Решение № 1121 от 22.06.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1121

Шумен, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - I Касационен състав, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРЕМЕНА БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ:

РОСИЦА ЦВЕТКОВА

БИСТРА БОЙН

При секретар СВЕТЛА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЦВЕТКОВА канд № 20267270600299 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от Г. И. Г., чрез адвокат Г. Г. от ШАК, срещу Решение №129 от 06.04.2026 г., постановено по АНД №2386 по описа за 2025 година на Районен съд Шумен.

Касаторът излага доводи, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че районният съд не е съобразил правилно събраните доказателства, свързани с установяване на нарушението и касаещи съществени нарушения на административнопроизводствените правила при връчване на процесния ЕФ. Изложени са и съображения за недоказаност на нарушението, които съдът не е обсъдил законосъобразно. Изложени са аргументи и по отношение присъдените разноски само в полза на административно-наказващия орган, като според касатора такива му се дължат за въззивното производство, тъй като ЕФ е изменен по отношение размера на глобата. На сочените основания касаторът моли да бъде отменено изцяло атакуваното Решение на РС [населено място] и да му бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция, както и за касационната инстанция.

В определения от съда срок на 19.06.2026 г. процесуалният представител на касатора е представил писмени бележки по съществото на спора, към които е приложил снимков материал, както и Удостоверени за одобрен тип средство за измерване, карта за квалификация на касатора и удостоверение за психологическа годност на касатора. Представеният снимков материал не е годно доказателство, тъй като не е събран по надлежния процесуален ред; представеното Удостоверени за одобрен тип средство за измерване е приложено като доказателство по делото по въззивното производство, а карта за квалификация на касатора и удостоверение за психологическа годност на касатора са доказателства, които са ирелевантни по спора, поради което не е налице основание делото да бъде върнато в открито съдебно заседание за приемане на представените с писмената защита документи.

Ответната страна ОД на МВР [населено място], редовно призована, за нея се явява главен юрисконсулт И.. С., редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на касационна жалба. Счита, че Решението на РС [населено място] е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Касационната съдебна инстанция, като се запозна със становищата на страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна в частта по отношение присъдените разноски от въззивната инстанция, поради следните съображения:

Районният съд е установил следната фактическа обстановка, въз основа на събраните пред него доказателства: На 04.03.2025 г., в 13:17 часа, лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№[рег. номер], собственост на касаторката, се е движил по път I-7 км. 119+000, до фирма „Ставрополу“, със скорост 91 км/ч – след отчетен толеранс от -3 км.ч., при ограничение с пътен знак В-26 - максимално разрешената скорост за движение от 60 км/ч. Нарушението било установено с АТС №00209D32D447, което засякло лекия автомобил да се движел със скорост от 94 км/ч и поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизираното техническо средство. От справка в централна база – КАТ била установена собствеността на автомобила – същият бил собственост на касатора Г. Г., срещу който бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия К, №10504524 от ОД на МВР [населено място], с който на касационния жалбоподател било наложено административно наказание “глоба” в размер на 600.00 лева на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 във вр. с ал.2 т.6 от ЗДвП – нарушението извършено в условията на повторност. При приспаднат в полза на нарушителя толеранс от -3км./%/ е налице превишение от 31 км/ч.

Решаващият съд е установил, че процесният ЕФ бил връчен на касатора на 25.10.2025 г., но последният отказал да го подпише. Отказът да се подпише електронния фиш бил удостоверен с подписа на свидетеля С. О. С..

За да измени атакувания ЕФ, след анализ на събраните по делото доказателства, районният съд е приел, че по безспорен и категоричен начин е установено извършеното административно нарушение и неговия автор, като е приложил последващото изменението в ЗДвП с бр.64 от 05.08.2025г., в сила от 07.09.2025 г., с което за нарушението по чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, какъвто е настоящия случай, е отпаднала хипотезата за повторност. В този смисъл съдът е приел, че това законово изменение, с оглед нормата на чл.3 ал.2 от ЗАНН, следва да се приложи, тъй като е по-благоприятно за нарушителя.

