Решение № 3790 от 13.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3790 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20261110207723 по описа за 2026 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба вх.№ УРИ 43320051402 от 27.04.2026г. по описа на ОПП СДВР от Х. И. Я. с ЕГН ********** и адрес в ***********, чрез А. У. с адрес в ************** срещу Наказателно постановление N 25-4332-003685 от 17.04.2026г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 500,01 лева/255,65 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДВП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 30 лева/15,34 евро за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. В конкретика се оспорват изцяло обстоятелствата, възприети в описателната част на атакуваното наказателно постановление, касаещи установената концентрация на алкохол в кръвта. Изрично се изтъква демонстрираното желание от страна на санкционираното лице за извършване на повторен химически анализ на взетата от него контролна проба кръв и направеното заплащане за тази услуга. По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество жалбоподателят Х. И.

Я., редовно призован, не се явява и не се представлява. В постъпило от процесуалния представител на въззивника писмено становище се взима отношение по съществото на делото. Релевират се доводи за незаконосъобразност и неправилност на издадения санкционен акт, идентични с инвокираните в жалбата, поради което се претендира за отмяна на процесния санкционен акт.

Въззиваемата страна - Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно уведомен, не изпраща представител.

1

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на Х. И. Я. срещу Наказателно постановление № 26-4332-003685/17.04.2026 г. е подадена в законоустановения срок и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Жалбоподателят Х. И. Я. е правоспособен водач на МПС с придобити категории В, С, М, D, АМ и Т, като му било издадено СУМПС № 28613086 на 02.11.2022 г. и валидно до 02.11.2027 г.

На 27.03.2026 г., около 00:50 часа, жалбоподателят Х. И. Я. управлявал собствения си лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ********* в гр. София, кв. „Драгалевци“, с посока на движение от ул. „проф. Боян Пенев“ по ул. „Иван Богданов“ към ул. „Стилиян Чилингиров“. В даден момент на ъгъла на ул. „Иван Богданов“ и ул. „Стилиян Чилингиров“, автомобилът бил спрян за проверка от полицейски служители при 06 РУ-СДВР – старши полицай Г. Ц. и неговите колеги Н. М. и В. Р.. Полицейските служители изискали от жалбоподателя Я. да се легитимира, като на същия била извършена и проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, със сериен № ARРМ-0404, което отчело положителен резултат от 0,90 промила в издишания от него въздух. Предварителната проба с техническото средство била извършена на 27.03.2026 г., в 00:25 часа. Впоследствие полицейският служителят Г. Ц. съставил талон за медицинско изследване № 312811 с отбелязване, че жалбоподателят следва да се яви във „Военномедицинска академия“ в гр.

София за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване в срок до 45 минути от връчването на талона. Попълненият от посочения служител талон бил връчен на жалбоподателя същата вечер на 27.03.2026 г. в 02:15 часа. По време на проверката водачът Я. не представил и поисканото от контролните органи свидетелство за регистрация на управлявания от него лек автомобил.

Въз основа на направените констатации служителят на МВР Г. Ц. съставил АУАН серия GA № 5165752/27.03.2026 г. за извършено от жалбоподателя Х. Я. нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите Н. М. и В. Р., както и в присъствието на жалбоподателя, като последният подписал акта без възражения.

На 27.03.2026 г., в 03:22 часа жалбоподателят Я. се явил в лечебно заведение „ВМА“ гр. София, където му били взети кръвни проби за определяне концентрацията на алкохол в кръвта.

В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу процесния АУАН.

Съгласно протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта с рег. № И-3522/08.04.2026 г., изготвен от инж.-химик В. Д. и гл. асистент д-р И. И., в Специализирана химикотоксикологична лаборатория при „ВМА“ - София, в изследваните проби кръв, взети от жалбоподателя Я. била установена концентрация на алкохол в кръвта 0,56 %.

На 17.04.2026 г. Г. Б. - Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР издала атакуваното Наказателно постановление № 26-4332-003685/17.04.2026 г., с което на Х. И. Я., на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 255,65 /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ евро и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 15.34 /петнадесет евро и тридесет и четири евроцента/ евро.

