Решение № 145 от 12.07.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Смолян, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р. Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20245400500204 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 10/05.03.2004 г. по гр. д. № 145/2022 г. Д.ски районен съд е изнесъл на публична продан следните недвижими имоти, допуснати до делба: ПИ № *** с площ от 250 кв.м., за който имот по действащия регулационен план на с. Л. от 1968 г. е отреден УПИ ****-***, с приложена дворищна и неприложена улична регулация, ВЕДНО с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 89 кв.м. и едноетажна стопанска постройка, със застроена площ от 60 кв.м., находящи се в кв. 15 по плана на с. Л., общ. Д., при квоти: 1/6 ид. ч. за Р. М. Н.; 1/6 ид. ч. за Р. Р. Д.,; 1/6 ид. ч. за И. Б. Ч., 1/6 ид. ч. за М. Б. В. и 2/6 ид.ч. за Н. А. Р..

Със същото решение И. Б. Ч., М. Б. В. и Н. А. Р. са осъдени да заплатят на Р. М. Н. първите две по 500 лева, третата 1 000 лева, от установената стойност на подобР.ята от 3 000 лева – стойността на разходите, извършени за запазване на общата вещ – за авариен ремонт на покрива на двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 89 кв.м., находяща се в ПИ № *** по плана на с. Л., общ. Д..

Съделителите И. Б. Ч. и М. Б. В. обжалват горепосоченото решение в частта, с която са осъдени да заплатят всяка от тях по 500 лева - по 1/6 ид. ч. от 3 000 лева – стойността на разходите за авариен ремонт на покрива на жилищната сграда в ПИ № ***, с оплаквания, че е неправилно поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените 1 правила и като противоречащо на материална закон.

Във въззивната жалба се излагат твърдения, че покойният баща на жалбоподателките – Б. Ас. Р. е стопанисвал и поддържал целия имот в продължение на повече от 50 години; грижил се за всички текущи ремонти по къщата и имота, изградил е допълнителен вътрешен санитарен възел, поддържал е двора и всички селскостопански постройки и други описани.

Твърди се, че ищцата Р. Н. не е живяла в имота и не се е грижила за него.

По-нататък в жалбата се прави позоваване на разпоредбата на § 1 т. 9 от ДП на ЗУЕС, като се твърди, че извършения ремонт на ½ ид.ч. от покрива не е авариен, тоест не е непредвиден, възстановителен, спешен, неотложен, а е планиран, като жалбоподателките са възразявали многократно относно неговото извършване; останалата неремонтирана ½ част от покрива все още е в това състояние и то не е довело до разрушаване на сградата или на части от нея и не е застрашило живота и здравето на хората.

По-нататък се прави позоваване на разпоредбата на чл. 38 от ЗС и се сочи, че ищцата е решила да раздели общата част /покрива/ на две и да ремонтира само тази част, която е над ползваните от Р. Д. части. Сочи се, че Р.

Н. и Р. Д. общо притежават 1/3 ид.ч. от собствеността и нямат право да вземат решение за управление на общите части, т.е. да извършват еднолично ремонти.

Твърди се във въззивната жалба, че много от доводите на жалбоподателките не са изследвани и обсъдени от районния съд; не им била дадена възможност да призоват свидетели, чрез които да установят необосноваността на извършения „авариен“ ремонт, както и не са взети под внимание в целия си обем заключенията на съдебно-техническите експертизи.

Твърди се, че авариен ремонт на целия покрив е извършван през 90-те години, по време на големите наводнения в страната, когато покривът протекъл и ремонтът се извършил, за да се предотврати проникване на вода в къщата; от тогава са и падналите части от мазилката по таваните, коментирани по време на съдебното производство.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено решението в обжалваната част.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от съделителката Р. М. Н., с който се оспорва въззивната жалба и се изразява становище, че решението в обжалваната част е правилно и обосновано.

В отговора се излагат доводи, че твърденията за извършвани от Б.

Р. и че имота се води на негово име по разписната книга, не следва да се имат предвид, тъй като се правят едва във втората фаза на делбата и са ирелевантни, доколкото по делото има влязло в сила решение, с което е решен въпроса кои са съсобствениците на имота и при какви квоти и тези въпроси не могат да се пререшават.

По повод позоваването на § 1 т. 9 от ДР на ЗУЕС в отговора се сочи, че намират приложение разпоредбите на ЗС. Твърди се, че 2 необходимостта от спешното извършване на ремонт на покрива се установява от показанията на свидетелите В. Н. и Кр. Б., както и от заключението на съдебно-техническата експертиза.

Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е в синхрон с константната практика на ВКС, в която се приема, че необходими разноски са тези, които са направени за запазване на вещта – разноски, без които вещта би погинала или би била съществено увредена. По-нататък се сочи, че в случаи, когато се претендира обезщетение за извършени разходи за запазване на вещта, а не подобР.я, законът не е предвидил вземане на предварително решение от страна на съсобствениците, каквото оплакване неправилно се визира в жалбата.

Сочи се в отговора, че жалбоподателките не са поискали допускане на свидетели, както и не са въвели своевременно твърдения за извършен ремонт през 1990 г.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно; претендират се разноски.

В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители. В писмено становище жалбоподателките поддържат въззивната жалба. В писмена молба въззиваемата Р. Н., чрез пълномощник адв. Ат. П., оспорва въззивната жалба по доводите в отговора.

Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежни страни, ДТ е внесена, а по същество съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и установи:

В срока по чл. 346 от ГПК съделителката Р. М. Н. е депозирала молба да бъде приета за разглеждане претенция за сметки между страните – Съделителите И. Б. Ч., М. Б. В. и Н. А. Р. да й заплатят първите две по 500 лева, а третата 1 000 лева, за извършения от нея през 2021 г. ремонт на покрива в югоизточната част на стойност 3 000 лева. Твърди се, че ремонтът е с цел запазване на общата вещ, извършен е аварийно, като били подменени дървените греди около 25 броя и дървената обшивка, било извършено претърсване и подмяна на керемидите с нови.

Тази претенция е приета за разглеждане в първото съдебно заседание на 12.10.2023 г. на втората фаза на съдебната делба.

В заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице Ан. П., се сочи, че към датата на огледа не са забелязани нови следи от влага, което означава, че покривът изпълнява своята функция и е в достатъчно добро състояние; на таваните на двете югоизточни стаи има много пукнатини и големи участъци с паднала мазилка, като най-вероятно причината за това падане на мазилката са течове от покрива, поради което е извършен и ремонта на половината част от него. Според експертизата стойността на ремонтните работи на покрива през 2021 г. е в размер на 3 184, 15 лева.

За извършения ремонт на югоизточната част на покрива от Р. Н. сочи в показанията си свид. Кр. Б., който сочи, че ремонта е правен „защото капеше“. Свидетелят В. Н. дава показания за извършване ремонта на югоизточната част от покрива, като установява, че ремонта е извършен от майка му Р. Н., тя е заплащала за материалите и на работниците. Свидетелят сочи, че той е доставил материалите, необходими за ремонта – греди, дъски, керемиди втора употреба, ламарина за обшивка на комините; около 3 000 лева 3 стрували материалите и труда. Свидетелят сочи, че покрива от източната част се нуждаел от ремонт, тъй като тече, има счупени керемиди, влиза вода, самият таван е провиснал и по пода има вода в двете стаи.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че на жалбоподателите не била дадена възможност да ангажират свидетелски показания, за да докажат необосноваността на извършения „авариен“ ремонт, както и не били взети под внимание заключенията на СТЕ в целия им обем.

Още в първото съдебно заседание на втората фаза на 12.10.2023 г., при приемане на претенцията за сумата от 3 000 лева, съдът както е назначил СТЕ, така и е дал възможност на страните да ангажират гласни доказателства – по един свидетел при режим на довеждане. В съдебно заседание на 22.02.2024 г. жалбоподателките не са ангажирали свидетелски показания, въпреки дадената им възможност, както и техният пълномощник е изразил становище да се приключи делото. Т.е. жалбоподателките са имали възможност да ангажират доказателства за оспорването си на претенцията на Р. Н., но не са се възползвали от тази възможност.

Изложените във въззивната жалба твърдения относно поддържането на целия имот от покойният Б. Ас. Р. и незаинтересоваността на Р. Н. от имота докато Б. Р. бил жив, сами по себе си не опровергават твърденията и установените обстоятелства за необходимост от извършване ремонт на покрива.

Безспорно се установява от свидетелските показания и от заключението на СТЕ, изготвена от вещото лице Ан. П., необходимостта от извършване на покрива поради наличие на теч и разрушаване на тавана и пода, като извода за тази необходимост не се променя от обстоятелството, че ремонта е извършен само на югоизточната част на покрива, където се намират стаите, ползвани от Р. Н. и дъщеря й Р. Д.. Правенето на предишни ремонти не изключва необходимостта от ремонт при наличие на необходимост поради теч.

За констатираните от вещото лице увреждания в резултат на теч от покрива жалбоподателките не са ангажирали доказателства, че тези увреждания са в резултат на теч през 1990 г., когато Б. Р. е извършил ремонт на покрива. Както се посочи по-горе, наличието на теч и необходимостта от ремонт на покрива през 2021 г. се установява от показанията на свидетелите Кр. Б. и В. Н., като жалбоподателите не са ангажирали каквито и да е доказателства за опровергаване на тези показания и за установяване на възраженията си.

Когато съсобственикът е извършил подобР.я в имота в качеството си на владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другия съсобственик, отношенията по повод извършените подобР.я се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС , ако подобР.ята са извършени със съгласието на останалите съсобственици. При наличието на такова съгласие съделителят отговаря съразмерно дела за реално извършените разходи по чл. 30, ал. 3 ЗС , а ако е нямало съгласие - отговорността е по правилата на водене на чужда работа без пълномощие (чл. 61, ал. 2 ЗЗД ) за увеличената стойност на имота, вследствие на тези СМР според дела му, а ако съсобственикът изрично се е противопоставил на ремонтите- в размер на по- малката стойност измежду направените от страната разходи и увеличената стойност на имота ( чл. 61, ал.

3, вр. чл. 59 ЗЗД). Поради това и районният съд е присъдил стойността на направените за ремонта разходи на съделителката Р. Н..

Предвид гореизложеното обжлваното решение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, а жалбоподателките следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лева з 4 адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложеното Смолянски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 10/05.03.2024 г. по гр. д. №

145/2022 г. на Д.ски районен съд, В ЧАСТИТЕ, с които И. Б. Ч. и М. Б. В. са осъдени да заплатят на Р. М. Н. по 500 лева от установената стойност на подобР.ята от 3 000 лева – стойността на разходите, извършени за запазване на общата вещ – за авариен ремонт на покрива на двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 89 кв.м., находяща се в ПИ № *** по плана на с. Л., общ. Д..

ОСЪЖДА И. Б. Ч., ЕГН **********, гр. Д., ул. „Осв.“ № 27, вх.

„А“, ет. 1, ап. 3, и М. Б. В., ЕГН **********, с. Л., обш. Д., да заплатят на Р. М.