Настоящата касационна инстанция намира, че атакуваното Решение на РС [населено място] в частта по отношение извършената проверка за законосъобразност на обжалвания ЕФ е правилно и обосновано.

Наведените възражения в касационната жалба са били предмет на проверка и от въззивния съд, който се е произнесъл в атакувания съдебен акт по всички такива, противно на твърдението в жалбата. Първоинстанционният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които са дадени законосъобразни правни изводи за съставомерност на извършено административно нарушение от конкретното административнонаказано лице.

В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на нарушението, автора на административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на установената съдебна практика. Решаващият съд законосъобразно е приел, че по делото са събрани необходимите доказателства относно механизма на извършване на нарушението и неговия автор, което е довело до законосъобразно изпълнение на административно – производствените правила. Решението на съда е съобразено с правилата, въведени с разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, която установява, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. П. Е. фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото, датата, точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Спазена е процедурата по издаване на атакувания електронен фиш. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на районния съд, се споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. Следва да се посочи, че касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.

Независимо от горното, наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни. Начинът на връчване на ЕФ е относим единствено и само по отношение преценката от съда дали е спазен срокът за обжалване на ЕФ и по никакъв начин не рефлектира върху законосъобразността на самия фиш. Възможността стационарната камера да е била задействана от друг автомобил е единствено твърдение на касатора, което не е подкрепено от доказателствата по делото. При ясно поставен знак с ограничение на скоростта водачът на МПС, в случая касаторът, задължително следва да го съобрази. Събраните по делото доказателства по категоричен начин обосновават превишение на скоростта от 31 км/ч. на посоченото като място на нарушение в процесния ЕФ. Категорично е установено, че в регистрите на КАТ, към момента на извършване на нарушението, касаторът е собственик на автомобила, като не са представени доказателства, които да оборват тази констатация.

Неоснователно е и възражението, че са налице съществени нарушения на проведения административно – наказателен процес. Със съставеният ЕФ по категоричен и ясен начин е посочено мястото на извършеното административно нарушение и посоката на движение на процесното МПС. Снимковият материал, включително снимката, отразена в мотивите на решението като видеозапис, което касационният съд приема че не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от решаващия съд, посредством възпроизвеждане чрез техническо средство, ясно и категорично дава възможност за определяне на регистрационния номер и посоката на движение на автомобила, както и на засеченото превишение на скоростта. Същият е годно доказателство за установените обстоятелства. По всички направени възражения решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на електронния фиш, като е формирал правилно вътрешно убеждение. Законосъобразно е приложена и последващата редакция на ЗДвП, която безспорно се явява по-благоприятна за нарушителя и правилно е преквалифицирано нарушението и съответно е изменен ЕФ в частта за размера на глобата.

С оглед изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение в тази част като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

По отношение решението на РС [населено място] в частта за разноските:

Настоящият касационен състав приема, че решаващият съд неправилно е определил размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на наказващия орган и незаконосъобразно не е присъдил на жалбоподателя направените от него разноски, съобразно изхода на делото. В началните мотиви на решението съдът е посочил, че жалбата се явява частично основателна, което се потвърждава и от диспозитива на съдебния акт, а именно е изменен ЕФ по отношение размера на глобата, като същата е намалена от 600.00 лв. на 153,39 евро /равностойността на 300.00 лева/, с оглед преквалифициране на нарушението. При това положение разноски се дължат на жалбоподателя съобразно уважената част на жалбата, а на ответната страна се дължат, съобразно отхвърлената част на жалбата, в какъвто смисъл е категорично практиката на АдмС [населено място]. Следователно в полза на административно-наказващия орган се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 33.24 евро, а на жалбоподателя се дължат разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 191.74 евро. Това налага атакуваното решение в частта за разноските да бъде отменено и бъде постановено друго, с което ОД на МВР [населено място] бъде осъдено да заплати на Г. И. Г. сумата в размер на 191.74 евро, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция, а Г. И. Г. следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР [населено място] сумата в размер на 33.24 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.