2

Процесното наказателно постановление било връчено на жалбоподателя на 20.04.2026 г.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - Заповед №513з-3931/18.05.2021 г. относно компетентността на актосъставителя, Заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, касаещи компетентността на административнонаказващия орган, талон за изследване, протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол и за химикотоксикологично изследване за установяване употреба на наркотични вещества и техни аналози с рег. № И-3522/08.04.2026 г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози от 27.03.2026 г., резултат от проба № 4399 от 27.03.2026 г. от тестване с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, сериен номер ARРМ0404, справка-картон на водача, а така също и писменото доказателствено средство – заключение по изготвена съдебномедицинска експертиза № П120/2026 г.

Предвид съдържанието на заключението на експертизата, а именно, че въз основа на проучените данни е невъзможно еднозначно да бъде определена както фазата, в която се е намирал жалбоподателят, към момента на шофиране, след поетия алкохол, така и точната концентрация на алкохол в кръвта му към същия момент, съдът прецени изготвеното заключение за обективно, компетентно изготвено, но недопринасящо за изясняване на подлежащите на изследване въпроси от предмета на доказване.

Настоящият съдебен състав възприе като достоверни и надеждни и гореизброените писмени доказателства, като намери същите за еднопосочни, последователни, непротиворечиви и подкрепящи изложената в наказателното постановление фактическа обстановка.

Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на НПК, се явява еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, на осн. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият първостепенен съд намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото доказателства като в същото време приема за безспорни изложените по-горе фактически изводи.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съдът след направена служебна проверка установи, че административнонаказателното производство е образувано и срещу жалбоподателя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на акт за установяване на административно нарушение, който е бил съставен от лице, притежаващо необходимата за това компетентност. Видно от приобщените по делото заповеди – в частност Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи и Заповед № 513з3931/18.05.2021 г., актосъставителят Г. С. Ц. е разполагал с материална и териториална компетентност да състави АУАН за извършеното нарушение на ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е издаден и атакуваният санкционен акт, който също се явява издаден от материално и териториално компетентен орган. До този извод съдът достигна след като прецени, че от Заповед с № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи и Заповед с № 8121К-12547/12.09.2024 г., се установява, че началникът на група „Административно-наказателна дейност“ в 03 Сектор „Административно обслужване“ към ОПП при СДВР, е оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП 3 на обслужваната територия. Гореизложеното налага извод, че лицето Г. В. Б., в качеството й на Началник група, е разполагала с материална и териториална компетентност да издаде обжалваното наказателно постановление.

Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

В допълнение процесният АУАН е съставен при спазване на изискванията на чл. 40 от ЗАНН и на чл. 43 от ЗАНН – т.е. в присъствието на необходимия брой свидетели /в случай даже на двама/, които са присъствали при установяването на нарушението – полицейските служители Н. М. и В. Р., и в присъствието на жалбоподателя, като процесният акт е надлежно предявен на последния в деня на нарушението. Така посоченият процесуален документ е подписан от актосъставителя, двамата свидетели - полицейски служители и жалбоподателя, на когото е връчен и препис от така съставения АУАН.

На следващо място, при служебен преглед на формата и съдържанието на двата процесуални документа, следва да се отбележи липсата на съществени процесуални нарушения и то такива, които да са от естество да ограничат или накърнят правата и законните интереси на санкционираното лице. В тази връзка съдът намира, че процесните документи - АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със изискуемото по закон съдържание, уредено в чл. 42, респективно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Видно и от изложеното в жалбата липсват отправени възражения в указаната насока. Съдът констатира още, че в АУАН и НП при пълна идентичност и прецизност са очертани всички съставомерни признаци, принадлежащи към фактическите състави на вменените за извършени административни нарушения, включително прецизно са отразени датата, точното място на нарушенията и обстоятелствата, при които последните са извършени – надлежно е посочена установената алкохолна концентрация и начинът, по който това обстоятелство е било констатирано, като в същото време коректно е посочено и непредставянето от страна на водача на поисканото му свидетелство за регистрация на МПС.

Относно нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Посочената за нарушена разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства да управляват такива под въздействие на алкохол над 0,5 промила на хиляда, наркотици или техни аналози.

От обективна страна, безспорно се установи по делото, че на 27.03.2026 г., около 00:50 часа, жалбоподателят Л. И. е управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *********, като концентрацията на алкохол в него е надхвърляла законово допустимия минимум от 0,5 промила на хиляда, а именно - 0,90 промила на хиляда, установено по надлежния за това ред, като са спазени изискванията на Наредба №1/2017 г от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.