Определение № 72 от 10.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 72 гр. Варна, 08.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100501661 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 28452/21.11.2023 г. от Б. С. С., като майка и законен представител на Р. Д. И., действаща чрез адв. Р. Н., за допълване в частта за разноските на решение № 1269/02.11.2022 г., постановено по в. гр. дело № 1661 по описа за 2023 г. на ВОС. Иска се съдът да присъди в полза на въззиваемата поисканите разноски, направени пред първа и въззивна инстанция.

В срока по член 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна – Д. И. С., чрез адв. С. С. изразява становище за неоснователност на молбата.

В депозирания отговор с вх. № 29784/05.12.2023 г. се съдържа и искане за допълване на постановеното по делото решение № 1269/02.11.2022 г., в смисъл да бъде осъдена насрещната страна за разноските, сторени пред ВРС и ВОС.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата е депозирана в законово установения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е oбразувано въз основа на жалба на Д. И. С. срещу решение № 1711/ 18.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 15258 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, тридесет и първи състав, в частта, с която е изменен размерът на издръжката, дължима от въззивника в полза на детето Р. Д. И., чрез нейната майка и законен представител Б. С. С., за разликата над 250 лева до присъдените 400 лева, считано от 17.11.2022 г., с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска за периода на закъснението, до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, на основание член 150 от Семейния кодекс /СК/; както и в частта, с която е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата Д. И. С. детето Р. Д. И. ЕГН ********** да пътува в чужбина с цел посещение на държавите членки на Европейския съюз, Великобритания и Република Турция с евентуално транзитно преминаване през Република Сърбия и Република Северна 1

Македония за срок до навършване на пълнолетие, на основание чл. 127а от СК.

С решение № 1269/02.11.2022 г. ВОС е потвърдил акта на ВРС в частта му на иска с правно основание чл. 150 от СК, обезсилил в останалата му обжалвана част, като е прекратил производството по в. гр. дело № 1661/2023 г. по описа на ВОС и по гр. дело № 15258/2022 г. по описа на ВРС, образувани по исковете с правно основание чл. 127а от ГПК.

От анализа на разпоредбите на чл. 78 от ГПК може да се направи извод, че отговорността за разноските е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото.

Съдът присъжда само доказаните разноски. По смисъла на чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото.

Общите правила на ГПК за присъждане на разноски, обаче не могат да намерят приложение при дела по спорна съдебна администрация пред първа инстанция. Това разрешение следва от характера на производствата, приложими при спор относно родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.( Определение № 475 от 20.12.2018г. по ч.гр.д. № 4327/2018г. по описа на III гр. о. на ВКС и Определение № 385 от 25.08.2015г. по ч.гр.д. № 3423/2015г. по описа на I гр. о. на ВКС, Определение № 4158 от 25.10.2022г. по ч.гр.д. № 3812/2022г. по описа на III гр. о. на ВКС и Определение № 50888 от 01.12.2022г. по гр.д. № 2627/2022г. по описа на IV гр. о. на ВКС). Пред въззивна инстанция такива се дължат, тъй като отговорната страна е предизвикала неоснователно правен спор.

По разноските на Б. С. С.:

С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция по иска за изменение на издръжката на общото на страните дете, въззиваемата има право на разноски пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Пред първа инстанция разноски са присъдени и тъй като не е променен резултата ВОС не следва да пререшава въпроса с разноските.

Що се отнася до разноските, направени по исковете по чл. 127а от СК, съдът намира, че производството е с характера на спорна съдебна администрация и поради изложените погоре съображения за пред първа инстанция разноски не се дължат.

На въззиваемата се предоставя правото за репариране на разноски, които са направени при защитата по жалбата срещу решението на ВРС в частта, в която се е произнесъл по иска на бащата по чл. 127а от СК, тъй като майката е в качеството си на ответник. Ответникът има правото на разноски при прекратяване на делото, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. Разноски за прекратяване на производството по гр. дело № 15258/2022 г. по описа на ВРС не се дължат, тъй като допустимостта на иска е разгледан служебно от въззивния съд.

