Решение № 427 от 15.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Пазарджик, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20255220200669 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на И. Й. К. от гр. В. срещу наказателно постановление № ... от ... г. на Началник група в РУ С. към ОД на МВР Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за три месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния му представител, поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли за отмяна на атакуваното НП. Излагат се допълнителни доводи, включително и в писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител се иска потвърждаване на постановлението като законосъобразно и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбоподателят е наказан за това, че на ... часа в с. В. дол на ул. „П.“ е управлявал лек автомобил „М.“ с рег. № ..., като не спрял на подаден звуков и светлинен сигнал от служебен автомобил, продължил движението си по ул.

„П.“ и се насочил към с. Б., като e спрян за проверка на път II-84 в района на км. 6+... в посока с. Б. от автопатрул към РУ на МВР С. в състав – свидетелите М. Е. и Л. Л.. На място бил повикан и полицейският служител И. А., който изпробвал водача за алкохол и наркотични вещества, като пробите били отрицателни. А. съставил АУАН на жалбоподателя за това, че не спрял на подадения светлинен и звуков сигнал по данни на неговите колеги М. Е. и Л.

Л., който К. подписал и не изложил писмени възражения в него. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява въз основа на всички събрани по делото доказателства – гласни, съдържащи се в разпитите на актосъставителя И. А. и свидетелите Д. К., Т. П.-К., М. Е. и Л. Л. , както и писмените такива.

При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е основателна.

На първо място в хода на проведеното административнонаказателно производство е допуснато съществено процесуално нарушение, затрудняващо защитата на наказаното лице. Налице е нарушение на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. ЗАНН определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. За целта същият съдържа императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП.

Съгласно чл.42, ал.1, т.4 ЗАНН в АУАН и съответно съгласно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН в НП, следва да бъдат посочени датата и мястото на нарушението, 2 както и обстоятелства по неговото извършване.

На жалбоподателя е вменено нарушение на чл.103 от ЗДвП, която разпоредба предвижда задължение за водач на пътно превозно средство при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От описанието в атакуваното НП може да се извлече, че жалбоподателят не е изпълнил задължението за спиране: „При подаване на светлинен и звуков сигнал за спиране от контролен орган на МВР със служебно МПС“. Явно е, че в конкретния случай, според описанието, нарушението се е изразило в неизпълнение на указанията на контролния орган. Доколкото разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП предвижда различни самостоятелни изпълнителни деяния, то е особено важно да се опише конкретното поведението на дееца, за да може да бъде преценено дали то осъществява някое от изпълнителните деяния на това административно нарушение и кое точно. В случая обаче нито в акта за установяване на административно нарушение, нито пък в наказателното постановление е посочено кой конкретен контролен орган е дал указанието, което жалбоподателят евентуално не е изпълнил. Само се сочи, че е бил подаден „светлинен и звуков сигнал за спиране от контролен орган на МВР със служебно МПС“, но неяснотата кой точно полицейски служител и по какъв начин е подал този сигнал възпрепятства въобще проверката от страна на съда дали последният изобщо е имал правомощия да дава указания и да изисква изпълнението им от страна на жалбоподателя. Ясно е, че няма как разпорежданията да изхождат от неизвестен контролен орган „със служебно МПС“. Съгласно разпоредбата на чл.170, ал.3 ЗДвП: „При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет“. Видно е, че макар и законодателят да е предвидил в последното изречение на разпоредбата, че сигналът може да бъде подаден от полицейски автомобил в движение, не е изключил този сигнал да изхожда от служител „от органите за контрол“. В конкретния случай липсва посочване именно кой е този служител 3 и дали той се явява такъв от „органите за контрол“. След като не става ясно от кого изхождат разпорежданията и дали са дадени от надлежен орган, то няма как да се приеме безкритично, че жалбоподателят е бил задължен да ги изпълни, при липса и на посочване в НП какви точно са били тези разпореждания. В този смисъл е налице и съдебна практика – например Решение № 251 от 7.04.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 119/2022 г., Решение № 359 от 27.04.2021 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 264/2021 г. и други.

Тази неяснота в описанието на нарушението всъщност се дължи и на обстоятелството, че и самите полицейски служители М. Е. и Л. Л. не са категорични какво точно се е случило в процесния ден и дали всъщност жалбоподателят е извършил някакво нарушение на ЗДвП, заради което и са тръгнали след автомобила му, като твърдят от една страна, че жалбоподателят ясно е възприел подадения сигнал (така е посочено и в самото НП), но от друга сочат, че са го следвали на разстояние, тъй като спирали да правят път на пешеходец, автомобилът им бил стар и спазвали правила за движение. Но пък са категорични, че жалбоподателят не само не спрял на подадения сигнал, но дори увеличил скоростта си на движение. В същото време свидетелят Д. К., който се е возил в автомобила на жалбоподателя заяви, че в село В. дол, на ул.

„П.“ не им е подаван сигнал за спиране от полицейски служители, а са настигнати от полицейски автомобил извън селото, като веднага след подадения тогава сигнал жалбоподателят е отбил автомобила. В крайна сметка от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин не се установи, че е имало обективна причина жалбоподателят да не спре на подадения сигнал, ако такъв му е бил подаден – не е установено да е извършил някакви нарушения на ЗДвП, не е установено да е управлявал МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества, няма установени и намерени такива наркотични вещества при извършения личен обиск на лицата и оглед на автомобила от полицаите. В същото време от приетите по делото записи от камери на магазин на ул. „П.“ в село В. дол ясно се вижда преминаването на автомобила на жалбоподателя, при това видимо с невисока скорост на движение и след 17 секунди преминаването на полицейския автомобил, в който са били полицейските служители М. Е. и Л. Л., който също се движи с идентична скорост, а видно от справката за GPS координатите на полицейския автомобил в периода след потеглянето му в ... ч. те са се движили 4 със скорост между 60 и 70 км/ч. Едва след това са повишили скоростта си на движение до около 90 км/ч, очевидно след излизането им от село В. дол, след което в ... ч. са спрели, при спирането на жалбоподателя на път II-84 в района на км. 6+... в посока с. Б.. Освен, че тези GPS справки и записи от камери опровергават твърдението на полицейските служители, че жалбоподателят е карал с някаква превишена скорост в населено място, то конкретно от записите се вижда и, че полицейският автомобил преминава по улица „П.“ в село В. дол без пуснати светлинен и звуков сигнал, при това 17 секунди след автомобила на жалбоподателя. Съотнесено към фактическата обстановка в АУАН и НП, това означава, че няма как на ул. „П.“ в село В. дол в ... ч. жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение, както е посочено в АУАН и НП. Първо не се установява да е подаван светлинен и звуков сигнал от полицейския автомобил н а ул. „П.“ в село В. дол и това е видно от записите, а няма как такъв да е подаден преди това, доколкото самите полицейски служители заявиха, че при преминаването на жалбоподателя през техния пост в село Варвара, те са били извън автомобила и са го последвали малко по-късно, спирали са на пешеходна пътека (на G P S справката се установява действително подобно спиране за една минута) и са се движили бавно, като са спазвали правилата за движение. Също така и времето на нарушението, посочено в АУАН и НП не съвпада, тъй като към ... ч. жалбоподателят вече е бил спрян на път II-84 в района на км. 6+... в посока с. Б. и не е бил вътре в село В. дол към ... ч.

Именно фактическите твърдения за начина на извършване на нарушението, изложени изрично в НП, формират пределите на доказване при преценка законосъобразността на същото, през призмата на събираните в съдебното производство доказателства, каквито са свидетелските показания.

Освен това тези фактически констатации, описани в НП и се явяват в пряка връзка и с гарантиране правото на защита на жалбоподателя. Той следва да знае всички факти около нарушението, за което е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. С оглед формалния характер на административното производство е недопустимо при съдебния контрол съдът да изменя волята на административно-наказващия орган относно основни реквизити на НП, каквито са обстоятелствата по извършване на нарушението и в този смисъл да замества органа в неговата дейност по установяване на фактическите положения, които изпълват състава на възприетото нарушение. Въззивният контрол представлява едновременно 5 проверка на възприетите факти, без те да могат да се изменят и проверка дали същите съответстват на събраните доказателства за наличие на извършено нарушение при виновно поведение.

Посоченото е от категорията на съществените процесуални нарушения и е абсолютно основание за отмяна на НП, тъй като накърнява правото на защита на жалбоподателя да разбере по какъв начин му се вменява, че е извършил нарушението, за да организира адекватно защитата си, оспорвайки тези обстоятелства и оборвайки ги с представяне на относими доказателства за обратното. Тук даже следва за пълнота да се отбележи, че дори в показанията си полицейските служители си противоречат по отношение на действително случилото се, като от тях не може да се извлече изобщо какво точно нарушение първоначално е извършил жалбоподателя (неправилно изпреварване, неправилна друга маневра, шум от автомобила), къде точно го извършил, защо е бил последван от полицаите, кога точно му е подаден светлинен и звуков сигнал от служебния автомобил, след като последният дори е спирал да изчака пресичащ пешеходец в село В. дол, дали въобще такъв сигнал е подаден вътре в село В. дол на ул. „П.“ (което не се установява от записите на камерите), дали жалбоподателят го е възприел този сигнал и въпреки това е продължил пътя си и дали е имал обективна причина да не спира, след като подобна не е установена при проверка както на водача, така на пътника, така и на автомобила впоследствие. В крайна сметка става ясно, че не е имало никаква реална причина жалбоподателят да не спира на подаден сигнал, тъй като спрямо него не са установени други нарушения на ЗДвП. В заключение съдът намира от доказателствата по делото, че не само са налице съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, но и нарушението не е доказано да е извършено по безспорен и категоричен начин.