Решение № 1199 от 24.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1199 гр. Варна, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100501626 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Х. Н. А. срещу Решение № 1914 от 30.05.2023г. по гр.д. № 10633/2022г. по описа на ВРС, 52-ри състав, с което на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Национално бюро за правна помощ, с адрес: гр. София, ул. „Развигор“ № 1 иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 300 лева, предмет на изпълнително дело № 202227130400090 по описа на ЧСИ Л. Т.а, рег. № 713, с район на действие този на ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист № 430/27.04.2017г., издаден по НОХД № 2873 по описа за 2016г. на ВРС, 22-ри състав.

Жалбата е основана на оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Изложени са съображения, че изпълнителното производство е инициирано по молба на НАП за събиране на разноски за правна помощ съгласно чл. 27б от ЗПрП, без взискателят да е кредитор на вземането по материалното правоотношение.

Независимо от това в молбата не е обективирано искане за събиране на вземането в полза на правоимащия кредитор – НБПП. Налице е било несъответствие между обстоятелствена част и петитум на молбата по чл. 426 от ГПК, инициирала изпълнителното производство, което изключва да е налице започнало производство по принудително събиране на вземането по ИЛ в полза на ответника НБПП. Едва от 11.08.2022г. предприетите по изпълнителното дело действия ползват Националното бюро за правна помощ. Ето защо счита, че вземането на ответника е погасено по давност, а предявеният иск е основателен. Моли в тази връзка да се 1 отмени обжалваното решение, а искът – уважен с извод за основателност.

В отговор на жалбата Национално бюро за правна помощ, представлявано от председателя Н.Ил. оспорва доводите в нея. Излага съображения, че вземането не е погасено по давност. С издаване на изпълнителния лист, образуване на изп. производство и с предприетите по същото изп. действия, давността е била прекъсвана, като е започвала да тече нова давност. В тази връзка посочва, че следва да се съобрази спирането на давностните срокове, с изтичане на които се погасяват или придобиват права в периода 13.03.2020г. до 21.05.2020г. съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗМДВИП. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно постановено, съобразено с доказателствата по делото, поради което е отправено искане същото да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Х. Н. А. срещу Националното бюро за правна помощ установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 300 лева, предмет на изпълнително дело № 202227130400090 по описа на ЧСИ Л. Т.а, рег. № 713, с район на действие този на ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист № 430/27.04.2017г., издаден по НОХД № 2873 по описа за 2016г. на ВРС, 22-ри състав, поради погасяване на задължението по давност.

Фактическите твърдения, на които е основана исковата молба са в следния смисъл: ищецът е длъжник по соченото изпълнително дело, образувано на 04.05.2022г., след изтичане на 5 години от влизане в сила на определението по НОХД № 2873/2016г. по описа на ВРС на 26.04.2017г., от която дата е подлежало на изпълнение. Изпълнителното производство е образувано на 04.05.2022г., което е след изтичане на 5 годишния давностен срок и към този момент вземането е било погасено по давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД.

Издаването на ИЛ на 27.04.2017г. не прекъсва давността. Отправил искане в тази връзка за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че не дължи исковата сума на ответника.

В отговор на исковата молба НБПП, представлявано от председателя Н.Ил. оспорило предявения иск по основание. Позовало се е на чл. 27б от ЗПП, съгласно която норма правомощието за събиране на процесното вземане принадлежи на НАП, която именно е надлежен ответник по иска. Така ответникът обосновал, че за ищеца липсва правен интерес от предявения срещу Националното бюро отрицателен установителен иск. По същество – оспорило твърдението за изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, с доводи, че вземането не е погасено по давност. Давността е прекъсната, както с образуване на изп.д. и с 2 посочване на конкретни изпълнителни способи, така и с извършените по делото отделни изпълнителни действия. В тази връзка се е позовал на приложението на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците от течението на срока, че от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение са спрели да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобват права, като с § 13 от ПЗР на ЗИ на ЗЗ е предвидено, че тези спрени срокове започват да текат една седмица след публикуването му в ДВ, т.е. след 21.05.2020г. Следователно, давностният срок за погасяване на вземането е спрял считано от 13.03.2020г. до 31.05.2020г., поради което давността се удължила с периода, за който не е текла. Процесното вземане е за разноски за правна помощ и доколкото съгласно чл. 27б от ЗПП разноските за правна помощ по чл. 27, ал. 3 и чл. 27а са частни държавни вземания, то с оглед характера на тези вземания, НБПП следва да се приравни на частноправен субект, за вземанията на който, предмет на принудително изпълнение на основание чл. 5, ал. 2 от ЗМДВИП давност не тече. По тези съображения отправил искане предявеният иск да се отхвърли с извод за неоснователност.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Спор по фактите липсва, а за установяването им по делото са приети писмени доказателства, както и самото изп.д. № 20227130400090 по описа на ЧСИ Л. Т.а, рег. № 713, с район на действие, този на ВОС.

СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Предявеният иск е по чл. 439 от ГПК, същият е допустим като основан на правопогасяващ факт – изтекла погасителна давност, настъпил след издаването на изпълнителния лист.

Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство по инициатива на НАП срещу ищеца – длъжник в случая е издаден на 27.04.2017г., въз основа на влязло в сила определение на ВРС на 26.04.2017г. за парична сума, представляваща възнаграждение на служебен защитник, назначен в съдебното производство за участието му по НОХД № 2873/2016г. по описа на ВРС, по сметка на НБПП.

Същият е предявен за изпълнение с молба на НАП на 04.05.2022г., когато е образувано изп.д. № 20227130400090 по описа на ЧСИ Л. Т.а, рег. № 713, с район на действие, този на ВОС.

Безспорно по делото приложими са общите правила за давността, уредени в ЗЗД.

Конкретното вземане се погасява с изтичането на 5 – годишна давност /чл. 110 от ЗЗД/ от датата, на която вземането е станало изискуемо /чл. 114 от ЗЗД/, т.е. от датата, следваща датата на влизане в сила на определението на ВРС, с което ищецът е осъден да заплати 3 сумата от 300 лв. в полза на НБПП – в случая 27.04.2017г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗИД на ЗМДВИП /ред., ДВ, бр. 34 от 09.04.2020г./ и § 13 от ЗИ на ЗЗ /ред., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020г./, съответно и формираният правен извод, че започналият да тече петгодишен давностен срок от 27.04.2017г. е спрял да тече във времето от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. или за 69 дни, като отчитайки времето, в което срокът на погасителната давност е спрял и не е текъл по силата на специалните мерки, е изтекъл вместо на 27.04.2022г., на 05.07.2022г.

Преди да изтече обаче, погасителната давност е била прекъсната на 04.05.2022г. с предприетите действия по принудително изпълнение /чл. 116, б. „в“ от ЗЗД/ чрез отправеното от взискателя искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както и предприемане на действия по опис, оценка и продан на движимо имущество на длъжника, находящо се в дома му по образуваното изпълнително производство.

В чл. 116, б „в“ от ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме само съдебният изпълнител и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора и тя не се влияе от поведението на други лица. Затова се приема в съдебната практика, че ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане /в този смисъл Решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС, IV ГО/.

Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство от друга страна, съгласно т. 1 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори.

В т. 10 от ТР е посочено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се 4 прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

В конкретния случай в молбата за образуване на изпълнителното производство от 04.05.2022г., взискателят е поискал да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника, както и опис, оценка и продан на движимо имущество, находящо се в дома на длъжника. От изискана и постъпила по изп.д. справка от БНБ е установено, че към 29.06.2022г. длъжникът няма открита банкова и платежна сметка, освен една сметка в „Инвестбанк“ АД, закрита на 29.06.2018г. С ПДИ изх. № 1207/29.06.2022г. ЧСИ указал на длъжника, че при липса на изпълнение в срока за доброволно изпълнение, ще пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК, като на 02.08.2022г. от 12:00 часа ще извърши опис и оценка на движимите вещи, находящи се в дома му.

Запорът върху вземания на длъжника представлява изпълнително действие, което е част от предвидения в ГПК изпълнителен способ „Изпълнение върху вземания на длъжника“. Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице /чл. 450, ал. 3 и чл. 507 от ГПК/. В случая поисканият от взискателя изпълнителен способ не е бил реализиран поради обективни причини, стоящи извън поведението на взискателя – липса на открити на името на длъжника банкови и платежни сметки в банки в страната, на които СИ да изпрати запорно съобщение. Съгласно приетото в т. 5 от ТР № 3/10.07.2017г. по т.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, изпращането на запорно съобщение от СИ до банката представлява действие по налагането на запор, дори и в случаите, в които е върнато уведомление по чл.