Решение № 60 от 06.01.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Варна, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Кожухарова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело № 20223110108291 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба от Й. М. Р., чрез пълномощник срещу „О. Ф.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите от: 10 244.84 лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление, в е д н о със законната лихва от 13.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата; 1 665.05 лв., представляваща договорна лихва върху главницата за периода 08.07.2010 г. до 13.12.2010 г., и 628.28 лв., представляваща такса закъснение за периода 08.07.2010 г. до 13.12.2010 г., както и сума в размер на 751.52 лв., разноски по делото, за които вземания по ч. гр. д. № 19871 по описа на Районен съд – гр. Варна за 2010, са издадени Заповед № 11610/ 15.12.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

417 ГПК и изпълнителен лист, предмет на изпълнително дело № 20117120400429 по описа за 2011 г., на ЧСИ И. Ст., вписана под № 712 в КЧСИ, поради погасяването им по давност.

В исковата молба се излага, че по гр. д. № 19871 по описа на ВРС за 2010 г., ищецът е осъден да заплати на „Б. Д.“ ЕАД горепосочените суми.

Издаден е изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 429/ 2011 г. на ЧСИ С.. В хода на изпълнителното производство вземането е прехвърлено на ответното дружество, като въз основа на разпореждане от 24.01.2013 г., последното е конституирано като взискател. На 27.03.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като от наложения 1 запор последната удържана сума постъпва по изпълнителното дело на 02.07.2017 г.След тази дата липсват каквито и да е предприети изпълнителни действия. Твърди се още, че вземането, предмет на това изп. дело е недължимо, поради погасяването му по давност.

Ответникът – „О. Ф.“ ЕАД, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който излага съображения за неоснователност на иска. Възразява, че изпълнителното производство е образувано срещу четирима солидарни длъжници, поради което и предприети изпълнителни действия спрямо който и да е от длъжниците има за последица прекъсване на давността. Позовава се на предприети действия по принудително изпълнение, както следва: в периода 02.07.2015 г. – 24.10.2016 г. задължението е погасявано от запор на трудовото възнаграждение на кредитополучателя; на 30.01.2018 г. е наложен запор върху банкова сметка на ищеца; на 29.01.2019 г. от съдебния изпълнител е поискано извършване на опис на движими вещи на ищеца.

Възразява относно изтичането на петгодишния давностен срок. Отправя искане за отхвърляне на иска.

С ъ д ъ т , след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

В случая страните по делото не спорят, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, по ч. гр. д. № 19871 по описа на ВРС за 201 0г., е издаден изпълнителен лист, в полза на „Б. Д.“ ЕАД срещу длъжниците И. Т.

Д., Д. С. М., Й. М. Р. и П. Д. Д., за сумите от 10 244.84 лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление, ведно със законната лихва от 13.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата; 1 665.05 лв., представляваща договорна лихва върху главницата за периода 08.07.2010 г. до 13.12.2010 г., и 628.28 лв., представляваща такса закъснение за периода 08.07.2010 г. до 13.12.2010 г., както и сума в размер на 751.52 лв., разноски по делото

Въз основа на издадения изпълнителен лист, от кредитора е депозирана молба вх. № 2662/ 17.06.2011 г. и съответно е образувано изпълнително дело № 429/ 2011 год. по описа на ЧСИ И. Ст., рег. № 712, с район на действие Варненски окръжен съд.

На 25.07.2011 г. на ищеца е връчена покана за доброволно изпълние, видно от приобщения на л. 152 документ.

Въз основа на постановление на съдебния изпълнител от 24.01.2013 г., ответното дружество е конституирано като взискател по изпълнителното дело.

Длъжникът Й. М. Р. е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането, видно от приложените на л. 159 уведомително писмо и обратна разписка.

2

На 07.07.2014 г. по изпълнителното делото е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Й. М. Р. (л. 176).

На 27.03.2014 г. по изпълнителното делото е наложени нови запори върху трудовите възнаграждения на Й. М. Р. (л. 187 и 188).

На 30.01.2018 г. от ЧСИ е наложен запор върху банкова сметка на длъжника, видно от съобщението, приложено на л. 206 от делото (л. 169 от изпълнителното дело).

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е иск, с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Длъжникът в изпълнителното производство разполага с възможността да се брани срещу материалноправната незаконосъобразност на изпълнението чрез отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК. Предмет на иска е наличие на изпълняемо вземане в полза на взисканеля срещу длъжника. Касае се за отрицателен установителен иск, като по аргумент от чл. 439, ал. 2 ГПК, същия следва да се основава единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, претендиране от страна на ответника на процесните суми, предмет на изп. дело № 429/ 2011 г. по описа на ЧСИ с рег. № 712 КЧСИ; съществуването на новонастъпили факти, след приключване на съдебното производство, предмет на изпълнението, даващи основание последното да се оспорва.

В тежест на ответника е да установи предприети действия по събиране на процесното задължение.

В конкретния случай вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която освен изпълнителна сила, има и присъщите на съдебното решение последици – установително действие, непререшаемост и стабилитет, тъй като всички възражения на длъжника, че вземането не съществува, се преклудират след влизането в сила и могат да бъдат релевирани единствено посредством извънредни способи. Поради което по отношение на установеното с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземане следва да намери приложение правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Давността се прекъсва с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а от момента на влизането на заповедта в сила започва да тече нова 5-годишна давност.

Съобразно разясненията по т. 10 на ТР 2/ 26.06.2015 год. по ОСГТК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на 3 частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Такива са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г. , според което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече.

Горепосоченото Тълкувателно решение няма обратно действие. Извършената с т. 10 отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с новото тълкуване разрешение се прилага от тази дата (26.06.2015 г.) и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. В този смисъл е Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/ 2017 г., ІV г.о. на ВКС.

В настоящия случай последното валидно действие по събиране на вземането по изпълнително дело № 429/ 2011 г. датира от 30.01.2018 г., когато е наложен запор върху банкова сметка на длъжника (л. 206 от делото) .

По аргумент от чл. 117, ал. 1 и 2 ЗЗД, от тази дата започва да тече нова давност, която винаги е петгодишна. Ето защо, следва да се приеме, че към момента на депозиране на исковата молба в съда – 28.06.2022 год. петгодишния давностен срок не е изтекъл, поради което и се налага извод, че по отношение на процесното вземане фактическият състав на погасителната давност не е осъществен.

По изложените съображения, се налага извод за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск, поради което и следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Съобразно изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени извършените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. М. Р., ЕГН: **********, с адрес * срещу „О. Ф.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, иск за постановяване на решение, с което да се приеме за установено в отношенията 4 между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите от: 10 244.84 лв.

(десет хиляди двеста четиридесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление, ведно със законната лихва от 13.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата; 1 665.05 лв. (хиляда шестстотин шестдесет и пет лева и пет стотинки), представляваща договорна лихва върху главницата за периода 08.07.2010 г. до 13.12.2010 г., и 628.28 лв. (шестстотини двадесет и осем лева и двадесет и осем стотинки), представляваща такса закъснение за периода 08.07.2010 г. до 13.12.2010 г., както и сума в размер на 751.52 лв.

(седемстотин петдесет и един лева и петдесет и две стотинки), разноски по делото, за които вземания по ч. гр. д. № 19871 по описа на Районен съд – гр.

Варна за 2010, са издадени Заповед № 11610/ 15.12.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, предмет на изпълнително дело № 20117120400429 по описа за 2011 г., на ЧСИ И. Ст., вписана под № 712 в КЧСИ, поради погасяването им по давност, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Й. М. Р., ЕГН: **********, с адрес: *, да заплати на „О. Ф.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева, представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5