Поради така изложеното съдът трябва да установи дали е сезиран и дали са доказани по размер, от въззиваемата, разноски пред ВОС - за иска по чл. 150 от СК и за иска на бащата срещу майката с правно основание чл. 127а от СК.

В отговора на въззивната жалба Б. С. е претендирала да ѝ бъдат присъдени разноски.

В открито съдебно заседание във въззивна инстанция, чрез процесуалния си представител въззиваемата е представила списък по чл. 80 от ГПК, в който е конкретизирала, че иска да ѝ се възстанови сумата от 1000 лева, адвокатски хонорар.

По делото е депозиран договор за правна защита и съдействие от 26.01.2023 г., съгласно който страните по него са се споразумели за възнаграждение в размер на общо от 1200 лева, или по 600 лева за всеки от исковете (по чл. 150 от СК и по чл. 127а от СК). С него страната доказва, че е заплатила уговорения хонорар в брой, тъй като същият е послужил за разписка между съконтрахентите.

Молителката доказва, че е направила разноски в претендирания размер от 1000 лева, които се дължат съобразно отхвърлената въззивна жалба срещу решението на ВРС в 2 частта, в която е била изменена издръжката на общото на страните дете, както и поради прекратяване на делото по иска на бащата срещу нея с правно основание чл. 127а от СК.

По молбата на Д. И. С.:

Законодателят не е предвидил въззможност за възстановяване на направени от ищеца, респ. въззивника разноски, когато иска/жалбата не са основателни изцяло.

В конкретния случай Д. И. няма право на разноски и такси, тъй като въззивният съд е потвърдил решението на ВРС в частта, в която е обжалвано изменението на издръжката на общото на страните дете.

Поради изложените горе съображения разноски пред първа инстанция по исковете по чл. 127а от СК не се дължат, съответно претенцията на Д. И. и в тази част не е основателна.

Що се отнася до второинстанционното дело, на първо място следва да се има предвид, че съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК титуляр на правото за разноски при прекратяване на делото е ответника. В този смисъл, въззивникът би имал право да претендира такива по насрещно предявения иск на майката по чл. 127а от СК, в случай че се беше защитавал по въззивна жалба на последната срещу решение на ВРС по този иск. Такава жалба не е подавана, съответно и няма как да се реализират такси и разноски пред ВОС. Вярно е, че ВОС е прекратил производството по иска на майката за разрешение на съда, заместващо съгласието на бащата за пътуване на детето в чужбина, но той е действал в служебните си правомощия, а не по сезиране на една от страните. Както беше посочено по-горе, разноските по смисъла на правилата на ГПК се присъждат в тежест на страната, която е предизвикала неоснователно спор, съответно е натоварила насрещната неоснователно с разноски. Такъв не е случаят по иска на майката.

Поради така изложеното молбата на Д. И. С. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съставът на ВОС намира, че решението следва да бъде допълнено в частта за разноските, като на Б. С. С. се присъдят разноски в размер на 1000 лева, сторени пред ВОС.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 1269/02.11.2022 г., постановено по в. гр. дело № 1661 по описа за 2023 г. на ВОС, в частта му относно разноските, като:

ОСЪЖДА Д. И. С., ЕГН **********, адрес гр. Девня, ул. „Люляк“ № 9 да заплати на Б. С. С., ЕГН **********, адрес в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 6, вх. 4, ет. 1, ап. 6, сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща разноски пред ВОС за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 248, ал. 3 вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, съдържаща се в отговор с вх. №

29784/05.12.2023 г. от Д. И. С., чрез адв. С. С., в която е отправено искане за допълване в частта за разноските на решение № 1269/02.11.2022 г., постановено по в. гр. дело № 1661 по описа за 2023 г. на ВОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4