Решение № 3444 от 01.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3444 гр. Пловдив, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330101982 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А. Д. Д., чрез адв. М. срещу „Сити Кеш“ ООД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 5 143, 92 лева- платена без основание по недействителния Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ от 15.11.2018г., сключен между страните (вземанията по който са обезпечени с ипотека върху недвижим имот, обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № **, том ***, рег. № ***, дело № ***г. на ***, ***), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /01.02.2024 г./ до окончателното й изплащане (претенцията е описана съобразно заявеното от ищеца в открито съдебно заседание от 11.06.2024г. увеличение досежно размера на иска- л. 73 от делото).

Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ от 15.11.2018г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца финансов ресурс в размер от 30 000 лв. В обезпечение на вземанията на кредитора по договора, ищцата е учредила договорна ипотека върху притежаван от нея недвижим имот (съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека *** рег. № ***, дело № ***г. на ***- ***). Предвид това, ищцата изтъква, че така възникналото правоотношение се урежда от специалния Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители ( ЗКНИП ). Изтъква се, че по процесния договор за кредит ищцата е заплатила сума в общ размер от 34 149 лв.

Излага твърдения, че договор за кредит е цялостно недействителен, тъй като при сключването му не са спазени изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 6, 9 и 11 ЗКНИП. Сочи се, че в чл. 5.1 от договора е предвидена такса от 750 лв. за разглеждане на искането за отпускане на кредит, която не следва да се дължи, тъй като кредиторът изисква заплащане на такса за дейност, която е свързана с отпускането на кредита. Отделно от 1 това, сумата от 750 лв. не е включена при формиране на приложимия по договора ГПР.

Поддържа се и че в чл. 11 от договора, в допълнение към ипотеката, кредиторът изисква и обезпечение от физическо лице, което да встъпи в договора като солидарен длъжник. В случай, че това обезпечение не бъде предоставено, съобразно чл. 11, ал. 3 от договора, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер от 31 713, 60 лв.

Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в нея. Изтъква се, че дължимата по договора неустойка при неосигуряване на обезпечение не е включена в ГПР, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя. Сочи се и че по своето същество неустойката има характера на скрито възнаграждение за кредитора. Предвид изложеното, сочи се, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен и се дължи връщане на потребителя на всички заплатени суми над размера на главницата, съобразно нормата на чл. 39 ЗКНИП. Моли се така предявеният иск да бъде уважен Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Сити Кеш“ ООД, със становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че ищцата на дата 15.11.2018г. е подала искане за сключване на договор за кредит по реда на ЗКНИП и е одобрена за получаване на исканата сума от 30 000 лв. Ищцата като потребител е била надлежно запозната с условията, при които ответното дружество предоставя кредитно финансиране и се е съгласила с тях. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Поддържа се, че законът не поставя изискване при договаряне на неустойка да се посочва кои вреди се компенсират чрез нея. Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави допълнително обезпечение от длъжника. Поддържа се, че вземането за неустойка не следва да е включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото е условно и би възникнало единствено при неизпълнение на поетото задължение от страна на длъжника. Тоест, ако длъжникът бе действал добросъвестно и бе осигурил обезпечение в договорения срок, то не би възникнало и вземането за неустойка. Моли се, така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не съществува спор между страните, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника „Сити Кеш” ООД (като заемодател) и А. Д. Д. (като заемател) е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ от 15.11.2018г., по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер от 30 000 лв. /л. 6- 12/. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 40, 08%, годишният процент на разходите е 48, 29%, а задължението следва да се погаси на 60 месечни вноски до 14.11.2023г. Вземанията на кредитора по процесния договор за кредит са обезпечени с договорна ипотека учредена върху притежаван от ищцата недвижим имот (съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека *** рег. № ***, дело № ***г. на ***- ***).

Съобразно чл. 5 от договора за кредит, длъжникът се задължава да заплати на кредитора “такса за разглеждане на искане” в размер от 750 лв.

