Решение № 3396 от 01.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3396 гр. Пловдив, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330116316 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. Б. Б. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове, както следва:

За осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 5,00 лева (равняваща се на 2,56 евро), представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 21.11.2025 г., до окнчателното изплащане на сумата.

За осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 50,00 лева (равняващи се на 25,56 евро), представляваща недължимо платена сума по Договор за поръчителство от ** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.11.2025 г., до окончателното изплащане на сумата;

В исковата молба се излагат съображения, че на ** г. между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № **/** г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 2500 лева при лихвен процент в размер на 40,00 % и ГПР в размер на 48,21 %.

1

Съгласно чл. 4, ал.1 от договора, ищецът се задължи в десетдневен срок от сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения – банкова гаранция или сключен договор за поръчителство с одобрено от ответника юридическо лице. В изпълнение на посоченото задължение, на ** г. ищецът сключил с ответника „Ай Тръст“ ЕООД Договор за поръчителство, по силата на който следвало да заплати възнаграждение в размер на 2575,91 лева. От правна страна се излагат съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22, вр.ч л. 11, ал.1, т. 9 и 10 ЗПК, доколкото лихвеният процент надвишава три пъти размера на законната лихва и в ГПР не било включено възнаграждението за поръчителство. Доколкото Договорът за поръчителство бил акцесорен на Договора за потребителски кредит и предвид недействителността на последния, се излагат съображения, че и той се явява недействителен. Също така Договорът за поръчителство бил лишен и от правно основание. Навеждат се доводи, че всички суми по договорите за кредит били изплатени. Поради изложеното се предявява исковата претенция и се претендират разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Ай Тръст“ ЕООД, с който се оспорва предявената искова претенция по отношение на ответника. Признава се, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № **/** г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 2500,00 лева, при договорен ГПР в размер на 48,21 % и договорен лихвен процент в размер на 40,00 %, както и че за обезпечаване на вземанията по Договора за кредит с ответника е сключен Договор за поръчителство, по силата на който ищецът следвало да заплати на ответника сумата в размер на 2575,91 лева възнаграждение. Описва се механизмът за сключване на договора за кредит, като се посочва, че договорът за поръчителство е сключен след договорените параметри на договора за кредит. Излагат се доводи, че сключване на договора за поръчителство е единствено възможност на ищеца, не и задължение, поради което възнаграждението за поръчителство не следвало да се включва в ГПР.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД не знаел какъв е размерът на възнаграждението, с оглед на което и нямало как да го включи като разход в ГПР. Поради изложеното се претендира предявеният иск да бъде отхвърлен като в полза а ответника се присъдят разноски.

В указания срок е постъпил отговор на искова молба и от „Кредисимо“ 2

ЕАД, с който се признава, че между него и ищецът е сключен договор за потребителски кредит № **/** г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 2500 лева при лихвен процент в размер на 40,00 % и ГПР в размер на 48,21 %, както и че ищецът е заплатил главница по договора в размер на 2,56 евро. Оспорва се да са заплащани процесните суми.

Посочва се, че ГПР бил формиран в съответствие с ЗПК, като се оспорват правните съждения в исковата молба, че договорът е недействителен, доколкото възнаграждението по договора за поръчителство е следвало да бъде включено в ГПР. Признава се, че възнаграждението за поръчителство не е включено в ГПР, но се възразява, че ответникът не е знаел за задължението за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство, доколкото същото е възникнало впоследствие, поради което същото не представлявало общ разход по кредита.Сключването на последния договор било предвидено като възможност, а не като условие за сключване на договора за потребителски кредит. Посочва се, че договорът с „Ай Тръст“ ЕООД бил договор за поръчка, поради което не представлявал вземане по кредита. Посочва се, че дори да се приеме, че договорът за поръчителство е недействителен, то посоченото не би повлияло на действителността на договора за кредит. С оглед изложеното се претендира предявеният иск да бъде отхвърлен и в полза на ответника да се присъдят разноски в производството.

С протоколно определение от 26.06.2026 г., постановено по делото, на основание чл. 214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на размера на предявения иск срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД като същият е увеличен от сумата в размер на 2,56 евро на сумата в размер на 8,52 евро.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не съществува спор между страните, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника „Кредисимо” ЕАД АД (като заемодател) и М. Б. Б. (като заемател) е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит № ** от ** г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 2500 лева. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 40,00 %, годишният процент на разходите е 48,21 %, а задължението следва да се погаси на десет вноски.

3

Съобразно чл. 4 от Договора за потребителски кредит, в срок до десет дни от подаване на заявлението, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) банкова гаранция съгласно Общите условия на договора или 2) да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице.

На дата **г. между ищеца М. Б. Б. и „Ай Тръст“ ЕООД, в изпълнение на задължението на длъжника по чл. 4 от договора за кредит, е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който ищецът дължал на ответника сумата в размер на 2575,91 лева– разсрочено, представляваща възнаграждение по договора.

По делото е изготвено заключение по допуснатата ССчЕ от вещото лице П. Н., съобразно което ищецът е направил плащания по договора за кредит на обща стойност 2546,55 лева, равняващи се на 1302,03 евро, която сума е разпределена по следния начин: 2499,98 лева, равняващи се на 1278,22 евро за главница; 16,66 лева, равняващи се на 8,52 евро за договорна лихва, 29,89 лева, равняващи се на 15,28 евро по договора за поръчителство. Вещото лице е посочило, че ако към основните параметри по договора се добави сумата за възнаграждение по договора за поръчителство ГПР би нараснал на 210,08 %.

Съдът кредитира приетото по делото заключение като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Кредисимо" ЕАД като заемодател и М. Б. Б. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 2500 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК. Предвид изложеното, то с характеристика на потребителски договор е и 4 свързаният с кредитното правоотношение Договор за предоставяне на поръчителство от ** г., сключен между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД.

Следва да се посочи, че доколкото договорът за поръчителство (гаранция) е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД, е обусловено от валидността на договора за кредит и поради тази причина следва в настоящото изложение да се разгледат съвместно и двете правоотношения (особено предвид обстоятелството, че кредиторът "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръс“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и гарантът са свързани лица).

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи ( арг. чл. 23 ЗПК).

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 4 от Договора за кредит. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция за цялата сума по договора за кредит или одобрено от заемодателя дружество поръчител (именно последното обезпечение е предоставеното от потребителя по договора за кредит). Прочитът на съдържанието на клаузата на чл. 4 от договора за кредит и съпоставянето й с естеството на сключения договор, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък 5 размер (2500 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност в изключително кратък срок от сключването на договора да осигури банкова гаранция за цялата сума по договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две физически лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях (така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение). Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го “насочи” към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя "Кредисимо" ЕАД дружество. Това дружество е именно ответникът в настоящия процес- „Ай Тръст“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем.