Решение № 1124 от 18.09.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1124 гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000500344 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 6370 от 20.11.2024 г., постановено по гр. д. № 893/2024 г. по описа на СГС, 1-9 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Х.

Т. И., сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2024 г. подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие повдигане и поддържане на незаконно обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 1 НК, за което наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление с постановление от 07.10.2021 г. по ДП №1045/2020г. на 03 РУ при СДВР, вх. № 17538/2020 г. на Софийска градска прокуратура, като с решението иска за сумата над 15 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв. е отхвърлен, като неоснователен. С решението на И. са присъдени разноски в размер на 903 лв.

Ищецът - Х. Т. И., чрез процесуалния му представител, оспорва решението в частта, в която иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния предявен размер от 50 000 лв. Поддържа, че определеният размер на обезщетение не съответства на принципа на справедливост, на вида и обема на търпените и доказани от него вреди, на влошеното му здравословно състояние, на установената съдебна практика, на социално-икономическите условия на живот в страната. Поддържа, че съдът правилно и обосновано, след обсъждане на показанията на разпитаните свидетели, е приел, че с действията си по образуване на наказателното производство, повдигане на обвинение и вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, а впоследствие - „домашен арест" и вследствие на насправедливото обвинение, ищецът е бил принуден да търпи неимуществени вреди 1 болки, страдания, уронване на престижа и доброто име пред обществото, роднини, семейство и приятели, както и емоционални травми, които не са отшумели и до настоящия момент. Счита, че съдът законосъобразно е приел, че е установена причинна връзка между неимуществените вреди и действията на правозащитните органи. Основно се възразява по справедливия размер на определеното от съда обезщетение. Ищецът счита, че при определяне размера на обезщетението не е съобразено в достатъчна степен, че му е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление и че е взета най – тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Счита, че не е посочен механизма за определяне присъдения в решението размер на обезщетението. Поддържа, че влошеното му здравословно състояние, обстоятелството, че е инвалид с решение на ТЕЛК, с наличие на туморни заболявания, чернодробна стеноза, язва на дванадесетопръсника, прекаран инсулт и т. н. предполагат определяне на по – висок размер на обезщетението. Прилага допълнителни медицински документи, установяващи продължаващо влошаване на здравословното му състояние - епикризи от 12.11.2024 г. и 05.04.2024 г. Поради изложеното моли решението да се отмени в обжалваната част и да му бъдат присъдени допълнително още 35 000 лв. като искът се уважи изцяло. Претендира разноски по делото.

Решението се обжалва и от страна на ответника - Прокуратурата на РБ, в частта, с която е уважен иска за неимуществени вреди до размер от 15 000 лв. В жалбата са изложени доводи, че в тази част решението е постановено в нарушение на материалния закон, производствените правила и в противоречие със събраните по делото доказателства. Неправилно СГС и приел, че ищецът следва да се обезщети и за неговите „хронични заболявания“ като размерят на обезщетението е съобразен с тях.

Поддържа, че от приетите доказателства не се доказва причинно-следствена връзка между хроничните заболявания на ищеца и воденото срещу него наказателно производство, тъй като хроничните му заболявания са били налични още преди образуване на производството. Излага доводи, че за производство от 1 година 3 месеца и 20 дни, в което ищецът е участвал като обвиняем, му е присъдено обезщетение равняващо се на две годишния среден доход на лице, според официалната статистика.

Поддържа, че първоинстанционният съд е определил размер на обезщетение, който не е съобразен принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, изяснен в ППВС № 4/1968 г. Счита определеният размер на обезщетението за необосновано завишен.

Моли да се отмени решението в частта, в която искът е уважен и вместо това искът да се отхвърли изцяло или да са намали по размер присъденото обезщетение. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца, по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Двете страни ответникът - Прокуратурата на РБ, чрез представителя си и ищецът Х. Т. И. не са депозирали писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. В съдебно заседание оспорват жалбите на насрещните страни като неоснователни. Всяка от страните, чрез представителя си, поддържа, че решението е правилно и обосновано в оспорената от другата страна част, като е съобразено със събраните доказателства в производството. Двете страни молят жалбата на насрещната страна да се остави без уважение.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните, както и събраните по делото доказателства, намира следното :

Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от 2 изложените във въззивните жалби съображения, като служебно има правомощие да проверява за спазване на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

Тъй като са подадени жалби и от двете страни следва, че решението е предмет на въззивна проверка изцяло.

С оглед очертаните правомощия настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо постановено, като не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

СГС се е произнесъл по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ - за обезщетение за неимуществени вреди от действия на Прокуратурата. Решението се оспорва и от двете страни - т. е. изцяло.

В настоящото производство не е било спорно и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът Х. И. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. чл. 1 НК, с постановление за привличане на обвиняем от 17.06.2020 г. по ДП № 1045/2020 г. по описа на 03 РУП - СДВР и пр. пр. № 20091/2020 г. по описа на СРП, за това, че на 16.06.2020 г. около 21 ч. в гр.

