Решение № 202 от 07.07.2023, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. гр. Хасково, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20235640200394 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Н. Д. Н. от с. Александрово, обл. Хасково против Наказателно постановление № К-27 от 27.03.2023 г. на Кмета на Община Хасково, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 800 лева за нарушение по чл. 115 от Наредба за управление и разпореждане с общинска собственост. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Твърди се от жалбоподателя, че не била извършена дължимата проверка по чл. 53 ЗАНН за установяване на обективната истина, като развива конкретни съображения в подкрепа на тези си доводи. Употребяването на израза „заградил“ общинска собственост не сочи как било осъществено изпълнителното деяние в съдържанието на израза „завземане“ и кое основание лисвало за това по 1 смисъла на съответния законов текст, в което се изразявало и допуснатото съществено процесуално нарушение при описание на обстоятелствата по извършване на нарушението и формата на изпълнителното деяние, водещо до несъответствието на санкционния акт с изискванията за съдържание по чл. 57 ЗАНН. Излага и конкретни съображения за наличие на хипотеза по чл. 28 ЗАНН поради маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление на Кмета на Община Хасково, като претендира и присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение за упълномощен по делото адвокат.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково жалбоподателят, редовно призован, се явява, като лично и чрез упълномощен по делото представител – адв. Г.К. заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни доводи за нейната основателност.

Административнонаказващият орган – Кметът на Община Хасково, чрез процесуалния си представител – юриск. Б.П. - В. оспорва жалбата и аргументира в хода по същество тезата за нейната неоснователност. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като претендира и присъждане на направени в хода на делото разноски за възнаграждение за упълномощен юрисконсулт.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 08.12.2022 г., свидетелят Н. Т. Б., на длъжност „главен експерт“ в Отдел КОРЗ при Община Хасково, като част от комисия, назначена във връзка с Уведомително писмо с рег. № 197000-10427, екз. 2 от 30.11.2022 г. и Уведомително писмо, с рег. № 197000-10426, екз. № 2 от 30.11.2022 г. на ОД на МВР – Хасково и РУ на МВР – Хасково, включваща в състава си още: Г.

З., на длъжност „Главен експерт“ в Дирекция ИСДУОС при Община Хасково, А. А., на длъжност „главен специалист“ в Отдел КОРЗ при Община Хасково и О. Г., мл. експерт в Дирекция ИСДУОС при Община Хасково извършили 2 проверка по отношение на недвижими имоти, актувани като общинска собственост с идентификатори: *** с НТП - друг вид земеделска земя; *** с НТП - пасище; *** с НТП – полски път, в землището на село Александрово, обл. Хасково. В хода на проверката било установено, че в посочените имоти имало изградени постройки, в които били отглеждани крави, а в имот с идентификатор *** с НТП – полски път имало бараки с паркирани в тях автомобили. Отделно полският път бил с ограничен достъп по асфалтов път от с. Александрово до останалите имоти по кадастралната карта на населеното място за моторни превозни средства и в частност селскостопанска техника.

Установено било, след информация от кмета на с. Александрово, обл.

Хасково и живущи в населеното място, че посочените поземлени имоти, общинска собственост и изградените в тях постройки били ползвани от жалбоподателя Н. Д. Н., който въз основа на изискана информация от БАБХ и представената с Писмо, изх. № I 742 от 19.04.2023 г. на Областна дирекция по безопасност на храните справка за регистрирани животновъдни обекти на основание чл. 137 от ЗВД в с. Александрово, обл. Хасково е регистриран като земеделски стопанин, видно от приложената Регистрационна карта на земеделски стопанин и собственик на такъв обект с номер на ОЕЗ 0032680004, стар номер 6351-0070 с говеда и биволи общо 48, в т. ч. крави – млечни и месодайни.

Установените в хода на проверката обстоятелства били обективирани в Констативен протокол от 08.12.2022 г., с който бил даден срок от 10 дни от връчването му, жалбоподателят да премахне незаконните постройки, както и да освободи посочените поземлени имоти, общинска собственост с цел: законово разпореждане на Община Хасково със собственото си имущество.

Констативният протокол бил изпратен с Писмо, рег. Индекс 94 Н-3386-1 от 21.12.2022 г., получено от жалбоподателя на 29.12.2022 г., видно от приложеното известие за доставяне – обратна разписка.

