Решение № 89 от 14.09.2023, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Г.Т., 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Динко М. Динков при участието на секретаря Марияна В. Димова като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело № 20233220100034 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Х. Х. Н. ЕГН **********, чрез пълномощник адв. В. К. с адрес за призоваване гр. Д., ул. „П.Д.“ №3, вх.Б, ет.7, ап.1 срещу Г.

Г. С. ЕГН **********, частен земеделски производител, с адрес с. Ж., ул. „С.“ №10б с искане за постановяване на решение, с което ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1 772. 37 лв., равняваща се на 130 лв./дка и представляваща дължима част от арендно възнаграждение за стопанската 2021/2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска -3.02.2023г. до окончателното изплащане. Претендират се сторените по делото разноски.

В законовоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението е представен отговор на исковата молба. Ответницата оспорва размерът на претендираната главница за доплащане по 90 лв. на декар. Не оспорва наличието действащ аренден договор между страните, както и че на ищеца е заплатено арендно възнагрждение по 40 лв./дка за процесната стопанска година. Претендира сторените по делото разноски. С исковата молба е предявени искове с правно основание чл.8 от ЗАЗ във вр.с чл. 86 от ЗЗД.

Исковете са допустими.

В хода на съдебното производство е допуснато изменение на иска чрез 1 неговото намаляване, като искът е предявен в размер на сумата от 787. 72 лв., представляваща доплащане по 40 лв./дка.

От приложените по делото доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Посочените земеделски земи са собственост на ищеца, като за стопанската 2021/2022г. са обработвани от ответницата на основание договор за аренда от 19.07.2013г. за срок от пет стопански години, като с анекс към договора срокът по същия продължен до 30.09.2022г. Уговорено е арендно възнаграждение в размер не по-малко от 40 лв./дка, дължимо след изтичането на съответната стопанска година в периода от 14 октомври до 30 ноември. От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответницата е обработвала земеделски земи през процесната стопанска година в землището на с. Ж., като по счетоводни документи е начислена парична рента в размер на 80.00 лв./дка, а на ищеца били платени по 42.65 лв./дка.

Поради това е неоснователно твърдението на ответницата, че изпълнила пълно и точно задължението си по договора, като платила на ищеца не помалко от 40 лв./дка.

Предвид изложените обстоятелства съдът намира, че дължимото по договора арендно възнаграждение е в общ размер на сумата от 735, 53 лв., представляваща доплащане в размер на сумата от по 37.35 лв./дка за разликата над платените на ищеца 42.65 лв./дка до дължимото заплащане от 80/лв.дка за стопанската 2021/2022г.

Предвид тези обстоятелства искът е доказан и основателен в частта на дължимата разлика в размер на сумата от 735, 53 лв., като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца посочената сума, ведно със законната лихва, считано от 3.02.2023г./датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане. В частта над тази разлика до претендирания размер за сумата пот 787.72 лв., след направеното изменение на иска, искът по главницата е неоснователен и в тази част подлежи на отхвърляне.

Ищецът претендира сторените разноски по делото в настоящото съдебно производство в общ размер на сумата от 820.90 лв., както следва: сумата от 70, 90 лв. за държавна такса, сумата от 450, 00 лв. адвокатско възнаграждение и сумата от 300, 00 лв. възнаграждение за вещо лице.В случая обаче сторените от ищеца разноски следва да бъдат определени съразмерно с 2 уважената част от иска, като в конкретния случай искането на ищеца за сторените по делото разноски е основателно до размера на сумата от 340, 67 лв.В отговора на исковата молба ответникът и в съдебното производство ответницата е поискала сторените по делото разноски. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая разноските на ответника са в размер на сумата от 566, 00 лв. за адвокатско възнаграждение и съгласно посочена разпоредба ищецът дължи на ответника сумата от 331, 11 лв., сторени разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

С оглед на изложеното съдът :

РЕШИ:

Осъжда Г. Г. С. ЕГН **********, частен земеделски производител , с адрес с. Ж., ул. „С.“ №10б да заплати на Х. Х. Н. ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. „Д.“ №38, вх.Б, ет.7, ап.20 сумата от 735, 53 лв. /седемстотин тридесет и пет лева и петдесет и три две стотинки/, представляваща дължимо арендно възнаграждение за стопанската 2021/2022г. за поземлен имот - земеделска земя –нива имот №016095 с площ от 19, 693 дка в землището на с. Ж., общ.

Г.Т., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата н предявяване на исковата молба – 3.02.2023г. до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск, след неговото изменение, в частта на разликата над уважения паричен размер за сумата от 735, 53 лв. до претендирания с изменението на исковата молба паричен размер за сумата от 787, 72 лв.

Осъжда Г. Г. С. ЕГН **********, частен земеделски производител , с адрес с. Ж., ул. „С.“ №10б да заплати на Х. Х. Н. ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. „Д.“ №38, вх.Б, ет.7, ап.20 сумата от 340, 67 лв./триста и четиридесет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща сторените от него разноски, съразмерно с уважената част на иска.

Осъжда Х. Х. Н. ЕГН ********** да заплати на Г. Г. С. ЕГН **********, частен земеделски производител, сумата от 331.11 лв., сторени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска.

3

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________ 4