Решение № 149 от 10.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. София, 10.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20241100513730 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 16.10.2024 г. на ответниците М. М. В., И. М. Н. и М. Д.

Н. срещу решение № 14969/31.07.2024 г. по гражданско дело № 21640/2023 г. на Софийски районен съд, 73 състав, с което са уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че М. М. В., И.

М. Н. и М. Д. Н. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2100,98 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2022 г., сумата от 245 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 03.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2022 г. и сумата 4,30 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. – 03.05.2022 г., които суми се отнасят за топлоснабден имот с аб. № 35738 и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. 27025/2022 по описа на СРС, 73 състав.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, както и за нарушение на материалния и процесуалния закони.

Въззивниците твърдят, че претендираните суми са коректно начислени, но не са отразено правилно счетоводно. Считат, че съобразно представени по делото разпечатки от системата на „Топлофикация София“ ЕАД се установява, че претендираните суми са заплатени изцяло. Излагат съображения, че съдът не е взел предвид всички извършени плащания за които има доказателства по делото, включително плащане от 06.07.2022 г. в размер на 96,88 лв. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Топлофикация София“ ЕООД, с който я оспорва като неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния 1 материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на З. /отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.

В настоящия случай между страните не е спорно, че ответниците имат качеството на потребители на топлинна енергия в имота през процесния период. Не се спори между страните и относно доставката и размера на претендираните за процесния период вземания.

Предвид изложените във въззивната жалба съображения, спорни в настоящото производство се явяват въпросите каква част от претенциите на ищеца са погасени чрез извършените от въззивниците плащания.

Установява се, че на 25.05.2022 г. „Топлофикация София“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжниците М. Н.а, И. Н. и М. Н. за парични вземания за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, аб. № 35738 в общ размер 5 215,62 лв. Въз основа на същото е образувано гр.д. 27025/2022 г. по описа на СРС, 73 състав и на 02.08.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за сумата 4624,87, представляваща цена на доставената топлинна енергия за периода 05.2018 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 25.05.2022 г. до окончателното плащане, сумата 536,98 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 03.05.2022 г., сумата 44,30 лв. възнаграждение за предоставена услуга дялово разпределение за периода 08.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.05.2022 г., сумата 9,47 лв. мораторна лива за периода от 31.05.2019 г. до 03.05.2022 г., както и 75 лв. разноски по делото. С оглед постъпилите възражения от длъжниците, на 26.04.2023 г. заявителят е предявил установителни искове за посочените вземания.

В подкрепа на възраженията си за погасяване на процесните задължения ответниците са представили следните платежни нареждания:

Платежно нареждане от 27.05.2022 г. за сумата от 2844,97 лв.

Платежно нареждане от 06.07.2022 г. за сумата от 96,88 лв.

От приетото по делото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по прогнозни месечни сметки за процесния период са начислени суми в общ размер 6 029,11 лв., от които 2 224,18 лв. за отопление и 3 804,93 лв. за сградна инсталация, при 0,00 лв. за БГВ.

Върху прогнозните начисления са извършвани корекции по изравнителни сметки, въведени в информационната система на ищеца в различни месеци. Корекциите възлизат общо на 115,90 лв. възстановяване и 561,84 лв. доплащане, т.е. нетен резултат 445,94 лв., поради което сумата по прогнозни начисления се коригира до 6 475,05 лв.. Експертизата отчита и последващи възстановявания по ЗИД на ЗЕ за подпериодите м.05.2019 г. – м.04.2020 г. (122,85 лв.) и м.05.2020 г.

– м.04.2021 г. (81,65 лв.), или общо 204,50 лв., след приспадането на които главницата за доставена топлинна енергия за процесния период е 6 270,55 лв.

По отношение на плащанията вещото лице е установило, че задълженията за процесния период са платени частично, като са отчетени следните плащания: на 16.03.2019 г. – 1 353,10 лв. и на 28.01.2022 г. – 292,58 лв. По платежни нареждания от електронно банкиране са отчетени още на 27.05.2022 г. – 2 844,97 лв. и на 06.07.2022 г. – 96,88 лв. Вещото лице е посочило, че е отправило запитване до „Топлофикация София“ ЕАД относно сумата 2 844,97 лв., като от дружеството е потвърдено, че сумата е получена, но е осчетоводена към текущи вземания.

