Решение № 755 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 755 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава П. Генова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20251100508786 по описа за 2025 година

,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. К. К. срещу Решение № 9398/22.05.2025 г. по гр.д. № 54298/2024 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), в частта, в която е уважен искът на малолетната му дъщеря Е. Е. К., родена на **** г., с правно основание чл. 150, във вр. чл.143, ал.2 и чл. 146 СК, за увеличение на месечната й издръжка, определена с Решение № 20043840/16.02.2021 г. по гр.д. №825/2020 г. по описа на СРС, за разликата над сумата от 270 лева до присъдения размер от 350 лева. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, желае се отмяната му в тази част и отхвърляне на исковата претенция за разликата над 270 лева до присъдените с атакувания съдебен акт 350 лева. Претендира сторените в производството разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Е. Е. К., действаща чрез своята майка и законен представител М. Г. Г., е депозирала отговор, с който оспорва изцяло наведените доводи в жалбата. Желае да се потвърди първоинстанционното решение. Със заявление от 02.02.2026 г. претендира присъждане на сторените в първоинстанционното и въззивното производство разноски.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна, 1 притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

С Решение № 9398/22.05.2025 г. по гр.д. № 54298/2024 г. по описа на СРС е изменен, на основание чл.150, пр.1 и 3, вр.чл.143, ал.2 СК, размерът на определената с Решение № 20043840/16.02.2021 г. по гр.д. № 825/2020 г. по описа на СРС месечна издръжка като Е. К.

К. е осъден да заплаща на малолетното си дете Е. Е. К., действащо чрез неговата майка и законен представител М. Г. Г., месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от 25.07.2024 г., ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска до навършване на пълнолетие или настъпване на законови основания за нейното изменение или прекратяване. Със съдебното решение Е. К. К. е осъден, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на малолетното си дете Е. Е. К., действащо чрез неговата майка и законен представител М. Г. Г., сторените разноски в размер на 600 лева, а в полза на СРС – на държавна такса върху увеличения размер на издръжката, възлизащ на 144 лева. Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

Инкорпорираното във въззивната жалба искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските е оставено без уважение с Определение № 47062/12.11.2025 г. по гр.д. № 54298/2024 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 30.12.2025 г. като необжалвано.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Страните не спорят и от приетото като писмено доказателство по делото удостоверение за раждане № 4492190827, издадено на 12.09.2019 г. от Столична община – район „Люлин“ въз основа на акт за раждане № 0827/12.09.2019 г. се установява в производството, че въззивникът е баща на въззиваемата.

Не е спорно, установя се въз основа на приобщените писмени доказателства и на въззивния съд е служебно известно, че с влязло в законна сила на 16.06.2022 г. Решение № 20043840/16.02.2021 г. по гр.д. №825/2020г. по описа на СРС упражняването на родителската отговорност по отношение на малолетното дете на страните Е. е възложено на майката М. Г.

Г., при която е определено то да живее, а бащата е осъден да заплаща на дъщеря си издръжка в размер на 250 лева месечно, считано от 16.02.2021 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й плащане. С Решение № 1469/16.06.2022 г. по в.гр.д. № 7930/2021 г. по описа на СГС, ГО, III въззивен брачен състав на бащата е определен режим на лични отношения с малолетната.

Обявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че определената с горепосоченото съдебно решение месечна издръжка на детето Е. е заплащана от въззивника до края на месец декември 2024 г., а от месец януари 2025 г. бащата заплаща издръжка на дъщеря си в размер на 270 лева месечно.

2

Спор не е формиран и от приетото като писмено доказателство по делото от първоинстанционния съд удостоверение за раждане, издадено на 08.03.2024 г. от Столична община – район „Люлин“ се установява, че майката М. Г. Г. има алиментни задължения към друго малолетно дете, родено на 28.02.2024 г.

Писмените доказателства по делото дават основание за извод, че малолетната Е. посещава балетна школа, месечната такса за която възлиза на 85 лева, редовна е на курс по езда, таксата за единично посещение за който е в размер на 60 лева. По данни на майката, предоставени в хода на изготвеното за нуждите на въззивния съд социалното проучване, се установява, че разходите за обучението по английски език на въззиваемата и за спортни активности е не по – ниска от 184,04 евро (359,95 лева). Не се твърди и установява съгласуване на тези активности между двамата родители.

Правилно първоинстанционният съд е отчел, че при определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът следва да съобрази увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди.

Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава едновременното и на увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.

Несъмнено е налице трайно увеличение на нуждите на детето Е. от средства за съществуване, образование и социално-културно развитие от времето, когато е определена месечната му издръжка от 250 лева с влязло в сила решение (16.06.2022 г.). През изминалия период от над две години към датата на депозиране на исковата молба въззиваемата е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили нейните потребности, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер, както правилно е отчел първоинстанционният съд. Към момента на определяне на издръжката Е. е била на две навършени години, към момента на постановяване на атакувания съдебен акт е била вече на пет навършени години, а към датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд – на шест навършени години и й предстои започване на обучение в училище, което ще кумулира разход на самостоятелно основание. Видно от изготвения за нуждите на производство социален доклад от 30.01.2026 г. на АСП, Д „СП“ – Люлин по чл.21, т.15 във вр.с чл.15, ал.6 ЗЗДет, подрастващата посещава четвърта група в общинска детска градина № 139 „Панорама“, където е включена в допълнителни занимания по народни танци, балет, конна езда, спортни игри и английски език.

