Решение № 222 от 07.02.2023, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 2964/2022
- Вид
- Решение № 222
- Подписан
- 07.02.2023
- Състав
- ЯНКО АНГЕЛОВ АНГЕЛОВ, МАРИАНА ДИМИТРОВА ШОТЕВА, ЙОРДАН РОСЕНОВ РУСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.221, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.124 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.124, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 182, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
Р Е Ш Е Н И Е
№222 град Пловдив,07.02. 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ при секретаря ХРИСТИНА НИКОЛОВА, с участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 2964 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е образувано по касационната жалба на ТД на НАП Пловдив срещу РЕШЕНИЕ № 856 от 26.04.2022 г. по Административно наказателно дело № 20225330200861 по описа за 2022 година на Районен съд Пловдив /тълкувано с определение № 7122 от 11.11.2022 г/, с което е отменено Наказателно постановление № 604858-F608535/08.10.2021 г. издадено от Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „Йоана 2013“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл. 182, ал.1 ЗДДС.
Касаторът счита решението за незаконосъобразно, при неправилно приложение на закона, като се твърди, че неоснователно ПРС е приел наличие на нарушенията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, през призмата на материалния закон, обосновали извода за незаконосъобразност на НП.
Ответникът по касационната жалба – „Йоана 2013“ ЕООД, чрез процесуалния си представител – адв. Н., поддържа становище за не основателността на жалбата и моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и касационната жалба уважена.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:
На дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение затова, че като регистрирано по ЗДДС лице не е отразило получен от него данъчен документ - кредитно известие №**********/26.09.2020 г. в Дневника за покупките/отчетен регистър по чл.124 от ЗДДС/ за период м.09/2020 г., издадено от „Табком логистик“ ООД, с предмет цигари с данъчна основа общо в размер на минус 2655,57 лева и ДДС – минус 531,11 лева.
Кредитното известие е отразено в дневника за покупките и в справка – декларация за данъчен период януари 2021.
Така констатираното, според органите по приходите съставлявало нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС, поради което на дружеството бил съставен АУАН с бл. № F608535 от 09.04.2021 г., който е бил предявен и връчен срещу подписна управителя. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП №604858- F608535 от 08.10.2021г., като на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС.
При така изложената фактическа обстановка, районният съд приел, че при издаването на АУАН и НП не са спазени всички изискванията на ЗАНН, като АНО не е отразил и още повече не е изследвал получаването на кредитното известие, като елемент от състава на нарушението.
Съдът се е обосновал подробно, включително е посочил и относима съдебна практика.
Посочената в
АУАН и НП като нарушена законова разпоредба на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС предвижда, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. Видно от разпоредбата е, че задължението за отразяването в дневника за покупки се отнася до получени кредитни известия. Следователно, необходим елемент от изпълнителното деяние в случай на нарушаване на разпоредбата е фактът на получаването на известието.
В тази връзка, задължение на административнонаказващия орган е да установи факта на получаване от лицето на кредитното известие. В случая и в АУАН, и в НП липсват констатации за датата на получаване на кредитното известие по т. 1 и т. 2. В тези актове единствено общо е цитирана законовата разпоредба – “не е отразило“, но не е установено получаване от дружеството на данъчен документ – кредитно известие.
Обективното задължение за отразяване на КИ в дневника за покупките е обусловено от получаването на тези счетоводни документи от регистрираните лица, което обстоятелство следва да бъде установено и което е в доказателствената тежест на данъчните органи. В писмените доказателства липсват такива за получаване на кредитните известия по процесното НП.
Настоящият касационен състав изцяло се споделя изводите на РС Пловдив, че получаване на кредитното известие е елемент от състава на нарушението по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и санкционирано по чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, което е следвало да бъде установено от АНО. С тези аргументи касационният състав счита за неоснователни възраженията на касатора, че съставомерността се обуславя от качеството на регистрираното лице.
От друга страна, не се спори, че кредитното известие е отразено в период - м. януари 2021 година по инициатива на наказаното лице, като в резултат на това е коригиран данъка за внасяне. Следователно, като краен резултат, в случая няма ощетяване на фиска чрез внасяне на ДДС в размер по-малък от дължимия, а само несвоевременност ползване на данъчен кредит, за което се дължат съответните лихви, които обезщетяват държавата. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-259/12 на СЕС, съгласно което в случаи от вида на разглеждания националната юрисдикция следва да съобразява обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали размера на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане.
С оглед на гореизложеното, като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени на ответника по касационната жалба, те се констатираха в размер на 600 лв.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.1 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН СЪДЪТ, Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 856 от 26.04.2022 г. по
Административно наказателно дело № 20225330200861 по описа за 2022 година на Районен съд Пловдив /тълкувано с определение № 7122 от 11.11.2022 г/.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „Йоана 2013“ ЕООД, с ЕИК *********, разноските по делото пред касационната инстанция в размер на 600 (шестстотин) лева за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: