Определение № 267 от 10.06.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 267 гр. Смолян, 10.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500229 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от А. Ф. Д. ЕГН ********** и С. Ф. Д. ЕГН ********** против определение № 123 от 07.04.2026г на РС – Девин, постановено по гр. д. № 560/2025г, с което е върната исковата им молба, а производството по делото – прекратено.

В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност, необоснованост на определението, както и за постановяването му в нарушение на процесуалните правила. Търси се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Претендират се разноски.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна.

Пред районния съд са предявени множество обективно и активно и пасивно субективно съединени искове по чл. 124 ГПК, чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС ведно с искания за отмяна на титулите за собственост, ползващи ответниците.

Исковата молба е оставена без движение с разпореждане на съда от 08.12.2025г с общи указания, в изпълнение на които е подадена уточнителна молба от 02.02.2026г, отново оставена без уважение с разпореждане от 05.02.2026г, с което някои от указанията са прецизирани, други обаче – по отношение на изложените фактически обстоятелства и искането към съда, както и като цяло относно предмета на делото и обема на търсената защита и свързаните с тях цена на иска и дължима ДТ, отново не съдържат конкретни насоки, подпомагащи ищците в прецизиране на претенцията им. Подадена е нова уточнителна молба от 31.03.2026г, частично отстраняваща констатираните пороци, но и привнасяща нови неясноти и вътрешни противоречия между обстоятелствена част и петитум, от които не може да се направи извод колко и какви искове са предявени, както и какъв е правният 1 интерес от предявяване на всички тях. Без да даде следващи указания, с обжалваното прекратително определение районният съд е върнал исковата молба.

Действително, исковата молба – въпреки уточненията към нея, все още е нередовна, но връщането й преди да бъдат дадени конкретни, ясни и точни указания, вкл. за обосноваване на правен интерес от предявяване на цялата съвкупност от искове, е преждевременно. Такива указания са били наложителни с оглед съществените противоречия между изложените фактически твърдения и формулираното към съда искане, допълнително задълбочени с последната уточнителна молба.

Първо, все още не е ясно колко и какви искове са предявени против ответниците и нА.це ли е правен интерес от заявения обем субективни права.

От формулираните петитуми, вкл. по уточнителна молба от 31.03.2026г, се установява, че част от претенциите се приповтарят и са лишени от самостоятелен правен интерес. От една страна се иска установяване на правото на собственост върху целия УПИ * – *, *, * ведно с всичко построено в него, в т.ч. плевня и навес, като едновременно с това се предявява следващ кумулативно съединен установителен иск за собственост върху плевня и навес, за които се твърди, че са построени в същия този УПИ. Допълнително с втория иск се цели установяване на правото на собственост на ищците и върху земята, върху която са построени въпросните постройки, като същевременно се твърди, че това е площ, попадаща в УПИ * – *, *, * – предмет на първия установителен иск за собственост. Поради това на ищците следва да бъдат дадени указания да уточнят претендираните плевня и навес по втория установителен иск за собственост идентични ли са с тези, построени в процесния УПИ – предмет на първия иск, и ако да, какъв е правният интерес от самостоятелната им защита, която на практика се поглъща от първия иск.

Второ, по отношение на ревандикационната претенция по чл. 108 ЗС относно спорните 80 кв.м., която включва в себе си и установителна част, също не се обосновава правен интерес от предявяване на два отделни иска – осъдителен и установителен по чл. 124 ГПК, тъй като те се поглъщат от ревандикационния, като няма пречка кръгът на лицата, които владеят имота без правно основание, да е по – широк от този на лицата, които оспорват правото на собственост на ищците, но не владеят имота. Ищците обаче ще следва да уточнят защо предявяват срещу ответницата В. Х. само осъдителната част от ревандикационната претенция, при положение че твърдят, че тя също оспорва правото им на собственост. Не е ясно също претендираните по втората уточнителна молба 110 кв.м., част от същия УПИ ли са, респ. как се съотнасят към претендираната площ от 80 кв.м. Ако пък се касае за съвсем отделен имот, различен от процесния/процесните, е недопустимо да се прави последващо обективно съединение на искове, което не е свързано с указанията на съда.