София, ж. к. „Зона Б 5", бл. 9, вх. А, ет. Б причинил на Ю. К. Л. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота чрез нанасяне на удари по главата и тялото на Л. и произвел изстрели с газов револвер марка „Аркус“ в областта на главата на Л..

Първоначално обвинението било повдигнато по чл. 129, ал. 2 вр. чл. 1 НК, но предвид механизма и средството на престъплението СРП изпратила делото на СГП с мнение, че правната квалификация е по чл. 119, вр. чл. 18, ал. 1 НК - опит за убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

СГП повдигнала спор за компетентност пред САП, със становище, че не е налице опит за убийство, като САП приела, че не може да се изключат квалификацииите по чл. 119 или чл. 118 НК, поради което производството продължило под надзора на СГП.

Установява се също, че Х. И. е бил задържан за периода 16.06.2020 г. 19.06.2020 г. – 72 часа, по ЗМВР и по чл. 64, ал. 2 НПК, като мярката за неотклонение била разгледана от съда на 19.06.2020 г.

След предоставяне на медицинска документация за влошеното здравословно състояние на ищеца, прокурорът е посочил пред СРС, че не поддържа искането за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, а поддържа искане за вземане на мярка за неотклонение „домашен арест“. С определение 19.06.2020 г. на СРС, 102 с-в, по НЧД № 7560/2020 г., влязло в сила на 23.06.2020 г., съдът е оставил без уважение искането за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, като е определена мярка за неотклонение „домашен арест“.

Мярката за неотклонение „домашен арест“ е отменена с постановление на прокурор от СГП от 18.09.2020 г. и на Х. И. е наложена мярка за неотклонение „подписка“. Следователно ищецът е бил с мярка „домашен арест“ около 3 месеца, като са остатъка от периода, до прекратяването на наказателното производство срещу него на 07.10.2021 г. срещу ищеца е взета мярка на неотклонение „подписка“ – за около 11 месеца и 20 дни.

Наказателното производство относно престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. чл. 1 НК срещу ищеца приключило с Постановление от 07.10.2021г. по пр. пр. № 17538/2020 3 г. по описа на СГП за частично прекратяване на наказателно производство, влязло в сила на 27.05.2022 г. (л. 56 от делото) поради това, че деянието не съставлява престъпление. СГП приела, че се касае за средна телесна повреда /макар оръжието да било преработено, ищецът стрелял с газови патрони/ при хипотезата на чл. 12, ал. 3, вр. ал. 1 НК, при която няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, независимо от причинените наранявания.

Наказателното производство е продължило по обвинението за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 НК – за незаконно притежание на огнестрелно оръжие, по което ищецът е признат за виновен, по одобрено от съда споразумение № 1136/01.12.2022 г. на СРС, по НОХД № 8832/2022 г., в сила от 10.11.2022 г.

Установява се, че Х. И. не е осъждан. Според представената пред СРС медицинска документация, ищецът към 2018 г. е прекарал инфаркт и инсулт, поставен му е пейсмейкър. Към 15.10.2021 г. се разболял от Ковид - 19, с усложнения - двустрА. бронхопневмония и гъбична инфекция на белите дробове. Установени са, аритмия, тумор на десен максиларен синус, хроничен атрофичен гастрит, чернодробна стеатоза, язва на дванадестопръсника, хроничен пиелонефрит и др.

На ищеца е призната 78 % трайно намалена трудоспособност за срок от 3 години, с решение на ТЕЛК № 0035 от 002/07.01.2020 г., преди започване на наказателното производство. Същият е имал към този момент хипертония, сърдечна болест, пролапс на ПМП – Хипс, имплантиран пейсмейкър, прекаран мозъчен инсулт, подагра.

Пред въззивният състав са представени нови епикризи от 08.04.2024 г. и 12.11.2024 г. от ендоскопска и обща хирургия на Първа УБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД във връзка със здравословното състояние на ищеца и хипертоничните му заболявания.

По съществото на спора и като съобрази доводите на двете страни по двете жалби, въззивният състав намира следното :

По чл. 2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи. Съдът и другите правозащитни органи представляват държавата като процесуални субституенти. ЗОДОВ е едно от средствата за защита на предоставените от Конституцията права и едно от вътрешноправните средства за защита по смисъла на чл. 35, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/.

С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ са регламентирани няколко хипотези, при които може да бъде ангажирана обективната отговорност на държавата за вреди причинени на граждани от действия на органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции.

По чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ отговаря в хипотези на повдигнато обвинение за извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или не представлява престъпление.

В т. 7 на ТР № 3 от 22.04.2004 г по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК изрично се приема, че обезщетение за вреди се дължи и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението или поради това, че деянието не представлява престъпление.