При извършената от комисията в състав, посочен по – горе, повторна проверка на 25.01.2022 г., констатираните нередовности не били отстранени, а дадените предписания за премахване на незаконните постройки за отглеждане на животни не били изпълнени. Въз основа на тези констатации и след като контролните органи достигнали до извод за допуснато нарушение 3 по чл. 115 от Наредба за управление и разпореждане с общинска собственост, на 09.02.2023, срещу жалбоподателя Н. Д. Н. бил съставен в негово присъствие, от свид. Г. С. К., инспектор „КОРЗ“ при Община Хасково, Акт за установяване на административно нарушение № 19/09.02.2023 г. Процесният АУАН бил подписан от жалбоподателя, а в графата за обяснения/възражения не били вписани такива. Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили допълнително и в рамките на законоустановения тридневен срок от връчване на препис – на дата 09.02.2023 г.

Впоследствие били съставени Констативен протокол № 3от 20.02.2023 г. на основание чл. 196, ал. 1 от ЗУТ и Констативен акт № 3 по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ от 20.02.2023 г.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 115 от Наредба за управление и разпореждане с общинска собственост наложил процесната глоба.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля Н. Т. Б. относно обстоятелствата, установени при извършване на процесната проверка и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. За последната група факти – тези, свързани с процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът дава вяра на изложеното и от свид. Г. С. К.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 115 от Наредба за управление и разпореждане с общинска собственост, който без законно основание завземе 4 общински имот, се наказва с глоба от 500 до 1 500 лева, ако не подлежи на потежко наказание. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените. Действително, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие и връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е възползвал. Съставеният акт за установяване на административно нарушение, обаче, не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за неговото съдържание и конкретно това по т. 4 на цитираната разпоредба, изискваща описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, което, наред с това да се посочат датата, мястото и обстоятелствата, е изискване, пряко кореспондиращо с правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и с възможността за осъществяване на съдебен контрол. В тази връзка, под описание на нарушението и изложение на обстоятелствата, при които е извършено следва да се разбира изложение в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение на фактите, включени в състава на административно нарушение, характеризиращи го от обективна страна, така, че да няма никакво съмнение за формата на изпълнителното деяние от гледна точка на изискванията на фактическия състав, съобразно правната норма, под която е подведената съставомерната деятелност. А между описанието и дадената правна квалификация е необходимо да има онова логическо и правно единство и корелация, необходими за обезпечаване правото на защита и спазване на принципа за законност на наказанието. Такива твърдения в конкретната хипотеза липсват, доколкото очевидно с повдигане на административнонаказателното обвинение за нарушение по чл. 115 от Наредба за управление и разпореждане с общинска собственост, наказуемо по същия текст, жалбоподателят е следвало да бъде привлечен към отговорност за завземане на общински имот, каквито твърдения обаче липсват.

Посочването на израза заграждане на имоти общинска собственост, действително е възможно да бъде относно способа за фактическото завземане на тези имоти, но твърденията за това следва да ясно и недвусмислено 5 включени при описание на съставомерната деятелност, а не да се извеждат по логически или тълкувателен път, още повече, че за да се обосновава надлежно описание на такава съставомерна деятелност се изискват най – малко твърдения, че това завземане е станало без правно основание, каквито отново липсват при описание на деянието в съставения акт за установяване на административно нарушение. В случая изразът завземам не е легално дефиниран в наредбата, сочена като нарушена, употребен е законово и в други законови източници , в това число в отменения законов текст на чл. 77 от Закона за общинската собственост, но чисто езиковото тълкуване на формата на изпълнителното деяние по чл. 115 от Закона за управление и разпореждане с общинска собственост ‚ „завземане“, като завладяване с бой, с воюване; превземане или като по – близкото като смисъл „присвояване“, „заграбване“, все сочи, че този израз не се припокрива с израза „заградил“.

Особено при липсата на необходимата конкретизация, че това заграждане е станало без правно основание и по този начин деецът е завзел имотите. Или, в обобщение, допуснато е процесуално нарушение, което с оглед въведения в съдебната практика критерий за това – да се е стигнало вследствие допускането му до накърняване правото на защита, следва да се квалифицира като съществено и доколкото с обжалваното наказателно постановление, издадено иначе от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, не е отстранено, а напълно възпроизведено в разрез с изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити и конкретно на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, води като последица до необходимост от отмяна на санкционния акт на процесуално основание без обсъждане на доводи по същество. Такова, с оглед естеството на процесуалния недостатък е и невъзможно, поради липса на описание на съставомерно поведение въобще.