Решение № 110 от 10.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Велико Търново, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА Д. при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от СЛАВКА Д. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264000600130 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда №6 от 13.02.2026г. по НОХД№502/25г. по описа на Великотърновския окръжен съд подсъдимият Г. А. С. е признат за виновен в това, че на 14.11.2024г. на път III-303 (Левски – Павликени – Керека), км 52+500, на територията на Община Велико Търново, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „Пежо Боксер” с peг. № Р36****, в посока към гр. Павликени нарушил правилата за движение – чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, като при движение по платно с двупосочно движение, имащо две пътни ленти, навлязъл в пътната лента за насрещно движение, без да извършва изпреварване или заобикаляне, и чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата – превишил разрешената скорост на движение на пътно превозно средство от категория В извън населено място от 90 км/ч, като се движил със скорост 102,7 км/ч, в резултат на което предизвикал пътно-транспортно произшествие с движещия се в насрещната пътна лента в посока към гр. Велико Търново лек автомобил „Пежо 2008” с рег. № СВ14****, управляван от М. Г. А. от гр. Павликени, и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Г. А. и тежка телесна повреда на пътника в лекия автомобил С. К. Д. от гр. Варна – постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, в резултат на: тежка закрита черепномозъчна травма с проява на мозъчно сътресение – в коматозно състояние /с липсата на спомен за случилото се – ретроградна амнезия/ с мозъчна контузия, травматичен субарахноидален мозъчен кръвоизлив и двустранен субдурален мозъчен кръвоизлив, открита фрактура на носните 1 кости; закрита гръдна травма – счупване на първо до десето ребра в ляво по предна мишнична линия, счупване на 1, 3, 4, 5 и 6-то ребра в дясно по предна мишнична линия; закрита коремна травма с проява на кръв в коремната кухина, масивни разкъсвания на илеума (част от тънкото черво) и мезентериума, разкъсване на горната трета на сигмата и колон десценденс /низходящата част на дебелото черво/ и множество линейни разкъсвания на перитонеума /на задната коремна стена/, съпроводени с масивно кръвонасядане и размачкване на меките тъкани на предната коремна стена, довели до изявен квадрипаретичен синдром (засягащ четирите крайника), с плегия за леви крайници тежка степен (пълна липса на двигателна и хватателна функция с тях), положителен симптом на Б. вляво, невъзможност за изпълнение на координационни проби; липса на контрол на тазовите резервоари, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б.„б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 1 и б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. чл.54 от НК вр. чл.

58а, ал. 1 му е наложено наказание четири години лишаване от свобода,при първоначален общ режим на изтърпяване.

На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 НК от наложеното наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР считано от 14.11.2024г. до 15.11.2024г.

На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от правото да управлява МПС за срок от пет години.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК от това наказание е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право,считано от 15.11.2024г.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски,включително и тези от частните обвинители.Разпоредил се е и с иззетите по делото веществени доказателства.

Срещу постановената присъда е постъпил протест и допълнение към него от ОП-Велико Търново, в който се правят оплаквания за явна несправедливост на наложените на подсъдимия С. наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС.Сочи се, че така определени по размер същите не съответстват на събраните по делото доказателства обосноваващи утежняване наказателната отговорност на подсъдимия.Прави се искане въззивният съд да упражни правомощията си по чл.334 т.3 вр. чл.337 ал.2 т.1 от НК като увеличи наказанието лишаване от свобода и лишаването от управление на МПС.

Недоволен от присъдата е останал и подсъдимият Г. А. С., който чрез защитника си адв.Б. я обжалва с оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода.В допълнителната въззивна жалба са изложени подробни доводи в подкрепа на искането въззивният съд да приложи разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК и определи наказанието на подсъдимия под предвидения в закона минимум с приложението на чл.66 ал.1 от НК.Оспорват се изводите на съда,с които е приел броя и тежестта на отчетените отегчаващи отговорността обстоятелства.Твърди се,че неправилно в нарушение с чл.56 от НК и трайната съдебна практика първият съд е отчел като обстоятелство с отегчаващ потенциал тежкият вредоносен резултат, 2 който е елемент от състава на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд,както и броя на извършените нарушения на ЗДвП,с които е запълнен бланкетния състав на чл.343 от НК.Излагат се доводи,че вмененото нарушение на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП е последица от това по чл.21 ал.1 от ЗДвП и няма умисъл за неговото нарушаване.На следващо място се оспорва и придадената тежест на наложените на подсъдимия наказания по административен ред.Според защитата, подсъдимият е дългогодишен шофьор, четири пъти е наказван с наказателни постановление за извършени нарушения на ЗДвП,които по своя характер не са значителни,а останА.те 21бр. са такива констатирани с електронни фишове, като 7 от тях за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, не е установено да са извършени от него по предвидения в НПК ред, предвид презумпцията на чл.188 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.Твърди се,че товарният автомобил е бил управляван и от други лица и подсъдимият е попълнил декларация за това, че той управлява МПС,за да не се търси отговорност от управителя на дружеството,който е и собственик на превозното средство.Правят се оплаквания, че окръжният съд незаконосъобразно е изключил настъпилата давност за част от извършените нарушения по ЗДвП и преценката за това при липса на изрична регламентация в ЗДвП и ЗАНН се прави съгласно НК,като се позовава на чл.85 от НК.Въз основа на тази аргументация се счита, че голяма част от административните нарушения, за които е санкциониран подсъдимият, нямат никакво значение и не се явяват отегчаващо вината обстоятелство.Твърди се,че окръжният съд не е прибавил към смекчаващите отговорността обстоятелства и по-леката форма на непредпазливостта – несъзнавана небрежност.Акцентира се на установените смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия,обосноваващи приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК.Прави се искане присъдата да бъде изменена,като въззивният съд намА. наказанието до три години лишаване от свобода и приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.

