Решение № 429 от 18.06.2019, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 611/2019
- Вид
- Решение № 429
- Подписан
- 18.06.2019
- В сила
- 13.07.2019
- Състав
- ВЕЛИЗАР ТОДОРОВ БОЙЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ гр.Русе, 18.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд- гр.Русе, пети наказателен състав, в публичното заседание на 8.05 през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Велизар Бойчев при секретаря Веселина
Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД№611 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
"Дито металуъркс’ООД- гр.Русе е подало жалба против наказателно постановление N9369641- Р397962/30.10.2018г., издадено от директора на Офис- Русе на ТД на НАП- гр.Варна, с което на основание чл.179 във вр. чл.125, ал.З и 5 от ЗДДС му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500лв. и на основание чл.179 във вр. чл.125. ал.1 и 5 от ЗДДС му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500лв.
Жалбоподателят излага съображения, че деянието му представлява маловажен случай и иска отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата излага съображения за потвърждаване на наказателното постановление.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Жалбопоподателят бил регистрирано но ЗДДС лице. което до 16.07.2018г. не подало справка декларация и информация от отчетните регистри на магнитен носител за периода 1.06.2018г. до 30.06.2018г. Задължението си дружеството изпълнило на 1 7.07.2018г.
Тази фактическа обстановка се доказва по напълно непротиворечив начин от всички събрани по делото доказателства.
Изложената фактическа обстановка води на следните правни изводи:
Досежно нарушението по чл.179 във вр чл.125. ал.1 и 5 от ЗДДС: Деянието представлява класически пример на маловажен случай. Извършеното от жалбоподателя деяние, чрез бездействие, формално осъществява признаците на вмененото му нарушение, но е без вредни последици за обекта на защита от процесиите норми- данъчната система. Закъснението на лицето за упражняване на законово вмененото му задължение е от един- единствен ден. през който не са настъпили никакви нарушения в стабилността на данъчната система, нито пък фискът е отчел с нещо закъснението.
Освен това няма абсолютно никакви данни по делото това поведение да е практика в дейността на наказаното лице. Поради всичко изложено съдът приема, че деянието на въззивника е с ниска обществена опасност в сравнение със обикновените случаи на това нарушение- многомесечно закъснение и подаване на декларация чак след покана от данъчния орган, налице са условията на чл.28 от ЗАНН и наказателното постановление следва да се отмени в тази му част. В такъв смисъл е и константната практика на Русенски административен съд.
Досежно нарушението по чл.179 във вр. чл.125. ал.З и 5 от