Определение № 4750 от 20.12.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4750 гр. Варна, 18.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20233100502378 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, гр. София, срещу Определение № 556/02.08.2023 г. по ч. гр. д. № 1197/2022 г. по описа на Районен съд – Девня, в частта, с която е обезсилена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу А. Н. А. на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на атакуваното определение, както и по съображения за нарушения на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят твърди, че съставът на РС – Девня е указал с разпореждане на заявителя да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК единствено по отношение на Ш. Ф. А., като заповедният съд посочил, че заповедта била връчена на А. А., като при непредявен според указанията на съда иск, заповедта следвало да се обезсили по отношение на конкретния длъжник, а именно – Ш. Ф. А., а не по отношение на А. А., за който счита, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила. По изложените съображения отправя искане за отмяна на акта в частта, с която е обезсилена заповедта за изпълнение по отношение на А. А..

Длъжникът А. Н. А. не изразява становище по спора.

По допустимостта: Жалбата е предявена в срока, от надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По основателността: След запознаване с представените по делото доказателства и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Окръжен съд – Варна намира частната жалба за основателна по следните 1 съображения:

Производството по ч. гр. д. № 1197/2022 г. по описа на РС – Девня е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, срещу А. Н. А. и Ш. Ф. А. да заплатят на дружеството в условията на солидарност сумата от 3234.38 лв., дължима по договор за потребителски кредит от 12.01.2018 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и А. Н. А. като кредитополучател и Ш. Ф.

М. като съдлъжник, вземането по който е прехвърлено от кредитодателя на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 15.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 24.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

Издадена е заповед за изпълнение № 765/22.11.2022 г., която била връчена на А. А., както е посочил заповедният съд в разпореждане № 1771/08.06.2023 г. по ч. гр. д. № 1197/2022 г. по описа на РС – Девня, като със същото разпореждане било указано на заявителя за възможността да предяви установителен иск за съществуване на вземането си единствено срещу Ш. Ф.

А. в едномесечен срок от съобщаването му, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателство за предявяване на иска в срок.

Като констатирал, че в указания едномесечен срок не бил предявен иск от заявителя срещу длъжника Ш. Ф. А., първоинстанционният съд с обжалваното в настоящото производство определение обезсилил заповедта за изпълнение срещу двете солидарно задължени лица.

Съдът, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното:

Производството по иска за съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 от ГПК се провежда по реда на общия исков процес при отчитане на съответните особености, произтичащи от заповедното производство и издадената заповед за изпълнение, като абсолютните положителни процесуални предпоставки са уредени в чл. 422, ал. 1 ГПК, а именно – издадена заповед за изпълнение; подадено в едномесечен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК; спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.

В процесния случай, съдът установи липсата на доказателства по делото за депозирано от някой от двамата солидарни длъжници възражение по чл.

414 от ГПК като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането по чл. 422 ГПК. Видно от съдържанието на разпореждане № 1771/08.06.2023 г. по ч. гр. д. № 1197/2022 г. по описа на РС – Девня, съдът е указал на заявителя да предяви иска си единствено срещу длъжника Ш. Ф. А., като по отношение на А. А. липсват указания в посочения смисъл и било изрично посочено, че заповедта е връчена на последния. Предвид липсата на подадено от А. А. възражение по чл. 414 ГПК, то по отношение на него следва да се приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила.

Съгласно гореизложеното, заповедният съд неправилно е обезсилил заповедта за изпълнение по отношение на длъжника Ахмед А..

По изложените съображения, обжалваният съдебен акт е неправилен в 2 обжалваната част и подлежи на отмяна.

Воден от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 556/02.08.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1197/2022 г. по описа на Районен съд – Девня, в обжалваната част, с която е обезсилена заповед № 765/22.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение срещу А. Н. А., ЕГН **********, с настоящ адрес в с. Изгрев, общ. Суворово, обл. Варна.

В необжалваната част Определение № 556/02.08.2023 г. е влязло в законна сила.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3