Съобразно чл. 11, ал. 1 от Договора за паричен заем, в двадесетдневен срок от усвояването на сумата по договора, длъжникът следва да предостави на кредитора допълнително обезпечение, а именно: физическо лице, което да встъпи в договора като 2 солидарен длъжник и което да отговаря кумулативно на следните изисквания: да е навършило 21- годишна възраст; да получава месечни нетно възнаграждение в минимален размер от 1000 лв.; да работи от минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има- кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по- лош от „Редовен“; да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да не съдлъжник или заемател по друг активен договор за паричен заем със „Сити Кеш“ ООД. При неизпълнение на посоченото задължение за предоставяне на обезпечение, на основание чл. 11, ал. 3 от договора за кредит, длъжникът дължи на кредитора неустойка в размер от 31 713, 60 лева, плащането на която е изначално разсрочено в погасителния план (л. 39 – 41 от делото).

По силата на сключения договор за кредит, на длъжника А. Д. Д. е предаден погасителен план, както и копие от условията, приложими към договора за кредит.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно- счетоводна експертиза (л. 60- 63) се установява, че усвоената от ищцата сума по процесния договор за кредит възлиза на 30 000 лв. Ищцата е заплатила в полза на ответното дружество с цел погашение на задълженията по договора сума в общ размер от 35 143, 92 лв. При формиране на ГПР посочен в договора за кредит са включени договорната лихва и таксата за разглеждане на документи. В заключението изрично е посочено, че дължимата по чл. 11, ал. 3 от договора неустойка в размер от 31 713, 60 лв. не е включена при формиране на ГПР. С включването на посочената сума, разходите се увеличават до стойност от 88, 02%.

Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице по изготвената съдебносчетоводна експертиза като счита същата за обективна, обоснована и съответстваща на останалия приобщен по делото доказателствен материал.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Сити Кеш" ООД като заемодател и А. Д. Д. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 30 000 лв.

Договорът за кредит е обезпечен с договорна ипотека учредена върху притежаван от ищцата недвижим имот съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека *** рег. № ***, дело № ***г. на ***- ***. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на §1, т. 20 от ДР на ЗКНИП и на кредитор съгласно §1, т. 10 от ДР на ЗКНИП. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит и е обезпечен с ипотека, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители ( ЗКНИП ).

Съгласно чл. 38 от ЗКНИП, когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 5 - 9 и 11 и чл. 25, ал. 3, договорът за кредит е нищожен. Този порок има характер на изначална недействителност, защото последиците му са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи ( арг. чл. 39 ЗКНИП).

3

По отношение на таксата за „разглеждане на искане“ за отпускане на паричен заем, отразена в чл. 5, ал. 1 от договора за кредит, съдът счита, че същата е договорена в нарушение на норматата на чл. 27, ал. 3 ЗКНИП. Прочитът на клаузата на чл. 5, ал. 1 от договора за кредит налага разбирането, че кредиторът задължава ищеца (длъжник по договора) да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност (доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейността по услугата на чл. 5, ал. 1 от договора за кредит, касаеща „разглеждане на искане “ е такава, свързана с усвояването на кредита и е присъща за ответното дружество (доколкото преди да се отпусне съответният финансов ресурс, то по необходимост длъжникът следа да подаде заявка/ искане за кредитиране). Съобразно императивната норма на чл. 37, ал. 1 ЗКНИП, всяка клауза в договор за кредит за недвижим имот, която противоречи на закона или има за цел заобикаляне на този закон, е нищожна. Предвид това, чл. 5, ал. 1 от Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ от 15.11.2018г. се явява в противоречие с чл. чл.

27, ал. 3 ЗКНИП („Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“ ) и посочената клауза на основание чл. 37, ал. 1 ЗКНИП е недействителна.

По отношение на твърденията за цялостна недействителност на договора за кредит: в процесния случай, твърденията за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП следва да бъдат разгледани в светлината на клаузите на чл. 5, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 и ал. 3 от Договора за кредит. Чл.

5, ал. 1 от договора за кредит, възлага в тежест на потребителя да заплати на кредитора сума в размер от 750 лв., което както вече бе коментирано, представлява възнаграждение за присъща дейност на кредитора и не следва да се изисква заплащането му от потребителя. По отношение на клаузите на чл. 11, ал. 1 и ал. 3 от договора за кредит, то същите възлагат в тежест за заемателя да осигури допълнително обезпечение (потребителят вече е предоставил едно обезпечение на вземанията на кредитора- ипотека върху недвижим имот). Кредиторът изисква това допълнително обезпечение да бъде солидарен длъжник, който да поеме задължението наред с ищцата- първоначален длъжник. Прочитът на съдържанието на клаузата на чл.