Решение № 1338 от 13.10.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1338 гр. Варна, 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20203110110273 по описа за 2020 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба предявена във ВРС от ищцата ИЛ. П. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, чрез адв.Д.Т. от ВАК, със съдебен адрес: ****, ПРОТИВ ответното дружество „С. К.“ АД, ЕИК ****.

Отправеното до съда искане по см.на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК е да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 250,00 лева (двеста и петдесет лева) представляваща надвзета сума от ответното дружество, платена от ищцата при първоначална липса на основание за това или на отпаднало вече основание, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно уточнението направено в о.с.з. искането е ответното дружество да върне на ищцата исковата сума ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на иска във ВРС и до окончателното изплащане на сумата.

Така заявените искове с правно основание чл. 55 ЗЗД, ищцата е предявила като желае в мотивите на съдебния акт ВРС, приемайки релевираното в исковата молба възражение за недействителност на договорни клаузи касаещи заплащане на лихви, такси и неустойки, д а признае за изцяло нищожен поради накърняване на принципите на морала и добрите нрави и заобикалящ закона съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД неформален договор за заем, сключен между ищцата и ответното дружество. Изрично е посочено на стр.3 от първата уточнителна молба, е че желае разглеждане на възражението за недействителност като преюдициално относно основателността на иска по чл.55 ЗЗД. Обективирано е искане и на ищцата да бъдат присъдени сторените по делото съдебни - деловодни разноски.

В сезиращата ВРС искова молба ищцата е посочила,че е сключила с ответното 1 дружество договор за заем в размер на 250 лева със срок на ползване една година, считано от датата на сключване на договора. Края на м.септември 2019 г. ищцата сочи, че се свързала с ответното дружество, което се рекламирало като финансова институция,п редлагаща кредити на физически лица с искане за отпускане на потребителски кредит. Този тип договори били от така наречените „бързи кредити", като и за тях приложение намирали ЗПК влязъл в сила на 12.5.2010 г., като едновременно с това се прилагали и нормите на ЗЗД и ЗПК.

По същество ищцата се позовава на нормата на чл.143 ЗЗП съгласно която неравноправна клауза е уговорка в договор сключен с потребител, която е уговорена в негова вреда, не отговоря на изискванията за добросъвестност и нарушава равновесието между правата и задълженията на доставчика - търговец и потребителя Законът, пояснява ищцата, че изрично задължавал кредитора да представи предварителна информация а потребителя, че при сключване на договора потребителя има право да бъде информиран за условията на договора и последиците от неизпълнението на същите. Твърди се, че в настоящия случая договора за кредит нямал ясно и достъпно съдържание по отношение на съществените му условия по см. на ЗКИ и потребителят нямал възможност да се запознае с тях преди сключването му.По силата на препращането на чл.4 - чл.6 ЗКИ, на кредитора били възложени редица задължения в преддоговорния процес, като било несъмнено че кредитора не ги изпълнил. Най съществената за интересите на потребителя информация относно разходите по кредитирането не били оповестени на потребителя по никакъв начин, изискван в закона, липсвало информирано съгласие у потребителя в предварителна информация относно всички разходи и неустойките, за да намерят в последствие място в предложеното от търговеца окончателно съдържание на договора. Т.е. налице били нарушения на задълженията на търговеца, респ. тези нарушения поставяли потребителя в неравнопоставено положение спрямо по-информирания професионалист. Тези закрилни способи, заявява ищцата, че не били случайни а целта йм била да бъде информиран предварително потребителя за всички последици от сключването на договора за кредит.

Отделно от горното потребителят имал правото да бъде информиран предварително за да можел да вземе информирано решение за сключване на договора за кредит, за да можел да сравни различните предложения на пазара.

Твърди се още, че ищцата не разполага с никакви писмени документи, установяващи сключването на договора, предоставена информация във връзка със сключване на договора за заем и др. Единствените документи, с които разполагала било получено „напомняне“ - покана за доброволно изпълнение без дата , подпис и печат носещ логото на дружеството ответник и платежни нареждания за преведени в полза на ответното дружество суми.

Твърди се на следващо място в исковата молба, че кредиторът не е изпълнил задължението си да определи ясно и точно вида, размера и действието, как се изчисляват лихвите и в какъв процент са определени, съответно и за дължимост на неустойката и други, не ставало ясно за какво точно възнаграждение се били договорили страните, при това то следвало да е пряко свързано с кредита. Ищцата уговорила да получи в заем сумата от 250 лв., която заета сума да върне на вноски по 75 лв. , но без конкретен срок или период, нямало уговорка за дължимост на такси и неустойки, било й казано само, че трябва да върне сумата до 6 месеца.

Следващото твърдение в исковата молба е, че ищцата започнала на 30.10.2019 г. изплащане на заемната сума, като заплатила първа вноска от 75 лв. На 3.12.2019 г. ищцата сочи, че платила и втора вноска от 75 лв., а началото на м. февруари получила „напомняне“ - покана за доброволно изпълнение, без дата, изходящ номер и подпис, в което се твърдяло, че се отправяла покана за заплащане на просрочена сума, в която се установявало, че въпреки направените 2 вноски по заема в общ размер на 150 лв., но към този момент ответното дружество претендирало от ищцата сума от 545,57 лв., която била над два пъти повече от взетата в заем.

