Определение № 561 от 14.07.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 561 гр. гр. Добрич, 14.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно гражданско дело № 20253200500461 по описа за 2025 година намира следното :

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във вр. с чл.407, ал.1от ГПК, образувано по частна жалба вх.№21503/25.10.2019г./именована възражение срещу издаване на изпълнителен лист/, уточнена с молба вх.

№260343/11.06.2025г., от Д. А. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес с.К., чрез адв.С. С., член на АК-Варна, срещу разпореждане от 07.03.2022г. по гр.д.

№174/2021г. на ДРС за издаване на изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“АД/съгласно уточнителната молба/.

С първоначално подаденото „възражение срещу издаването на изпълнителен лист“ жалбоподателя се позовава на узнаване за издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на датата 15.04.2025г., тъй като в последните години пребивавал постоянно във Великобритания, че не дължи сумата по изп.д.№144/2019г.на ЧСИ Л.Т. поради изтекла погасителна давност, че не е получавал никакви книжа по гр.д.№4892/2018г. на ДРС и по изпълнителното дело на ЧСИ Л.Т., не е живял на адреса си в с.К. и никой не го бил информирал, че има да получава книжа от ЧСИ, че съдът неправилно приел наличието на редовно връчване, че бил лишен от възможност да подаде възражение по чл.414 от ГПК и имал правен интерес да подаде възражение по чл.432 от ГПК, че не са били налице условията да се приложи презумпцията на чл.47, ал.5 от ГПК защото не е надлежно установено отсъствието му от страната с не по-малко от три посещения в продължение на месец и 1 посочване на констатираните от връчителя обстоятелства. Твърди и да не е получавал покана за доброволно изпълнение и по двете образувани срещу него изп.дела- №144/2019г.на ЧСИ Л.Т. и №308/2020г. на ЧСИ Д.а И.. Твърди, че ДРС издал два изпълнителни листа за едно и също – веднъж по гр.д.

№4892/2018г., втори път по гр.д.№174/2021г., което довело до образуване на двете изпълнителни дела.

Тези изявления, относими към различни видове защита, при липсата на отправено до съда искане, действително не дават възможност да се извлекат пределите на правния спор, в рамките на които съдът дължи произнасяне.

Това е мотивирало районния съд с разпореждане от 16.05.2025г.да изиска от жалбоподателя да посочи съдебния акт, който обжалва, да формулира искането си до съда, да представи доказателства кога му е връчена покана за доброволно изпълнение.

В изпълнение на дадените указания е депозирана уточняващата молба вх.№260343/11.06.2025г., с която недвусмислено е заявено, че се обжалва „разпореждане от 07.03.2022г. по гр.д.№174/2021г. на РС-Добрич във връзка с издаването на изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“, тъй като по заповедното е издаден вече изпълнителен лист за същото основание“, и иска издадения изпълнителен лист да бъде обезсилен, както и заповедта за изпълнение.

В тази връзка, съгласно изричното уточнение относно предмета на сезирането на съда- частна жалба по реда на чл. 407, ал.1 ГПК , настоящата инстанция дължи произнасяне само относно допустимостта и правилността на разпореждане от 07.03.2022г. по гр.д.№174/2021г. на РС-Добрич за издаване на изпълнителен лист за разноските.

Насрещната страна- „Банка ДСК“АД, в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на жалбата, като е оспорила твърденията на жалбоподателя за наличието на две изпълнителни дела и е заявила, че за събиране на вземането на банката по изпълнителните титули било образувано само изп.д.№308/2020г.на ЧСИ Д.И., което било спряно за времето на висящност на исковия процес по гр.д.№174/2021г.на ДРС, влязлото в сила решение по което дело е основание за издаване на изпълнителен лист за разноските.

Частната жалба, насочена срещу издаването на изпълнителен лист 2 въззивната инстанция приема за подадена в срока по чл.407,ал.1 ГПК, при твърденията на жалбоподателя да не му е връчена покана за доброволно изпълнение, при което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Обжалваното разпореждане от 07.03.2022г. по гр.д.№174/2021г. има за предмет издаването на изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ АД за сумата от 1739.65лева деловодни разноски в исковото производство и 334.91лева деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.

№4892/2018г.на ДРС, въз основа на влязлото в сила на 23.12.2022г. решение №260593/06.12.2021г. по гр.д.№174/2021г.на ДРС.

Данните по делото сочат, че със същото решение са уважени изцяло установителните искове на „Банка ДСК“ АД срещу Д. А. П. по чл.422 от ГПК за парични вземания , за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №4892/2018г. на ДРС. С оглед изхода на исковото производство по чл.422 ГПК, съдът се е произнесъл за дължимостта на разноските, направени от ищеца както в исковото, така и в заповедното производство. Решението е връчено на банката ищец на 07.12.2021г., на ответника, настоящ жалбоподател, чрез назначения му при условията на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.Д.Недялкова, на датата 08.12.2021г.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила на датата 23.12.2022г.

С молба вх.№260785/07.03.2022г. банката ищец е поискала издаване на изпълнителен лист за присъдените в исковия процес съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1739.65лева. С подадената молба няма отправено до съда искане за издаване на изпълнителен лист за сумата от 334.91лева деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№4892/2018г.на ДРС.

Касае се за поискано принудително изпълнение след влизане на съдебния акт в сила, т.е. в първата хипотеза на чл.404, т.1 ГПК . Влязлото в сила решение с характер на определение в частта относно разноските е предвидено от закона изпълнително основание /чл.404, ал.1 от ГПК/, редовно от външна страна и удостоверяващо подлежащо на изпълнение изпълняемо право. Доколкото е било налице редовно от външна страна изпълнително основание, удостоверяващо подлежащо на принудително изпълнение вземане, първоинстанционният съд е съобразил влязлото в сила съдебно решение и 3 разпоредил за присъдените в полза на ищеца суми да се издаде изпълнителен лист. По тези съображения изпълнителния лист за сумата от 1739.65лева се явява издаден при наличие на предпоставките по чл.406, ал.1 и чл.404, ал.1 от ГПК, респ.обжалваното разпореждане в тази част е правилно. Предпоставките по чл.406, ал.1 и чл.404, ал.1 от ГПК са налице и по отношение на присъдените в полза на банката ищец разноски в заповедното производство в размер на сумата от общо 334.91лева, но издаването на изпълнителен лист за същата сума е недопустимо, защото е в противоречие с принципа на диспозитивното начало –искане за издаване на изпълнителен лист за тази сума няма заявено от банката с молбата с вх.№260785/07.03.2022г. или с последваща молба. При това положение с произнасянето с разпореждането от 07.03.2022г. за издаване на изпълнителен лист и за сумата от общо 334.91лева деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№4892/2018г.на ДРС, районният съд е излязъл извън пределите на търсената защита, което обуславя недопустимост на съдебния акт в тази част и при обжалване на разпореждането в цялост, в правомощията на въззивната инстанция е да го обезсили в същата част.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА разпореждане от 07.03.2022г. по гр.д.№174/2021г. на ДРС в частта за издаване на изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“АД срещу Д. А. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес с.К., за сумата от 334.91леваделоводни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№4892/2018г.на ДРС, от които 234.21лева държавна такса и 100лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№21503/25.10.2019г., уточнена с молба вх.№260343/11.06.2025г., от Д. А. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес с.К., срещу разпореждане от 07.03.2022г. по гр.д.№174/2021г. на ДРС в частта за издаване на изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“АД за сумата от 1739.65лева деловодни разноски в исковото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5