Определение № 148 от 29.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 148 гр. Пловдив, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Кюртова като разгледа докладваното от Росица Кюртова Търговско дело № 20255300900525 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

С определение №1767 от 10.12.2025 г. производството по настоящото дело е прекратено поради недопустимост на предявените субективно съединени искове. Ищецът И.

Я. Т., действаща чрез законния си представител Н. Т. Х., е осъдена да заплати на първия ответник „ТАФПРИНТ“ООД, ЕИК 160022753, гр.Пловдив, адвокатско възнаграждение в размер 2 000 лв. В полза на втория ответник разноски не са присъдени поради липса на доказателства такива да са реално сторени от тази страна.

В срока за обжалване на определението е постъпила въззивна частна жалба от И. Я.

Т.. В жалбата е инкорпорирано искане за изменение на определението в частта му относно разноските, като се намали адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ответника „ТАФПРИНТ“ООД. Изложени са съображения за това, че възнаграждението е прекомерно спрямо действително извършената адвокатска услуга. Компетентен да се произнесе по това искане е настоящият съд по реда на чл.248 ГПК.

В отговор на въззивната жалба ответникът „ТАФПРИНТ“ООД е взел становище за неоснователност на искането за редуциране на заплатения от него адвокатски хонорар.

Постъпила е в срок и молба за изменение на същото определение в частта му относно разноските от втория ответник Д. И. Т., чрез пълномощник адв.И. Я., с която е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза и на този ответник, равняващо се на сумата 2 000 лв. Към молбата е приложен договор за правна помощ от 10.10.2025 г., с който на адв.Я. е възложено да изготви, подпише и подаде отговор на искова молба, съответно на последния е заплатено изцяло и в брой от възложителя Д. Т. възнаграждение за това в размер 2 000 лв.

В отговор на горната молба, ищцата И. Т., чрез своя законен представител Н. Х., възразява, че претендираното от ответника Д. Т. адвокатско възнаграждение по размер е несправедливо, необосновано, прекомерно високо и изцяло несъобразено с фактическата и 1 правна сложност на извършената от адвоката юридическа работа.

Молбите са подадени в срока по чл.248, ал.1 ГПК и всяка от тях изхожда от легитимирана страна. Когато съдът е постановил акт при условията на закрито заседание, без участието на страните и без същите да имат възможност да представят списък по чл.80 ГПК, липсата на такъв не е пречка да се иска изменение на съответния акт в частта му относно разноските. Респективно, възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК може да бъде заявено и в производството по размяна на книжа по постъпилата молба с правно основание чл.248 ГПК, тъй като не са провеждани открити съдебни заседания, в които страната да направи това възражение. Ето защо, молбите и на двете страни са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

При прекратяване на производството поради недопустимост на иск ответникът има право на разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК. Ето защо, няма пречка в полза на втория ответник Д. Т. да бъде присъдено възнаграждение за един адвокат. Установява се, че възнаграждението е заплатено изцяло и в брой, поради което разноските са реално сторени.

Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

Националната правна уредба, в т.ч. чл.78, ал.5 ГПК в частта „но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА“ и Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, не е приложима – в този смисъл Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 г., според което член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер понисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. Ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В аспекта на изложеното, при преценка на постъпилото възражение съдът не е обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения, а единствено с действителната правна и фактическа сложност на делото. Имотното състояние на лицето, осъдено на разноски, не може да бъде определящ фактор при разглеждане на възражението.

Относно правната и фактическа сложност на делото следва да се отбележи, че производството по делото приключва на етап размяна на книжа, без да е било насрочвано и/или провеждано открито съдебно заседание, като разрешеният понастоящем спор между страните е този относно допустимостта на предявените искове и на производството. Не е 2 провеждана доказателствена дейност по съществото на спора, както и дейност по обосноваване основателността/неоснователността на исковата претенция с оглед на събраните по делото доказателства и тяхната оценка. Положените от пълномощниците усилия са съсредоточени в изготвяне на писмени отговори на исковата молба, съответно отговори на допълнителната искова молба, като линията на защита на ответниците е сходна.

Ответникът „ТАФПРИНТ“ООД е взел становище по допустимостта и основателността на иска, като е ангажирал и писмени доказателства, докато вторият ответник е изложил в отговорите си правни съображения без доказателствени искания. И от двамата ответници са подадени отговор на искова молба и отговор на допълнителна искова молба, като в последния не са повторени възраженията в първоначалния отговор, а са развити и допълнителни възражения с оглед съдържанието на допълнителната искова молба. От фактическа страна сочените от ищцата обстоятелства не са оспорени, а аргументите против предявения иск са изцяло правни, или, ако е налице някаква сложност на делото, тя не е фактическа, а правна. С оглед изложеното и като взе предвид размерите на адвокатските възнаграждения за изготвяне на отговор на искова молба по чл.9 и чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, които съобрази като ориентир за пазарната стойност на адвокатския труд, както и като съобрази извършената от всеки от пълномощниците работа по делото, посочена по-горе, съдът намира, че възраженията на ищеца по отношение заплатените адвокатски хонорари от всеки от ответниците са основателни. Същите следва да бъдат редуцирани на основание чл.78, ал.5 ГПК до сумата 700 € в полза на ответника „ТАФПРИНТ“ООД и сумата 500 € в полза на ответника Д. Т..

Постановеното на 10.12.2025 г. определение за прекратяване на производството по делото следва да бъде изменено в частта му относно присъдените в полза на „ТАФПРИНТ“ООД разноски, като същите бъдат намалени до сумата 700 €, както и да бъде допълнено в същата част, като в полза на втория ответник бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер 500 €. Молбата на ответника Д. Т. за присъждане на възнаграждение над сумата 700 € до пълния претендиран от него размер от 2 000 лв. следва да се остави без уважение.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ и ДОПЪЛВА определение №1767 от 10.12.2025 г., постановено по т.д.

№525/2025 г. по описа на ПОС, ТО, ХVІ с., в частта му относно разноските, като:

НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение, което И. Я. Т., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Н. Т. Х., ЕГН **********, от гр.П., ул.“М.“ №*, ап.*, е осъдена да заплати на „ТАФПРИНТ“ООД, ЕИК 160022753, гр.Пловдив, представлявано от Д. И. Т., от 2 000 лв. на 700 € (седемстотин евро).

ОСЪЖДА И. Я. Т., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Н. Т.

Х., ЕГН **********, от гр.П., ул.“М.“ №*, ап.*, да заплати на Д. И. Т., ЕГН **********, от гр.П., ул.“Л.“ №*, сумата 500 € (петстотин евро) – адвокатско възнаграждение за 3 производството по т.д.№525/2025 г. по описа на ПОС, ТО, ХVІ състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. И. Т., ЕГН **********, от гр.П., ул.“Л.“ №*, за изменение на горното определение в останалата й част (като в полза на същия се присъди адвокатско възнаграждение в размер над 500 € до 2 000 лв.) ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС Пловдив в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

4