На самостоятелно основание, ищците следва да уточнят дА. процесните 80 кв.м. – предмет на отделна ревандикационна претенция, попадат в същия УПИ * – *, *, *. Ако това е така, за тях не се установява самостоятелен правен интерес от предявяване на отделни установителни искове за собственост на целия УПИ от ревандикационен за предаване владението върху спорната площ, тъй като, както вече бе споменато, искът по чл. 108 ЗС поглъща установителния. На практика ищците имат правен интерес от предявяване на един иск по чл. 108 ЗС, с който да бъдат признати за собственици на целия УПИ ведно с всичко построено в него, като онези ответници, които владеят или държат части от процесния УПИ без правно основание, бъдат осъдени да им ги предадат. Разбира се, доколкото липсва правен интерес от предявяване на ревандикационен иск, ако спорният имот е във владение на ищците, последните следва изрично да уточнят кои ответници ползват части 2 от имота им, кои точно са тези части и това се прецизира в надлежен петитум, като в установителната му част се посочат всички правосубектни лица, които оспорват правото им на собственост, а в осъдителната – онези от тях, които без правно основание владеят или държат процесната площ/площи с искане за предаването им на ищците. Ако въпросната площ/площи попадат в процесния УПИ * – *, *, *, те нямат правен интерес от отделна тяхна защита чрез самостоятелен собственически иск, тъй като защитата на тези площи се поглъща от осъдителния иск за собственост по отношение на целия УПИ, в който случай предмет на защита ще е правото на собственост на ищците върху целия имот, но с искане за предаване само на реалната част/части от него, които се владеят или държат от ответниците без основание. Въпреки че на практика по установителната част на ревандикационната претенция ответниците ще са повече от тези, чието осъждане се търси /да предадат владението на ползваната реална част или части/, ищците имат правен интерес от установяване на правото си на собственост и спрямо праводателите, които чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот или част от него/ фактически са оспорили абсолютното вещно право на действителния собственик и на практика, насочвайки иска, както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищците ще си осигурят максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение на всички ответници, които са засегнА. правото им на собственост.

Следва обаче да се прецизират и придобивните основания, от които ищците черпят права – сделка и давност, като се посочи в какво съединение са заявени – кумулативно или евентуално, в последния случай – кое основание е главно, кое – евентуално, с прецизиране и на периода на придобивната давност, вкл. в петитума на ИМ.

Съобразно горните уточнения ще се определи и броят на предявените искове, като за определяне цената на тези по чл. 124 ГПК и чл. 108 ЗС, ако действително се установи правен интерес от предявяване на няколко иска за собственост, а не само на един ревандикационен, на ищците следва да се у к а ж е д а представят данъчна оценка на имота/имотите, /ако представената по делото се отнася за друг имот, различен от процесния/процесните/; да посочат цена на иска/исковете съобразно данъчната оценка; да представят доказателство за внесена по сметка на съда ДТ в размер на 1 % от цената на иска съобразно чл. 71, ал. 2 ГПК, ако тя надхвърля внесената вече; да представят актуална скица/схема на имота/имотите, като го/ги опишат съобразно нея и актуалното му/им кадастрално и регулационно положение, ако е различно от описаното в ИМ, както и да впишат ИМ съобразно актуалните й уточнения.

Колкото до негаторния иск, който съдържа осъдителен петитум – ответниците да бъдат осъдени да извършат определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата такса, а когато оценката представлява затруднение – от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК. Поради това на ищците следва да бъде указано да посочат приблизителна парична оценка на разходите за материали и труд, необходими за премахване на оградата, а при невъзможност за посочването й, тя следва да се определи от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК.

По отношение на отмяната на констативен нотариален акт по реда на чл.

537, ал. 2 от ГПК, това не е самостоятелна искова претенция, а само искане, обусловено от въведения спор за материално право. Отмяната е изрично разпоредена законна последица от уважаването на иска за защита на засегнатото с издаването на нотариалния акт материално право, като, както правилно е отбелязал и районният съд, по този ред се отменят само 3 констативните нотариални актове и нотариалните актове по обстоятелствена проверка, не и нотариалните актове за сделки или други договори.

Що се касае до искането за привличане на трето лице – помагач, по него районният съд дължи отделно произнасяне, обжалваемо, ако го остави без уважение, но само по себе си то не е основание за нередовност на ИМ и евентуалното й връщане при неизпълнение.

Затова прекратителното определение следва да се отмени, а делото – върне за продължаване на съдопроизводствените действия по него с даване на конкретни указания до ищците съобразно изложените мотиви.

По въпроса за разноските ще се произнесе исковият съд съобразно изхода на повдигнатия пред него материалноправен спор.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение № 123 от 07.04.2026г на РС – Девин, постановено по гр. д. № 560/2025г.

ВРЪЩА делото на РС – Девин за продължаване на съдопроизводствените действия по него с даване на конкретни указания до ищците съобразно изложените мотиви.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4