Относно законната лихва за забава експертизата е изчислила законна лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от падежите на фактурите до 03.05.2022 г. в размер 2

536,98 лв., както и законна лихва върху таксите за изравнителни сметки (44,30 лв.) в размер 9,47 лв., или общо 546,45 лв. Съобразно направените изчисления, към този момент сборът на задълженията за процесния период е представен като главница 4 669,17 лв. и законна лихва 546,45 лв., или общо 5 215,62 лв.

Следва да се отбележи, че обстоятелството, че кредиторът е осчетоводил плащанията от 27.05.2022 г. в размер на 2 844,97 лв. и от на 06.07.2022 г. в размер на 96,88 лв. като отнесени към текущи вземания, не е определящо за преценката на неговия погасителен ефект в рамките на настоящия спор. Счетоводното отразяване на плащането представлява вътрешна отчетна операция на кредитора и не може да дерогира материалноправните последици на извършеното изпълнение, когато съдът изследва дали и в какъв обем са погасени спорните вземания за процесния период.

При липса на изявление от страна на длъжника относно това кое задължение погасява и при липса на уговорен между страните ред, съдът следва да приложи правилата на чл. 76 ЗЗД и задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от начина, по който плащането е било счетоводно разпределено от кредитора.

Районният съд е приел, че извършеното плащане следва да бъде разпределено съразмерно от най-старото към най-новото исково задължение, като е извършил изчисления по реда на чл. 235, вр. чл. 162 ГПК и е достигнал до извод, че с плащането са погасени частично задълженията, както следва:

– главницата за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. в размер 2 523,89 лв., като е прието, че остава дължима сумата 2 100,98 лв. за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г.;

– законната лихва в размер 291,98 лв., като е прието, че остава дължима лихва 245,00 лв.;

– сумата 23,93 лв. по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за периода август 2019 – юли 2020 г., с остатък 20,37 лв. за периода август 2020 – април 2021 г.;

– сумата 5,17 лв. по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 31.05.2019 г. – 14.09.2020 г., с остатък 4,30 лв. за периода 15.09.2020 г. – 03.05.2022 г.

При извършената въззивна проверка съдът приема, че първоинстанционният съд по същество е приложил правилно реда на погасяване на задълженията, като е започнал от найстарите по време искови задължения и е извършил отнасяне на извършеното плащане съобразно характера на отделните вземания. В хода на изчисленията по реда на чл. 235, вр. чл. 162 ГПК обаче районният съд действително не е отчел плащането, извършено на 06.07.2022 г. в размер на 96,88 лв., което е установено от приетите по делото платежни доказателства и заключение на съдебносчетоводната експертиза.

При съобразяване и на посоченото плащане размерът на дължимите суми следва да бъде редуциран със съответния размер, разпределен по същия ред, възприет от районния съд. Към датата на плащането 06.07.2022 г. най-старото непогасено задължение е било това за мораторна (законна) лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 03.05.2022 г., в размер 245,00 лв., от която част е била вече погасена със сумата, отчетена от районния съд.

Ето защо сумата 96,88 лв., платена на 06.07.2022 г., следва да бъде отнесена към частично погасяване на посоченото задължение за мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия, като с нея се намалява размерът на дължимата лихва за периода 15.09.2020 г. – 03.05.2022 г. със съответната сума.

При това положение въззивният съд приема, че първоинстанционното решение е неправилно само в частта, в която не е отчетено плащането от 06.07.2022 г. в размер на 96,88 лв., довело до завишаване на дължимата мораторна лихва.

С въззивната жалба въззивниците са представили разпечатки от интернет страницата на „Топлофикация София“ ЕАД, от които се установява, че към момента на извършване на справката по партидата не се отчитат неплатени задължения за част от процесните периоди. Тези разпечатки обаче не могат да обосноват извод за пълно погасяване на вземанията, предмет на настоящия спор.

Данните, отразени в електронния профил на абоната, имат характер на текуща информационна справка и отразяват счетоводното състояние на партидата към конкретен момент, включително след последващи плащания и вътрешни счетоводни операции, но не установяват с необходимата доказателствена сила какъв е бил размерът на дължимите суми към релевантния за спора период, нито как е бил формиран погасителният ефект на отделните плащания.

3

В рамките на съдебното производство релевантни са доказателствата, които позволяват да се установи размерът на начислените задължения, извършените плащания и тяхното отнасяне по правилата на чл. 76 ЗЗД към момента на предявяване на исковете, каквито са счетоводните регистри и приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Представените интернет разпечатки не опровергават тези доказателства и не обосновават извод за погасяване на всички установени с решението вземания, поради което не могат да обусловят различен краен извод относно дължимите суми.