Недоволни от постановения съдебен акт са останА. частните обвинители Х. Г. А., Г. М. Г. и Р. Д. К., които чрез повереника си адв.Н. М., я обжалват в частта относно наложените наказания като считат същите за занижени.Изложени са доводи, че съдът не е отчел в достатъчна степен изключително тежкия вредоносен резултат, както и проявената от подсъдимия престъпна самонадеяност. Акцентира се на допуснатото нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, на множеството предишни нарушения на ЗДвП и обстоятелството, че значителна част от тях са за превишена скорост и в условията на повторност.Настоява се като обстоятелство с отегчаващо значение да се отчете и това, че подсъдимият е професионален шофьор и спрямо него са нА.це завишени изисквания за спазване на правилата за безопасност,регламентирани в ЗДвП.Прави се искане присъдата да бъде изменена, като въззивният съд увеличи наложените наказания,както следва: лишаване от свобода на девет години и след редукцията по чл.58а ал.1 от НК го определи на шест години,а лишаването от правоуправление в максимален срок.

Срещу присъдата на окръжния съд е постъпила и въззивна жалба и от частния обвинител С. Д.,чрез повереника адв.А. Р.,в която се правят също 3 оплаквания за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, което е несъразмерно леко, с оглед настъпилите трайни вредоносни последици за пострадА.я,които са безвъзвратни за неговото здравословно състояние.Сочи се,че смекчаващи вината обстоятелства са надценени и наложените наказания не почиват на задълбочен анА.з на целия доказателствен материал относим към индивидуА.зацията на наказанието.Прави се искане наказанието лишава от свобода да бъде увеличено на девет години,което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК да бъде определено на шест години.

Срещу подадените въззивни жалби на частните обвинители и протеста на прокуратурата е постъпило писмено възражение от подсъдимия, подадено чрез защитника му адв.Б.,в което са изложени доводи за тяхната неоснователност.Твърди се,че в мотивите към атакуваната присъда окръжният съд е отчел при определяне на наказанието всички наведени във въззивните жалби на частното обвинение отегчаващи отговорността обстоятелства.Аргументира се,че тяхната относителна тежест не е по-голяма от обичайно приеманата и не обуславят претендираното по-тежко наказание.Сочи се,че интензитетът на страданието като последица за близките има само гражданско правно значение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на АПВелико Търново поддържа подадения протест и като основателен предлага да бъде уважен.Счита,че окръжният съд е подценил значението на отегчаващите вината обстоятелства по отношение на подсъдимия,което налага определяне на по-високо наказание.Предлага въззивният съд да измени атакуваната присъда като увеличи наказанието лишаване от свобода на осем години,като след редукцията по чл.58а ал.1 от НК го определи на пет години и четири месеца.Предлага да бъде увеличено и наказанието лишаване от правоуправление, предвид и множеството нарушения на правилата по ЗДвП, за които подсъдимият е бил санкциониран по административен ред.

Адв.М., повереник на частните обвинители Х. А. и Г. Г., поддържа подадената въззивна жалба срещу присъдата с наведените в нея доводи и искане за увеличаване на наказанията на подсъдимия.

Частният обвините Х. А. поддържа подадената въззивна жалба и се присъединява към становището на повереника си.

Частният обвинител Г. Г. редовно призована не се явява в съдебно заседание пред въззивния съд.

Адв.Р., повереник на частния обвинител С. Д., поддържа въззивната жалба с развитите в нея съображения и искане за увеличаване на наказанието на подсъдимия.Присъединява се и към всичко изнесено в пледоарията на прокурора.Оспорва доводите изложени във възивната жалба на подсъдимия и депозираното възражение като счита,че окръжният съд не е подценил нито едно смекчаващо вината обстоятелство и правилно е отговорил на всички доводи на защитата относно отегчаващите отговорността обстоятелства.Счита,че не са нА.це условията на чл.55 от НК,подсъдимият е извършил груби нарушения на правилата за движение по пътищата,заради 4 превишената скорост,управлявайки товарен автомобил, е навлязъл в насрещната лента за движение,с което е създал висока опасност за останА.те участници в движението.Сочи, че правилно са отчетени тежестта и броя на административните наказания на подсъдимия за нарушение на правилата за движение по пътищата и няма основание да се възприемат доводите във въззивната жалба на адв.Б..Пледира въззивната жалба да бъде уважена с направеното искане за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание.

Частният обвинител С. Д. не се явява и не взема становище.

Защитникът на подсъдимия адв.Б., моли въззивните жалби на частните обвинители и депозирания протест като неоснователни да бъдат оставени без уважение.Поддържа подадената жалба и възражението с наведените доводи и оплаквания срещу първоинстанционната присъда.Пледира въззивният съд да намА. наложеното на подсъдимия наказание като приложи чл.55 от НК и постанови условното му изтърпяване.