Решение № 268 от 25.03.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Стара Загора, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е. Ат. Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20255530103010 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.205 ЗЗД, във връзка с чл.19 ЗЗД.

Искът е предявен от „АЛ ШАМ - 1“ ЕООД с.Юлиево, общ.Мъглиж, обл.Стара Загора срещу Д. С. А. от гр... С исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Предварителен договор за покупко-продажба на МПС от .....г., по който ищецът бил продавач, а ответникът – купувач на МПС марка „Bentley Continental“ с рег. №........ По силата на договора ответникът следвало да заплати на ищеца цената на продаваното МПС на 18 равни месечни вноски, всяка от 3100,00лв., след което собствеността върху МПС да бъде прехвърлена на купувача. Владението върху автомобила било предадено в деня на сключване на предварителния договор. Ищецът твърди, че ответникът е заплатил поголямата част от вноските, като останали неплатени последните две вноски с падеж съответно 20.01.2023г. и 20.02.2023г., и част от вноската с падеж 20.12.2022г. в размер на 285,87лв. Общата сума, която ответникът останал да дължи по договора възлизала на 6485,87лв. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 6485,87лв. - главница, представляваща задължение по Предварителен договор за покупкопродажба на МПС от ....г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира и направените в настоящото производство разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и 1 доказателствата на ответника за отговор. Тъй като ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито има сключен трудов договор, съдът му е назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК на разноски на ищеца. Ответникът, чрез особения си представител в срока за писмен отговор изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен. Съгласно чл.5 от договора между страните, при неизпълнение на задължението за плащане на вноските на падежа, действието на договора се прекратява, като продавачът придобива владението на МПС обратно. Ответникът счита, че при забава в плащанията ищецът може да претендира връщане на автомобила, но не и осъждане на ответника да му заплати вноските. Договорът бил прекратен съобразно договореното между страните. Според задължителната съдебна практика предварителният договор имал само организационен характер и с него не се прехвърляла собственост. Не можело да се претендира заплащане на продажната цена без договорът да е обявен за окончателен.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представения по делото Предварителен договор за покупко-продажба на МПС от ...г., на същата дата ищецът се е задължил да прехвърли на ответника собствеността върху собствения си лек автомобил марка „BENTLEY”, модел „CONTINENTAL GT”, с регистрационен номер ..., като плащането е следвало да бъде извършено на вноски според погасителен план. Владението на автомобила е предадено в деня на сключването на предварителния договор. Съгласно чл.7 от договора, при коректното изплащане на всички задължения и възникнали разходи във връзка с договора от страна на купувача, продавачът се е задължил да прехвърли собствеността на МПС на купувача в 15 дневен срок от последното погасено задължение.

По делото е представено Приложение №1 – погасителен план по Договор от ....г. От същия се установява, че страните са уговорили цената на вещта да се изплати в периода 20.09.2021г. – 20.02.2023г. на 18 броя месечни вноски по 3100,00лв. всяка.

Видно от представеното по делото Приложение №2 – приемно-предавателен протокол към договор от ....г., на същата дата, ищцовото дружество е предало във владение на ответника МПС, предмет на предварителния договор.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Ищецът претендира сумата, предмет на иска по силата на сключен между страните предварителен договор.

По аргумент от разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗЗД предварителният договор е договор, с който страните се задължават да сключат друг договор, който условно може да бъде наречен окончателен. Изискване за валидност на предварителния договор е същият да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, както и, ако за окончателния договор се изисква нотариална форма, същият да е сключен в писмена такава.

2

Съдът намира, че с оглед изявленията на страните в представения Договор от .....г., същият действително представлява предварителен такъв. С него страните са се уговорили да сключат окончателен такъв за прехвърляне собствеността на процесното МПС в определен срок, след извършване на определени действия от страна на ответника – купувач, а именно – заплащане на цялата цена на МПС, уговорена на вноски.

Правната теория разглежда предварителния договор като организационен, а не престационен. При него няма разместване на имущество, поради което и въпросът за възмездността на последния изобщо не се поставя. Предварителният договор има действие, различно от това на окончателния договор. Той поражда за страните по него не притезателни, а потестативни права, поради което и на основание такъв предварителен договор не може да се търси принудително изпълнение на задълженията на насрещната страна. Притезателното право се упражнява, след като задължената страна осигури съдействие и предприеме дължимото по договора поведение. При липса на такова поведение, страната чието право се явява накърнено от противоправното бездействие може да предяви иск, като при успешното му провеждане ще се сдобие със съдебно решение, имащо изпълнителна сила, която по същество замества дължимото поведение.

Потестативното право от своя страна се упражнява чрез предявяване на конститутивен иск, чрез който се въвежда едностранна промяна в правната сфера на задължената страна.

Съдебното решение по такъв иск не се ползва с изпълнителна сила, сурогат на дължимото поведение, а с конститутивно действие, което само по себе си е достатъчно да внесе търсената от страната правна промяна.

