Определение № 652 от 21.10.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 652 гр. Сливен, 21.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500372 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

По делото е депозирана частна жалба от адв.К., пълномощник на „Кредито“ ООД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Владимир Вазов“, № 40, ет.2 против определение № 2914/28.07.2025г. по гр.д. № 1142/2025г. на РС - Сливен, с което е било отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на решение № 549/23.06.2025г. в частта на разноските присъдени в полза на ищеца по правилата на чл.38 от ЗА.

В жалбата се посочва, че определението на РС – Сливен е неправилно и незаконосъобразно. В молбата си за изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските, жалбоподателят пространно бил изложил своите съображения за това, че делото не е с фактическа и правна сложност, поради което били налице основания за присъждане на по . малко адвокатско възнаграждение. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да бъдат уважени исканията за намаляне на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв.П. П., с който тя е оспорена като неоснователна. В отговора се посочва, че присъденото адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА съответства на 1 заложените в Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, чл.7, ал.2, т.1. Изложени са съображения защо след изменението от 2025г. Наредба № 1 не противоречи на правото на ЕС и не е нищожна. Изтъква се обстоятелството, че при работата си адвокатът сам трябва да организира деловодството си и да поеме всички разходи по работата на кантората. Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Гражданско дело № 1142/2025г. на СлРС е било образувано по искова молба депозирана от П. Й. Х. против „Кредито“ ООД. С исковата молба е била претендирана сумата от 250.00лв. – получена от ответника без правно основание по неравноправни клаузи по договор за заем. Исковата молба била подадена от пълномощник на ищеца – адв.П.. В договора за правна защита и съдействие било отразено, че предоставената правна помощ е безвъзмездна и е по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Дължимата държавна такса била внесена от адв.П.. Исковата претенция била изцяло удовлетворена с постановеното решение № 549/23.06.2025г. Съдът приел, че на процесуалния представител на ищеца се следва адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 400.00лв. с ДДС. Той не уважил искането за намаляне на адв.възнаграждение като прекомерно. По делото била депозирана молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта на разноските.

На 28.07.2025г. било постановено обжалваното определение. С него съдът отказал да измени първоначалното си решение за разноски.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 15.09.2025г. Частната жалба е депозирана на 23.09.2025г., в рамките на законоустановения срок.

Депозираната частна жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество тя е основателна.

В разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК е посочено, че ако заплатеното от страната възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по – нисък размер. Тази разпоредба е приложима и в случаите, когато съдът определя адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

2

Съдът намира, че възражението за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение от ищеца е основателно. В случая процесуалният представител на ищеца е извършил действия в доста ограничен обем – предявил е установителен иск съпроводен от минимум писмени доказателства, заплатил е държавната такса, след като му е било указано от съда и е представил писмено становище, което преповтаря изразеното в исковата молба. Той не е взел участие в проведеното по делото съдебно заседание. По делото не е искано и не е изготвено заключение от ВЛ. Съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения посочени в НМРАВ.

Настоящият съдебен състав намира, че дължимото адвокатско възнаграждение на адв.П. е в размер на 240.00лв. с ДДС. Присъденото над този размер – до 400.00лв. следва да бъде отменено.

Тъй като правните изводи на въззивния съд не съвпадат с тези на първоинстанционния, обжалваното определение следва да бъде отменено.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2914/28.07.2025г. по гр.д. № 1142/2025г. на РС Сливен.

Вместо това постанови:

ОТМЕНЯ решение № 549/23.06.2025г. по гр.д. № 1142/2025г. на Сливенския районен съд в частта, с която „Кредито“ ООД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Владимир Вазов“, № 40, ет.2 е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адвокат П. С. П. на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за сумата над 240.00лв. (с ДДС).

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 652 гр. Сливен, 21.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500372 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

По делото е депозирана частна жалба от адв.К., пълномощник на „Кредито“ ООД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Владимир Вазов“, № 40, ет.2 против определение № 2914/28.07.2025г. по гр.д. № 1142/2025г. на РС - Сливен, с което е било отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на решение № 549/23.06.2025г. в частта на разноските присъдени в полза на ищеца по правилата на чл.38 от ЗА.

В жалбата се посочва, че определението на РС – Сливен е неправилно и незаконосъобразно. В молбата си за изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските, жалбоподателят пространно бил изложил своите съображения за това, че делото не е с фактическа и правна сложност, поради което били налице основания за присъждане на по . малко адвокатско възнаграждение. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да бъдат уважени исканията за намаляне на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв.П. П., с който тя е оспорена като неоснователна. В отговора се посочва, че присъденото адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА съответства на 1 заложените в Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, чл.7, ал.2, т.1. Изложени са съображения защо след изменението от 2025г. Наредба № 1 не противоречи на правото на ЕС и не е нищожна. Изтъква се обстоятелството, че при работата си адвокатът сам трябва да организира деловодството си и да поеме всички разходи по работата на кантората. Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Гражданско дело № 1142/2025г. на СлРС е било образувано по искова молба депозирана от П. Й. Х. против „Кредито“ ООД. С исковата молба е била претендирана сумата от 250.00лв. – получена от ответника без правно основание по неравноправни клаузи по договор за заем. Исковата молба била подадена от пълномощник на ищеца – адв.П.. В договора за правна защита и съдействие било отразено, че предоставената правна помощ е безвъзмездна и е по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Дължимата държавна такса била внесена от адв.П.. Исковата претенция била изцяло удовлетворена с постановеното решение № 549/23.06.2025г. Съдът приел, че на процесуалния представител на ищеца се следва адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 400.00лв. с ДДС. Той не уважил искането за намаляне на адв.възнаграждение като прекомерно. По делото била депозирана молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта на разноските.

На 28.07.2025г. било постановено обжалваното определение. С него съдът отказал да измени първоначалното си решение за разноски.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 15.09.2025г. Частната жалба е депозирана на 23.09.2025г., в рамките на законоустановения срок.

Депозираната частна жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество тя е основателна.

В разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК е посочено, че ако заплатеното от страната възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по – нисък размер. Тази разпоредба е приложима и в случаите, когато съдът определя адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

2

Съдът намира, че възражението за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение от ищеца е основателно. В случая процесуалният представител на ищеца е извършил действия в доста ограничен обем – предявил е установителен иск съпроводен от минимум писмени доказателства, заплатил е държавната такса, след като му е било указано от съда и е представил писмено становище, което преповтаря изразеното в исковата молба. Той не е взел участие в проведеното по делото съдебно заседание. По делото не е искано и не е изготвено заключение от ВЛ. Съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения посочени в НМРАВ.

Настоящият съдебен състав намира, че дължимото адвокатско възнаграждение на адв.П. е в размер на 240.00лв. с ДДС. Присъденото над този размер – до 400.00лв. следва да бъде отменено.

Тъй като правните изводи на въззивния съд не съвпадат с тези на първоинстанционния, обжалваното определение следва да бъде отменено.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2914/28.07.2025г. по гр.д. № 1142/2025г. на РС Сливен.

Вместо това постанови:

ОТМЕНЯ решение № 549/23.06.2025г. по гр.д. № 1142/2025г. на Сливенския районен съд в частта, с която „Кредито“ ООД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Владимир Вазов“, № 40, ет.2 е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адвокат П. С. П. на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за сумата над 240.00лв. (с ДДС).