Във връзка с наведените във въззивната жалба възражения по отношение на представените от ищеца в първоинстанционното производство документи за извършени разходи, посредством услугите на „Изипей“ АД, съдът не приема да установяват конкретни разноски за издръжка на въззиваемата, доколкото от тях не се установява това обстоятелство. Липсват доказателства разходите за заплащане на допълнителни дейности към „Ритъма на танца“ ЕООД, „Алис 8“ ЕООД и Сдружение „ПФК Шампион“, за които са представени разписки на „Изипей“ АД, да са сторени за обучение и спортна подготовка на 3 подрастващата. Същото се отнася до представените във въззивното производство разписки на „Изипей“ АД за плащания към тези доставчици.

Установяват се нараснали нужди на детето за дрехи и извънкласни образователни дейности с оглед неговото порастване. Не се твърдят и установяват специфични образователни и здравни потребности на въззиваемата, чието покриване да изисква допълнителни финансови средства.

Съдът съобразява, че в периода след първоначалното определяне на издръжката се е повишила инфлацията в страната. Видно от публично достъпната информация на електронна страница на Националния статистически институт (www.nsi.bg, виж калкулатор на инфлацията) индексът на потребителските цени за месец 12.2025 г. спрямо месец 06.2022 г. e 119,3%, т.е. инфлацията е 19,3%. Отражението на развиващите се в периода след първоначалното определяне на размера на издръжката на детето Е. инфлационни процеси съдът съобразява с оглед отражението им върху средствата, необходими за издръжката на подрастващия, но и върху доходите на въззивника.

С оглед установените по делото нужди на детето въззивният съд приема, че месечната издръжка на същото възлиза на 306,78 евро (600 лева). В този размер не се поместват луксозни разходи за детето.

Спорни са във въззивното производство възможностите на въззивника да покрие неудовлетворените нужди на малолетната си дъщеря Е. над размера от 138,05 евро (270 лева).

Съдът намира, че издръжка в размер на 178,95 евро (350 лева) съответства на реалните нужди на детето и на възможностите на бащата, изводими от оценката на цялата доказателствена съвкупност по делото.

При преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от въззивника издръжка на детето съдът съобразява младата и работоспособната възраст на бащата, липсата на твърдения и доказателства за здравословни проблеми при същия и отсъствието на други алиментни задължения, установения месечен доход на майката (766,94 евро, считано от 01.01.2026 г., детски надбавки и обезщетение за отглеждане на дете до две години), както и обстоятелството, че същата полага непосредствени грижи за малолетната Е., което поражда необходимостта неотглеждащият родител да покрие по – голяма част от издръжката на детето, но съобразено с установените му възможности.

Бащата не е декларирал среден месечен доход пред въззивния съд, въпреки дадените в тази насока указания. Същият е ангажирал доказателства за получаван осигурителен доход през последното петмесечие на 2025 г. в размер на 550,66 евро (1 077 лева). Не се твърди и установява същият да има неудовлетворен жилищни нужди. Видно от приетия в първоинстанционното производство заключителен доклад за резултатите от предоставяне на социална услуга, изготвен от Фондация „Надежда“ въззивникът е строителен инженер по образование. Квалификация на бащата (т.5 от ППВС № 5/70 г.) му позволява да реализира доход над минималния за страната. Именно изброените обстоятелства определят по 4 аргумент от т.11 от ППВС № 5/70 г. материалните възможности на въззивника да заплаща присъдената с обжалваното решение месечна издръжка, а не друга в по-нисък размер.

Дори след изплащане на увеличената издръжка на дъщеря си въззивникът да среща материални затруднения, той може и следва да ангажира цялата си деятелност, за да реализира доходи, които да му послужат за удовлетворяването на собствените му екзистенциални нужди, така и за задоволяване на увеличените потребности на малолетната Е.

Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд първоинстанционното съдебно решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

При този изход от спора разноски се следват на въззиваемата страна. Същата е сторила разноски в размер на 409 евро (800 лева) за адвокатско възнаграждение, за чието заплащане по делото е представен договор за правна защита и съдействие, служещ като разписка за получаване на сумата в брой. Възражението на въззивника по ч.78, ал.5 ГПК е основателно, доколкото делото не се отличава с фактическа или правна сложност, а в случая размерът по чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения отговаря на принципа на справедливостта, обоснован е и съобразен с продължителността на производството, броя открити съдебни заседания, труда и времето, необходимо за организиране и провеждане на защитата на въззиваемата, включваща изготвяне на отговор на въззивна жалба и явяване в открито съдебно заседание.

Разпечатката съдържа 39 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/493459f3-5340-4b2e-9750-a5f0a5eadb23