Ето защо и е налице съществена разлика между предварителния договор за покупкопродажба и договора за продажба на движима вещ на изплащане. Последният се явява престационен консенсуален договор, при който за разлика от предварителния договор е налице вещно-прехвърлителен ефект, който обаче, настъпва не от съгласието между страните, а от плащане на последната уговорена вноска. В конкретния случай уговорката между страните е различна – едва след получаване на цялата сума, за продавача възниква задължение да прехвърли собствеността, респ. за купувача би възникнала правната възможност да предяви иск. Аргумент в подкрепа на тази теза е, че под страх от недействителност, прехвърлянето на собствеността на тази конкретна движима вещ – регистрирано моторно превозно средство, съгласно разпоредбата на чл.144, ал.1 ЗДвП следва да се извърши чрез договор с нотариална заверка на подписите. Разглежданият договор е сключен в обикновена писмена форма. Ето защо и същият не би имал правно значение, освен в качеството си на предварителен такъв, да породи търсените между страните правни последици.

В мотивите на Тълкувателно решение №4/09.05.2023г. по ТД №4/2020г. ОСГТК на ВКС е прието, че целта на сключване на предварителния договор е да се подготви (когато характерът на прехвърлянето изисква това) и извърши впоследствие окончателен продажбен договор. Заплащането на уговорената цена от купувача, дори и когато в предварителния договор е предвидено то да се осъществи преди сключването на окончателния договор, не 3 следва да се разглежда като абсолютна предпоставка за основателността на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД и съответно липсата й да има за задължителна последица отхвърлянето на претенцията. Поради това и дължимостта на част от сумата, предвидена като условие за сключване на окончателен договор не се явява пречка за предявяване на евентуален конститутивен иск за обявяване на договора за окончателен.

В Решение от 11.05.2004г. по гр. д. №1402/2003г. II г.о. ВКС се приема, че основният предмет на предварителния договор е обещанието за прехвърляне на описания в същия недвижим имот, а обстоятелството, че според действащия ЗЗД, уредбата на този вид договор следва уредбата, касаеща изискването за необходимата форма на договора за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, наистина обосновава правен извод, вкл. и от систематична гледна точка, за връзката между двата. Функцията на предварителния договор цели да придаде обвързваща сила на доказуемото, съобразно чл. 133, б. "в" ГПК, съгласие за възмездно прехвърляне на права, за чието прехвърляне се изисква форма за действителност, по-тежка от частната писмена такава. Законодателят е въвел изрично разграничение на обвързващия от прехвърлителния ефект на съответната сделка, от което следва, че всъщност законът допуска последващо извършване на формалностите, обуславящи транслативния ефект на същата. С тази законодателна конструкция несъмнено е, че на страните е предоставена свободата да подчинят облигаторното действие на консенсуса на условия и конструкции, които са познати на облигационното право, но които режимът на прехвърляне на някои вещни права не допуска. Ценността на предварителния договор е във възможността страните да се обвържат една спрямо друга с едно последващо сключване на окончателния договор, за който се изисква форма, по-тежка от частната писмена, тогава, когато са постигнали пълен консенсус по съдържанието на договора. Това от своя страна означава, че при отказ да се сключи окончателен договор, именно съдържанието на предварителния договор, независимо от волята на съконтрахентите, ще им бъде наложено принудително, по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, съгласно диспозитивния законов режим.

Така безспорно се откроява необходимата функционална връзка между съществуващия предварителен договор и необходимостта от наличието на евентуален окончателен такъв.

Цитираното разбиране е доразвито в Решение №315/24.06.2009г. по гр.д. № 6000/2007г.

IV г.о на ВКС и Решение №118/06.10.2010г. по т.д. №1053/2009г., I т.о. ВКС, в които се приема, че предварителният договор за продажба, макар и да представлява източник на облигационни отношения не представлява разпореждане с имущество, защото не прехвърля собственост, поради което и на основание този договор не може да се претендира продажна цена, преди обявяването на този договор за окончателен.

Да се приеме обратното, би означавало да се приеме че купувачът дължи цената преди изобщо да е обвързан с окончателен договор, сключването на какъвто може и чисто хипотетично да не последва и то по волята на самите страни. Ето защо и съдът намира, че без сключен окончателен договор за продажба, респ. без проведено производство по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен, ищецът продавач не може да търси остатъчната сума, макар същата да е уговорена като 4 условие за сключване на окончателен договор.

С оглед изложеното, предявеният иск за сумата от 6 485,87лв., представляваща неплатено задължение по предварителен договор за покупко-продажба на МПС, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АЛ ШАМ-1“ ЕООД, ЕИК 200504689, със седалище и адрес на управление: с.Юлиево, общ.Мъглиж, обл.Стара Загора, представлявано от Айман Кас Елиас срещу Д. С. А., ЕГН ********** от .......... иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6485,87лв., представляваща неплатено задължение по Предварителен договор за покупко-продажба на МПС от .......г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

Разпечатката съдържа 33 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/492e9287-64ba-4b6e-b77a-641a51d6a32a