Решение № 72 от 18.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Пловдив, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20215300502603 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на „Българска рециклираща компания“ АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. ***** представлявано от Г. Д. Г. чрез адв.К.Г. против решение №261880/05.07.2021 г., постановено по гр.д.№13446/2020, на ПРС,17 гр.с., с което e осъдено да заплати на „ВИТ-74“ ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: с. ***** с управител Г. Т. сумата от 2 325 лева, която представлява платена и подлежаща на възстановяване продуктова такса за товарен автомобил, марка Мерцедес 3243 Актрос, рама № *****, категория N3, с дата на първоначална регистрация: 15.10.2002г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 2325 лева, считано от деня на подаване на исковата молба в съда -271976/16.10.2020г. до окончателното и погасяване както и сумата 1385 лева – разноски по делото.

Жалбоподателят оспорва постановеното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което се отхвърли предявеният иск.Претендира за разноски.

Във ВЖ са изложени оплакванията, че платената продуктова такса е дължима, тъй като е законосъобразно платена от ищеца и не подлежи на връщане, защото 1 липсвало основание за това; счита, че не е налице вътрешнообщностна доставка на пуснатото на пазара МПС, а е продадено на чуждестранно ЮЛ в страната без да е изнесено от ищеца от РБ; че съгласно чл.24, ал.7 от НОРРЗПТ, платеното възнаграждение на организация по оползотворяване се възстановява на лицата по ал.1 на чл.24 от същата наредба по ред, определен в договора с организацията, но такъв договор не е бил сключен, поради което счита, че след като няма сключен договор и няма предвиден ред, по който да се възстанови възнаграждението, искането е неоснователно; счита също, че чл.24,ал.2 от Наредбата, в който е посочен ред за възстановяване от ПУДООС е неприложим за организациите за оползотворяване в конкретния случай, тъй като не е сключен договор с организацията, в която да е определен ред за възстановяване, съгласно ал.7 на чл.24 от същ.наредба.

Въззиваемата страна чрез адв.Р.А. -оспорва подадената въззивна жалба, като моли за потвърждаване на решението. Излага съображения, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че е налице ФС на чл.24,ал.1 от НОРРЗПТ за определяне реда и размер на изплащане на продуктовата такса, а именно: 1.ищецът да не е производител на пластмастови торбички и на продукти по чл.3,ал.1 от Наредбата; 2.че е заплатена продуктова такса в ПУДООС или възнаграждение на организация по оползотворяване; 3.че са налице документи, удостоверяващи съответният износ или изпращане от територията на РБ към територията на друга държава-членка на ЕС.

Счита, че е налице вътрешнообщностна доставка по смисъла на чл.7,ал.1 ЗДДС; че е доказано плащането на продуктовата такса с фактура №***** г., изд от БЦК АД; счита, че е безспорно по делото, че ищецът е регистриран по ЗДДС в РБ, а от извадка на международния V I E S регистър било видно, че получателят на т.а.Мерцедес е регистрирано лице по ДДС в РГърция; че ф.№***** съдържа индивидуализация относно предмета и стойността на доставеното МПС и ид.№ по ДДС на получателя – гръцкото дружество, че МПС е напуснало територията на РБ и регистрирано в РГ.

Претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника адв.възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с пр.осн чл. чл. 24, ал. 7 по и чл.

24, ал.2 от Наредбата за определяне реда и размера на изплащане на продуктова такса, която е приета с ПМС № 76/12.04.2016г., обн. ДВ., бр.30 от 15.04.2016г. в сила от 16.06.2016г.

Не се спори по делото и от представените по делото доказателства се установя следното: От фактура № *****. е видно,че "ВИТ - 74" ЕООД закупил от търговско дружество регистрирано в Швейцарска конфедерация процесното МПС - Товарен автомобил, марка: Мерцедес 3243 Актрос, рама № *****; от фактура №***** г., изд от 2

БЦК АД – че ищецът е заплатил на ответника в качеството му на организация по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства продуктова такса в размер на 2325 лв. с ДДС /преди регистрацията на МПС в КАТ-Пловдив на 03.06.2020 г./. Видно от фактура №***** г., на 04.06.2020 г. Вит 74 ЕООД е продал т.а. на гръцки търговец /л.15 д.РС/, който е регистрирано лице по ДДС в РГърция; Видно от предствените на л.58 и 59 от д.РС потвърждение за получени стоки от държава – членка на ЕС и приемо-предавателен протокол от 08.06.2020 г. за продажбата на т.а. в РГърция – извършена е ПП от „Вит-74 ЕООД“ на „Г. Д. и Сие“К.Д.

Съгласно чл.7,ал.1 ЗДДС вътрешнообщностна доставка на стоки /ВОД/ е доставка на стоки, които се транспортират от или за сметка на доставчика – ригистрирано по ЗДДС лице или на получателя от територията на РБ до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице, регистрирано по ДДС в друга държава членка.

