление нарушението е извършено на 05.05.2021 г., датата на одобряване на инвестиционен проект от главния архитект на Община Дулово. От тази дата е започнал да тече срокът на абсолютната погасителна давност от четири години и половина, определени съгласно чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и чл. 11 от ЗАНН. Междувременно се е случило следното:

Наказателно постановление № СС-36/07.12.2021г. е било оспорено с жалба, по която пред Районен съд-Дулово е образувано анд № 253 на 17.12.2021 г. Първото разпореждане по делото е постановено след около 11 месеца, на 23.11.2022 г. и е насрочено заседание за 22.12.2022 г. , на което е проведено заседание, даден е ход по същество и делото е било обявено са решаване. Не е последвало произнасяне на съда в разумен срок като по делото няма данни какви са причините за това. След 2 години и няколко дни, с молба от 10.01.2025 г. процесуален представител на РДНСК-Силистра моли районния съд в гр.Дулово да постанови решението по делото като отбелязва, че е изтекъл значителен период от време и изразява опасения за изтичане на абсолютната давност.

На 15.01.2025 г. РС-Дулово е постановил решение № 7, което е било обезсилено на 21.05.2025 г. от касационен състав на АдмС-Силистра, поради неправилно конституиране на ответника по анд 253/251 г. по описа на РС-Силистра.

Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд като в рамките на това висящо производство, на 05.11.2025 г. е изтекъл абсолютния давностен срок за реализиране на административно-наказателната отговорност. Видно е, че оспореното в настоящото производство Решение № 83/27.11.2025 г. по анд № 91/2025 г. на РС-Дулово, постановено при новото произнасяне, е извън рамките на абсолютния давностен срок.

Следва да се отбележи, че при наказателната и административно-наказателната отговорност, съдът следи служебно за изтичане на давностните срокове. Това служебно задължение на съда за проследяване на правнорелевантните срокове в административно-наказателното производство и по отношение на изтекла абсолютна давност за реализиране на административно-наказателната отговорност произтича от постановеното в т. 12 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на Върховния съд по н.д. № 9/1973 г.

Институтът на давността в ЗАНН е уреден в нормите на чл. 34 и чл. 82. В настоящия случай тези норми са неприложими, тъй като първата касае срока за образуване на административно-наказателно производство, а втората касае сроковете за изпълняване на административното наказание. Институтът на абсолютната давност, касаещ възможността за наказателно преследване, не се съдържа в ЗАНН. Затова с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на 2-ра колегия на ВАС за уеднаквяване на съдебната практика по прилагането на чл. 11 от ЗАНН е прието, че един от значителните пропуски в ЗАНН, свързан с липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност, налага прилагането на института на абсолютната погасителна давност по начина, по който е уреден в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс НК) и на основание препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН.

Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. С оглед посочените норми, административно-наказателното преследване се изключва, ако са изтекли четири и половина години, считано от момента на извършване на нарушението. В случая считано от датата на нарушението, 05.05.2021 г. до датата на постановяване на Решение № 83 от 27.11.2025 г. по анд № 91/2025 г. на РС –Дулово, с което е потвърдено наказателното постановление, е явно че е изтекла давността за ангажиране на административно-наказателната отговорност на главния архитект на Община Дулово.

Затова настоящият касационен състав не разполага с възможността да осъществи контрол за законосъобразност на решението на районния съд, с което е потвърдено НП, а разполага единствено с възможността да отмени решението и потвърденото с него наказателно постановление, поради наличие на обстоятелство, изключващо административно-наказателната отговорност.

С оглед изхода от производството искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на ответната страна, е неоснователно. Касаторът не прави искане за присъждане на разноски, нито представя доказателства за извършени разноски.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Добричкият административен съд, ІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 83/27.11.2025 г., постановено по анд № 91/2025 г. на Районен съд – Дулово, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СС-36 от 07.12.2021 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол –Силистра, с което на И. Р. П. с [ЕГН], в качеството му на главен архитект на Община Дулово, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ.

ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство, образувано с Акт за установяване на административно нарушение № СС-22/19.07.2021 г., съставен от главен инспектор в РДНСК –Силистра срещу И. Р. П. с [ЕГН], в качеството му на главен архитект на Община Дулово.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: