Определение № 15964 от 27.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8151/2026
- Вид
- Определение № 15964
- Подписан
- 27.04.2026
- В сила
- 27.04.2026
- Състав
- АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15964 гр. С****, 27.04.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110108151 по описа за 2026 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ЗАД „*******“ искова молба насочена против С******** *******, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 515,13 евро (1007,51 лв.), представляваща регресно вземане по щета № ***************, ведно с ликвидационни разноски в размер на 5,11 евро (10,00 лв.), ведно със законната лихва върху главницата считано от дата на подаване на исковата молба 26.03.2026 г. до окончателно изплащане на задължението и сумата от 199,47 евро (390,13 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от 24.03.2023 г. до 24.03.2026 г.
Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т.
10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 15.03.2021 г. в гр. С****, при движение от кв. Д********* към кв. С********* е настъпило пътнотранспортно произшествие. Сочи, че л.а. марка „П*****” модел „П******** Т****“ с peг. № ** **** ** при движение по ул. „******** *********“ * ** е попаднал в необезопасена и несигнализирана неравност (дупка) на пътното 1 платно, вследствие на което настъпили щети по предна и задна дясна гума. Твърди, че процесният автомобил е застрахован при ищцовото дружество съгласно договор за имуществена застраховка „Каско”, Клауза - „П“ - Пълно Каско. Излага, че е подадено уведомление за щета от 23.03.2021 г., както и че е образувана ликвидационна преписка (щета) № ***************, в хода на която са извършени оглед и опис на щетите.
Твърди, че е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 997,51 лв. на 16.11.2021 г. в полза на собственика на автомобила. Поддържа, че в хода на експертната дейност, са извършени ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева.
Аргументира, че съгласно чл. 410 КЗ е встъпил в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата – С******** *******. Сочи, че последната не е изпълнила задължението си да поддържа в изправност пътното платно. Твърди, че е поканил ответника да възстанови заплатеното застрахователно обезщетение, ведно със сторените ликвидационни разноски в общ размер на 1007,51 лв. с писмо-покана с изх.
№ Л-7674/14.12.2021 г., получено на 15.12.2021 г., но плащане не постъпило. Ищецът претендира и обезщетение за забава за периода от 24.03.2023 г. до 24.03.2026 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от С******** *******, с който исковете се оспорват като неоснователни. Ответникът сочи, че липсват доказателства относно конкретния участък, на който е настъпило твърдяното ПТП. Оспорва представителната власт на водача (Т. И. И.) при твърдения, че същият не е упълномощен да представлява ******** ******* ******** (ползвател и л******ополучател на автомобила), както и „ОТП Л******“ ***** (собственик на автомобила и застрахован), пред органите на МВР и пред застрахователни дружества.
Излага, че не се установява механизмът на ПТП, като в тази връзка сочи, че не е съставен протокол за ПТП от компетентните органи. Твърди, че заявлението за изплащане на обезщетение е от 23.03.2020 г., както и че в същото е отбелязано, че автомобилът се е движел в гр. С****, на ул. „***“, което било в противоречие с изложеното в исковата молба, а именно, че ПТП е от 15.03.2021 г., настъпило на ул.
„******** *********“ * **. Обръща внимание също, че в декларацията на водача е записана датата 23.03.2021 г., като в частта „дата, място и описание на събитието“ ясно се виждало поправяне на посочената дата от 15.03.20 г. на 15.03.21 г., както и че е задраскана улица „***“ и е записана ул. „******** *********“ * **. Излага, че е налице противоречие в декларацията, в която било отбелязано „веднага се обадих на *** и *******“, но същевременно било отбелязано, че ПТП не е регистрирано от компетентните органи. В заявлението за изплащане на обезщетение посочва, че е отбелязано, че „не са уведомени органите на МВР и че не е издаден документ за събитието от компетентните органи“. Излага, че представените от ищеца снимки не са от датата на събитието. Сочи, че в описа на щетите е записано, че се подписва от застрахования, но подписът бил на водача, който отново посочва, че не е упълномощен да представлява л******ополучателя и/или собственика л******одател. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение при твърдения, че липсват доказателства относно плащането на дължимите застрахователни премии. Твърди, че в случая не е налице покрит застрахователен риск. Подробно излага, че не става ясно по категоричен начин, че причина за настъпване на процесното ПТП е попадането в необозначена дупка на пътното платно. Излага, че съгласно ОУ на ищеца, е следвало застрахованият да регистрира незабавно настъпилото застрахователно събитие, както и да уведоми писмено застрахователя в рамките на 24 часа от узнаването за настъпилото събитие. Твърди, че посочените изисквания не са спазени, поради което счита, че застрахователното обезщетение е платено без основание. Сочи, че не се установява по безспорен начин мястото на ПТП. Оспорва наличието на причинна връзка между ПТП и твърдяното увреждане на автомобила. Аргументира, че всички представени от ищеца 2 доказателства съдържат субективни твърдения на лицето, заинтересовано от изплащане на обезщетение. Прави възражение за съпричиняване при твърдения, че водачът на автомобила се е движел с несъобразена с пътната обстановка скорост.
Оспорва размера на претенцията. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приема за съвместно разглеждане релевираното от ответника възражение за съпричиняване на ПТП-то, в резултат на поведението на водача на застрахования при ищеца лек автомобил, изразяващо се в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на ответника съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищцовото дружество е изплатило в полза на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер на 997,51 лв. на 16.11.2021 г.; че ищецът е изпратил регресна покана до ответника с писмо-покана с изх. № Л7674/14.12.2021 г., получено на 15.12.2021 г.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно, че между него и собственика на увредения автомобил е било налично валидно застрахователно правоотношение, породено от сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило събитие, което е довело до увреждането на застрахованото при ищеца МПС, вследствие виновно и противоправно поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа /бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/, при или по повод изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в исковата молба събитие и причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при ищеца лице, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението на падежа.
По възражението за съпричиняване.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи по делото пълно и главно, че процесното ПТП е настъпило в резултат на действия на водача на лекия автомобил, застрахован при ищеца, изразяващи се в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а 3 именно движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от Дирекция „*********** ******* ***“ към МВР, информация относно получено обаждане към спешен телефон *** на 15.03.2021 г. за времето около 17:30 ч. относно инцидент в гр. С****, ул. „******** *********“ * **, като се укаже едноседмичен срок за представянето на информацията.
ДОПУСКА съдебно - автотехническа експертиза, вещото лице по която да отговори на задачите, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 260.00 евро, платими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ****** ******* ******** - гр. С****, ул. „****** *******”, СТЦ *********, тел.************ като експертът да бъде уведомен за поставените му задачи, след внасяне на определения депозит.
ДОПУСКА събиране на поисканите от ищеца гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Т. И. И., ЕГН **********, с адрес гр. С****, ***********************, телефонен номер **********, водач на увреденото МПС, при режим на призоваване за първото по делото съдебно заседание, за установяване на фактите и обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за свидетеля в размер на 25.00 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ справка в НБД „Население“ на лицето Т. И. И., ЕГН ********** за постоянен и настоящ адрес на свидетеля, както и справка за актуален работодател.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ за заседанието свидетелят на следните адреси: посочения по-горе, постоянен и настоящ адрес по справката в НБД „Население“, в случай че са различни от посочения по-горе адрес; чрез работодателя (ако се установят данни за такъв), както и на посочения по-горе телефонен номер, като в призовката да се отрази изрично, че при неявяването на свидетеля без уважителна причина, на същия ще бъде наложена глоба в размер от 25,56 евро (50,00 лв.) до 153,39 евро (300,00 лв.).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да представи в оригинал ОУ към застрахователния договор, доколкото представеното копие за съда, е четливо, липсват зачерквания и е заверено от процесуалния представител на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да представи в оригинал нотариално заверено пълномощно в полза на водача на лекия автомобил Т. И., доколкото същият не е нужен за правилно решаване на делото.