От приетата СИЕ, изпълнена от в.л.Д. Т. К.– л.70 от д.РС – неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, е видно, че според ВЛ е налице ВОД, тъй като доставката е възмездна, продавачът и купувачът са регистрирани по ДДС лица, както и че МПС се транспортира от територията на РБ до територията на друга държава членка на ЕС – от РБ до РГ .

От заключението на ВЛ Д.К. е видно, че мястото на сключената сделка е в РБ /в гр.****/, поради което „Вит-74“ не е извършило износ на процесното МПС, а е извършена ВОД за страна –членка на ЕС; че са налице изискванията на чл.24,ал.1 от НОРРЗПТ, даващи право на „Вит-74“ на възстановяване на платената продуктова такса.

ПОС намира, че е налице вътрешнообщностна доставка по смисъла на чл.7,ал.1 ЗДДС, тъй като въззиваемият е регистриран по ЗДДС в РБ, а получателят на т.а.Мерцедес е регистрирано лице по ДДС в РГърция; процесният т.а.Мерцедес е напуснал територията на РБ и регистриран в РГ /л.16-28 д.РС/.Следователно е сключен договор с чуждестранно ЮЛ от държава- членка на ЕС – налице е ВОД, независимо дали договора за продажба на МПС е сключен на територията на РБ или на другата държава-членка.

ПОС счита за неоснователни доводите на въззивника, че след като няма сключен писмен договор с въззиваемия, в който да е предвиден ред, по който да се възстанови продуктовата такса, искането е неоснователно и че чл.24,ал.2 от Наредбата, в който е посочен ред за възстановяване от ПУДООС е неприложим за организациите за оползотворяване в конкретния случай, след като не е сключен договор с организацията, в която да е определен ред за възстановяване, съгласно ал.7 на чл.24 от същ.наредба поради следното:

Съгласно чл.24, ал.7 от НОРРЗПТ, платеното възнаграждение на организация по оползотворяване се възстановява на лицата по ал.1 на чл.24 от същата наредба по 3 ред, определен в договора с организацията – не се спори, такъв писмен договор не е бил сключен, независимо, че в Удостоверение № 1424299/01.06.2020г. на БЦК е посочено, че се издава на основание Договор № ****. Не се спори също, че БРЦ АД не е предоставила на „Вит 74“ общи условия на организацията по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства. ПОС намира, че след като изрично е посочено в издаденото от него удостоверение, че договор с въззиваемия е сключен, въззивникът не може да се ползва от собственото си недобросъвестно поведение, че не е посочил ред за възстановяване на внесената сума, като в този случай следва да се приложи общият ред за възстановяване на продуктова такса, посочен в чл.24,ал.2 от НОРРЗПТ.

Съгласно чл. 24, ал.7 вр. с ал.2 вр. с ал.1 о т Наредбата за определяне реда и размер на изплащане на продуктова такса лицата, които не са производители на пластмасови торбички за пазаруване и продукти по чл. 3, ал.1 и изпращат от територията на страната към територията на друга държава-членка на ЕС и/или изнасят такива с вече платена продуктова такса в ПУДООС или заплатено възнаграждение на организацията по оползотворяване имат право на възстановяване на платената такса или възнаграждение въз основа на документите, удостоверяващи съответния износ и/или изпращане като на това основание заплатената продуктова такса следва да бъде възстановена.

В чл.24, ал.6 от НОРРЗПТ е определено при какви условия организацията по оползотворяване може да откаже възстановяване на сумата: когато липсва някой от документите; ако исканата сума не съответствува на представените документи; ако сумата се отнася за продукт, за който не е заплатена продуктова такса; ако възстановяваната продуктова такса е за различен продукт от този, за който е заплатена таксата и когато вече е възстановена продуктовата такса за същия продукт.

По делото н е са наведени доводи от въззивника и няма данни за наличие на някое от посочените по-горе основания за отказ да се възстанови сумата.

При тези данни съдът намира, че процесните суми са дължими ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на ИМ. С оглед изложените мотиви, ПОС намира, че предявеният иск е основателен и доказан следва да бъде уважен.

Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. На въззиваемия следва да се присъдят направените по делото пред ПОС разноски в размер на 500 лв., съгласно представения ДПЗ.

С оглед на изложеното съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №261880/05.07.2021 г., постановено по гр.д.№13446/2020, на ПРС,17 гр.с.

ОСЪЖДА „Българска рециклираща компания“ АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. ***** представлявано от Г. Д. Г. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА на „ВИТ-74“ ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: с. ***** с управител Г. Т. сумата от 500.00 лева, представляваща направените по делото пред ПОС разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5