За ищцата било неясно как и защо са образувани сумите описани в поканата за доброволно изпълнение: главница 250 лв., лихва 7,50 лв., наказателни лихви 22,57 лв.и неустойка 67,50 лв. Още в този период, ищцата е навела фактическите твърдения, че спрямо 2 нея започвали заплахи по телефона, като се стигнало до там, че „яки мъже да посещават дома й с цел напомняне за задължението“. По тази причина и от страх ищцата била платила още 350 лева, като отново не ставало ясно какво точно се погасявало с тази сума. На 01.04.2020 г. сочи ищцата, че отново получила „напомняне“ - покана за доброволно изпълнение, с указано задължение в размер на 285,12 лв.главница, лихва 0,00 лв., наказателни лихви 135,12 лв. и неустойка 0,00 лв.,въпреки че, и към този момент ищцата вече била платила на ответното дружество сума от 500 лв.

При така изложеното по-горе, ищцата счита, че е заплатила на ответника суми за такси, лихви и неустойки, които суми надхвърлят размера на предоставената заемна сума при това в пъти, което правело всички тези лихви,такси и неустойки нищожни и в разрез с морала и добрите нрави. Кумулативното налагане на санкция едновременно под формата на законна лихва и мораторна неустойка за забава за неизпълнение на едно и също задължение, подчертава в исковата си молба ищцата, че е недопустимо като се позовава на т.3 от ТР № 1/2009 на ОСТК на ВКС.

С оглед горното, ищцата е обосновала правния си интерес от търсената защита, в частност за връщане на неоснователно преведените суми над размера на получения заем. На следващо място ищцата е цитирала в исковата си молба нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК съгласно която всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на ЗПК е нищожна а съгл.ал.2 - всяка клауза в ДПК с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора по-голямо от посоченото в чл.32, ал.4 е нищожна, поради което и обобщава, че в случая са налице нищожни клаузи по отношение на евентуален договор за заем по отношение на ГПР, задължения за плащане на възнаградителна лихва и/или неустойка.

Конкретно се твърди още, че не били изпълнени задължителните предпоставки на ЗПК - ГЛП, условия за прилагане, индекс или референтен лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; липсвала методика за изчисляване на референтния лихвен процент; ГПР и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора с допусканията, условията за издължаване на кредита, информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор да получи при поискване безвъзмездно извлечение от сметката под формата на погасителен план; погасителен план с необходимите реквизити, наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока в който това право може да се упражни и другите условия по ДПК.

На следващо място ищцата е препратила към нормата на чл.22 ЗПК съгласно която когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 8 - 12 и 20 ДПК е недействителен. Твърденията на ищцата, че тези законови изисквания не са били спазени и съгл. чл. 23 ЗПК, ищцата дължи само чистата стойност на кредита.

Във връзка с препращата норма на чл. 24 ЗПК към нормата на чл. 143 ЗЗП, уговорената неустойка според ищца е неравноправна клауза, защото била сключена във вреда на потребителя. В случая ищцата се позовава на § 13 т. 1 от ЗЗП, чл. 143, т. 4, чл. 146, ал.1 ЗЗП за да изведе извода, че в процесния договор няма клауза за неустойка въпреки което неустойка се претендирала, нямало договорки в договора по силата на които ищцата да дължи и наказателни лихви, но такива се претендирали. Отделно от горното ищцата счита, че неустоечната клауза заобикаля нормата на чл. 19, ал.3 ЗПК, т.к. съставлявала скрита възнаградителна лихва. При условията на евентуалност ищцата твърди, че неустоечната клауза е нищожна и на осн. чл. 146, вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП с оглед на търсената от ответното дружество неустойка в необосновано висок размер. Също така ищцата счита, че договорената клауза за неустойка е в противоречие с добрите нрави и цели да обогати търговеца. Към момента на сезиране на съда, повтаря ищцата, че ответното дружество получило от нея заемната сума в двоен размер, че ищцата била подложена на огромен стрес и системен „психически тормоз от двама мускулести, високи и едри мъже, представящи се за служители на ответното дружество, като единият се легитимирал с визитка като служител от „ съдебен отдел“ „чрез отправяне на заплахи лично и по телефона, системни посещения на работното й място и дома, отправяне на заплахи да заплати претендираните от тях задължения. Твърди се още, че до момента на подаване на молбата в съда ищцата е платила по договора за кредит следните суми: на 30.10.2019 г.

3 вноска 75 лв., на 3.12.2019 г. вноска 75 лв., на 25.2.2020 г. вноска 350 лв. - общо 500 лв., като реално получила 250 лв. Реално Т. отново сочи, че за период от около 5 месеца е върнало двойно със 250 лв. повече от предоставената й в заем сума което накърнявало морала и добрите нрави и неоснователно обогатявало ответното дружество .

Позовавайки се та ТР 1/2010 г. по т.д. 1/2009, ОСТК на ВКС, както и на цитирайки съдебна практика, ищцата е сезирала РС Варна с искането да бъде установено в мотивите на съдебния акт недействителност на договора поради противоречие със закона и добрите нрави и на основание чл. 55 ЗЗД сумата от 250 лева да бъде върната от ответника ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда и до окончателното изплащане на вземането. Посочена е и банкова сметка съгл. чл.

127 ал. 4 ГПК.В подкрепа на твърденията си ищцата е направила доказателствени искания В уточнителната си молба ищцата е пояснила твърденията си и презирала искането си за връщане на сумата от 250 лв. - надвезета от ответното дружество сума и платена от ищцата при изначална липса на основание или на отпаднало вече основание, като се желае първо да бъде разгледано възражението за недействителност на договора съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД. Обоснована е и изборната подсъдност, а с уточнителна молба от 29.10.2021 г. ищцата е отстранила допусната от нея грешка относно изписването на данните за ответника С. К. АД.