Решение № 131 от 10.01.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 6243/2024
- Вид
- Решение № 131
- Подписан
- 10.01.2025
- В сила
- 04.02.2025
- Състав
- АЛЕКСАНДРИНА ПЛАМЕНОВА ДОНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 58д, т. 4 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 305, ал. 3, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 131 гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДВН като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110206243 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „**********“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ********, представлявано от законния представител АБА, срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия Г № 5430, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл.
638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш и се претендира за неговата отмяна. Посочено е, че дружеството осъществява дейност по продажба на употребявани автомобили, като конкретният лек автомобил, марка *********** на 05.05.2022 г. бил предоставен от дружеството на А. М С., ЕГН: ********** в изпълнение на предварителен договор за покупко-продажба на МПС, като при предаване на автомобила бил сключен приемо-предавателен протокол от 05.05.2022 г. На 21.07.2023 г. в законоустановения срок след получаване на ЕФ, управителят на дружеството-жалбоподател е подал декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от 1
ЗДвП, в която посочил данните на лицето, което ползва автомобила и е управлявало същия при извършване на нарушението, като към тази декларация били приложени копия на предварителния договор за покупкопродажба на МПС, копие от приемо-предавателния протокол и копие от СУМПС на лицето, на което автомобилът бил предаден. С подаване на тези документи е направено искане до СДВР за отмяна на атакувания ЕФ. Освен това се твърди, че при издаване на ЕФ е допуснато нарушение на материалния закон, във връзка с което са посочени разпоредбите на чл. 638, ал. 4 от КЗ, чл.
638, ал. 3 от КЗ, след което се излагат съображения за това, че съдържанието на ЕФ следва да е достатъчно пълно и ясно описано, за да може санкционираното лице да разбере в какво точно го обвинява наказващият орган и каква е санкцията, която се налага. Твърди се, че правната квалификация не е достатъчно ясно посочена и не може да се извлича по тълкувателен път, тъй като по този начин се нарушава правото на защита на санкционираното лице. Допуснатото нарушение не е описано ясно, защото чл.
638, ал. 4 от КЗ изисква, освен липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ и да е установено управление на МПС. В тази връзка се сочи, че в обстоятелствената част на ЕФ не е описано дали нарушението се изразява само в липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ или и в това, че автомобилът е управляван, т. е. не е описано управление на автомобила, а само че жалбоподателят като собственик на автомобила не е изпълнил задължението си за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. По тези съображения се твърди, че от съдържанието на ЕФ не става ясно дали административнонаказващият орган вменява в отговорност на собственика на автомобила допуснатото управление на превозното средство.
В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Г., който поддържа жалбата и искането за отмяна на ЕФ. Претендира в полза на жалбоподателя да се присъдят направените разноски по делото.
Въззиваемата страна е редовно призована, но не се представлява от процесуален представител. Надлежно упълномощен за това юрисконсулт СМ е депозирала писмени бележки, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата по изложени в подкрепа съображения.
Претендира в полза на възиваемата страна да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
2
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Към 16.05.2023 г. в 01:16 часа лек автомобил, марка *********** е бил собственост на „**********“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ********, представлявано от законния представител АБА.
Към 16.05.2023 г. в 01:16 часа за автомобила не бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, като на същата дата в 01:16 часа в гр. София автомобилът бил заснет да се движи по ул.
„околовръстен път“, срещу номер 36, с посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул. „България“ с АТСС № MD1197.
С Електронен фиш (ЕФ) Серия Г № 0054308, издаден от СДВР, на „**********“ ЕООД, ЕИК: *********, е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 2000,00 /две хиляди/ лева за извършено на 16.05.2023 г. в 01:16 часа с лек автомобил, марка ***********, нарушение по чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, изразяващо се в „управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО.“.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на следните събрани по делото доказателства:
Писмени доказателства: декларация от АА по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП; предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 05.05.2022 г.; копие на СУМПС на А. С.; известие за доставяне; ЕФ Серия Г № 0054308, издаден от СДВР; снимка към ЕФ; справка за регистрация и за собственици на превозно средство; заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 г.; протокол от проверка № 022-СГ-ИСИС от 14.03.2023 г. на Български институт по метрология; решение за одобрение на типа уред за измерване; протокол от използване на автоматизирано техническо средство от 23:30 часа на 15.05.2023 г. до 01:30 часа на 16.05.2023 г., ведно със снимки; списък с фишове; справка от Гаранционен фонд; ежедневна форма на отчет; сертификат за завършен курс на обучение; разписка за връчване на ЕФ; разписка за връчване на ЕФ;
Гласни доказателствени средства: показания на свидетеля А. М. С., които съдът приема за достоверни, тъй като не съдържат вътрешни 3 противоречия или неясноти и се подкрепят от писмените доказателства.
Приобщените писмени доказателства са непротиворечиви, поради което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, не се налага обстоен анализ на същите, съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма се прилага в настоящото производство съгласно чл. 84 ЗАНН. От справката за собственост на МПС се установява, че към 16.05.2023 г. процесният лек автомобил, марка *********** е бил собственост на **********“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ********, представлявано от АБА. От предварителен договор за продажба на МПС и от показанията на свидетеля С. става ясно, че считано от 05.05.2023 г. автомобилът се ползва от свидетеля С.. От предварителен договор за продажба на МПС се установява, че автомобилът е предаден от представителя на **********“ ЕООД на купувача А. М. С., който се задължил да заплати продажната цена на 24 равни месечни вноски. Видно от предварителния договор е, че в същия е изрично посочено, че става въпрос за договор за продажба на движима вещ (автомобил) със запазване на собствеността на вещта до плащането на последната вноска от продажната цена по договора. От справка от Гаранционен фонд се установява, че за МПС с рег. № ********* е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с начална дата на покритие 16.05.2023 г. в 16:07 часа и с крайна дата на покритие 15.05.2024 г. в 23:59 часа.
При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което атакуваният ЕФ следва да се потвърди.
В съответствие с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът следва да извърши проверка относно законността на обжалвания електронен фиш, с оглед на това дали правилно е приложен процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В конкретния случай съдът
4 приема, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя и да съставляват основание за отмяна на обжалвания ЕФ. В КЗ е предвидено, че нарушенията във връзка със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да се санкционират освен с наказателно постановление и с ЕФ, посредством което се осигурява бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията.
Съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. След издаване на ЕФ той се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка, като собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4, като член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. Следва да се има предвид, че посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на електронния фиш, а не отсъствието на такъв от мястото, на което е било монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.
Необходимо условие при санкциониране с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство. Съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП – „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя 5 начало и край на работния процес". При това положение контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. Съгласно възприетото в Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, трябва да са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и да са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания, какъвто е конкретният случай. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система. В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в делото.