Решение № 810 от 12.08.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 810 гр. Бургас, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20262120202480 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод жалба на Н. *.*., ЕГН: **********, законен представител на „ЛОГИКОРП“ ЕООД, ЕИК: 204453135, чрез адв. Н. П. П., член на Софийска адвокатска колегия, против Електронен фиш серия К № 12594011/20.04.2023г., издаден от ОДМВР- Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложена на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП глоба в размер 100 лв.

С жалбата се иска отмяна на обжалвания ЕФ, като се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на същия и възражения за изтичане на давностните срокове по отношение на ангажиране отговорността на нарушителя. В откритото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За Административно - наказващият орган в съдебно заседание се явява юк.*., която оспорва жалбата.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (ЕФ е връчен на жалбоподателя на 25.06.2026г., а жалбата е депозирана на 05.07.2026г.), от лице имащо правото на жалба и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

На 20.04.2023г. в 09:50 часа в гр.Бургас, ПП I-6, км.494+910 до магазин „Егло България“ в посока от кв.Пети км. към кв.Ветрен, влекач „СКАНИЯ Р 410“, с peг. № ********, се движел с наказуема скорост 75 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение в населено място до 50 км/ч.

Нарушението е установено и заснето от автоматизирано техническо средство TFR11 M 510 с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП собственикът на автомобила не е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП.

АНО приел, че последният като водач на лек автомобил „СКАНИЯ Р 410“, с peг. № ******** е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с 75 км/ч., с което виновно е нарушил чл.21, ал.1 ЗДвП, във връзка с което на същия бил издаден Електронен фиш серия К № 12594011/20.04.2023г., с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП е наложена на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП глоба в размер 100 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН.

Съгласно въпросната разпоредба - сроковете са давностни (Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981г. по н. д. № 48/81г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение № 112 от 16.12.1982г. по н.д. № 96/82г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение №44 от 29.12.1983г. по н.д. № 29/82г., ОСНК на ВС).

Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл.34 от ЗАНН съдът трябва да следи служебно.

В ЗАНН липсва обаче уредба, която да урежда абсолютната давност, при която административнонаказателното преследване се изключва, независимо, че наказателното постановление, с което е наложено наказанието не е влязъл в сила, т.е. липсва уредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК. С оглед изричното препращане визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, то този институт се явява приложим и при административнонаказателната отговорност.

Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК (доколкото предвиденото наказание за нарушението е глоба/имуществена санкция), наказателното преследване се изключва по давност когато то не е възбудено в продължение на три години. В разпоредбата на чл.81, ал.2 НК е предвидено също така, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. С оглед посочените норми, административнонаказателното преследване се изключва, ако са изтекли четири и половина години, считано от момента на извършване на нарушението. В конкретния случай 2 нарушението е извършено на 20.04.2023г., поради което и предвид факра, че видно от справката АИС АНД /л.26 от делото/ прекъсване на давността не е било налице, е изтекла 3годишната давност във връзка с нарушението - на 20.04.2026г. Изложеното влече като последица отмяна на обжалвания ЕФ с оглед изтичане на давностния срок по чл.80, ал.1, т.5 НК.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По делото липсват обаче доказателства за реално сторени разноски, поради което и такива не следва да се присъждат в полза на жалбоподателя.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 12594011/20.04.2023г., издаден от ОДМВРБургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП на жалбоподателя Н. *.*., ЕГН:

**********, законен представител на „ЛОГИКОРП“ ЕООД, ЕИК: 204453135, е наложена на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП глоба в размер 100 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3