Решение № 89 от 29.08.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. гр. Добрич, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър П. Монев при участието на секретаря Детелина Вл. Михова в присъствието на прокурора З. В. Т. като разгледа докладваното от Петър П. Монев Частно наказателно дело № 20253200200328 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по реда на чл.32 ал.І във вр. с чл.16 ал.І от ЗПИИРКОРНФС, за разглеждане на постъпило в Окръжен съд - град Добрич Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от Централно инкасаторско бюро към Министерството на правосъдието, Кралство Нидерландия на 23.07.2025г., засягащо българският гражданин Ю. А., роден на ***г. в гр.Д., с последен известен адрес – гр.Д., ул.“***.

От служебно извършената справка, изискана от НБД „Н.” се установява, че се касае за българския гражданин Ю. А., роден на ***г. в гр.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес – гр.Д., ул.“***.

Предвид обстоятелството, че Ю. А. не е открит на посочения адрес/ найвероятно е извън територията на Р България, в издаващата държава/ и липсват данни за упълномощен защитник, то са налице предпоставките за допускане на правна помощ съгласно чл.94 ал.I т.8 от НПК във вр . с чл.12 ал.IV от ЗПИИСАННЛСМВЛС, поради което и съдът му назначи за служебен защитник, посочения от АК-гр.Добрич адв.В. К..

В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Добрич изразява становище за признаване на решението за налагане на финансовата санкция.

Засегнатото лице – Ю. А., не се явява лично, представлява се от 1 назначения служебен защитник адв.В. К. от АК-Добрич, който не оспорва фактическото и правно основание за признаване на чуждото решение, като изразява становище за приемане и признаване на същото.

С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение Решение №*** от 28.03.2025г. на Централно инкасаторско бюро към Министерството на правосъдието, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 09.05.2025г., с което на българския гражданин Ю. А., с ЕГН ********** е наложена финансова санкция в размер на 72 евро, равностойни на 140,82 лева по курса на БНБ към датата на постановяване на решението – 28.03.2025г. Осъждането е за деяние, реализирано на територията на Кралство Нидерландия, на 14.03.2025г. в 07:22 часа, квалифицирано като такова – „превишаване на максимално допустимата скорост в населени места с 8 км/ч “, наказуемо по Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл.2.

С въпросното Решение на Ю. А. е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане на глоба общо в размер на 72,00 евро.

Решението на издаващата държава – Централно инкасаторско бюро към Министерството на правосъдието, Кралство Нидерландия е постановено на 28.03.2025г. и е влязло в сила на 09.05.2025г. По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова санкция. Изпратеното в Окръжен съд-град Добрич удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения несъдебен акт, чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане на финансова санкция, което съгласно нормата на чл.3 ал.І т.1 от ЗПИИРКОРНФС е акт за налагане на задължение за плащане на глоба, имуществена санкция или всякакъв друг вид парична санкция, наложена с акт на съдебен или несъдебен орган за извършване на престъпление или административно нарушение, включително паричните санкции, наложени за наказуемо деяние по националния закон на решаващата страна.

Деянието, осъществено от засегнатото лице Ю. А. попада сред изброените в чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, въпреки че и по българското законодателство аналогично поведение съставлява административно нарушение и се санкционира съгласно разпоредбите на Закона за движение по пътищата. Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС.

Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение №2 към чл.4 ал.І от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на 2 български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу Ю. А. за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата, няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо.

Решението на Централно инкасаторско бюро към

Министерството на правосъдието, Кралство Нидерландия не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р. България, или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. Наложената финансова санкция с решението не е по-малко от 70 евро, респ. левовата им равностойност. Осъдителният диспозитив на решението, подлежащо на изпълнение, касае парична сума в общ размер на 72,00 евро, равностойни на 140,82 лева по курса на Българска Народна Банка към датата на постановяване на решението – 28.03.2025г., представляващи финансова санкция за административно нарушение.

Решението е постановено срещу пълнолетно /съгласно българското законодателство/ лице, което може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението.

Производството срещу Ю. А. не е било писмено, като на лицето документите са били връчени лично от полицията. Лицето не е било призовано лично, но чрез други средства действително е получило официална информация за определената дата и място на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, по начин, който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за насрочения съдебен процес и е било уведомено за възможността за постановяване на такова решение, ако не се яви на съдебния процес.

Това отбелязване е достатъчно доказателство за уведомяването на лицето и съдът не следва да изисква изрично други доказателства за това съобразно чл.6 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и признаването на решение, предадено в съответствие с чл.4 от Рамковото решение да е без всякакви допълнителни формалности, освен ако компетентният орган реши да предяви някоя от причините за отказ от признаване и изпълнение.

Както вече се посочи, не са налице основания за отказ от признаване и изпълнение на финансовата санкция, като основанията за отказ по рамковото решение са идентични с тези по ЗПИИРКОРНФС. Предвид обстоятелството, ч е Ю. А. е български гражданин, с постоянен адрес – гр.Д., ул.“***“ №***, 3 т.е. местоживеенето му е на територията на Република България, съдът намира, че е налице и една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция, съдържащи се в чл.30 ал.ІІІ от ЗПИИРКОРНФС. Липсват доказателства от засегнатото лице за друго, извън посоченото по-горе пълно или частично изпълнение във връзка с решението за налагане на финансова санкция.

На основание чл.16 ал.8 във вр.с чл.32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като финансовата санкция е в евро, съдът следва да определени равностойността ú в български лева по курса на БНБ към датата на постановяване на решението за налагане на финансова санкция, или 72 евро към 28.03.2025г. са равностойни на 140,82 лева.

По гореизложените съображения и на основание чл.32 ал.І във вр. с чл.17 във вр. с чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, Добричкият окръжен съд, РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение №*****, постановено на 28. 03.2025г., влязло в сила на 09.05.2025г., на несъдебен орган в издаващата държава – Централно инкасаторско бюро към Министерството на правосъдието, Кралство Нидерландия, с което на българския гражданин Ю. А., роден на ***г. в гр.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес – гр. Д.ч, ул.“***е наложена финансова санкция в размер на 72 евро, равностойни на 140,82 лева по курса на БНБ към датата на постановяване на решението – 28.03.2025г.

СЛЕД влизане в сила на решението, преписи от същото ведно с решението, постановено от Централно инкасаторско бюро към

Министерството на правосъдието, Кралство Нидерландия от 28.03.2025г., влязло в сила на 09.05.2025г. да се изпратят на органите на „Националната агенция по приходите” за изпълнение.

СЛЕД получаване на решението, НАП незабавно да уведоми ОСгр.Добрич за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като след приключване на изпълнението следва също да уведоми настоящия съд, за да се уведоми компетентния орган на издаващата държава.

ПРЕПИС от решението да се връчи на засегнатото лице.

ДА СЕ УВЕДОМЯТ компетентните органи на издаващата държава и Министерство на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съдгр.Варна в 7-дневен срок, считано от днес.

Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________ 4