Решение № 262238 от 19.08.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 262238 19.08.2021 година град Пловдив

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на четвърти юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА при участието на секретаря Радка Цекова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6274 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени искове от В.М.В. ЕГН ********** ***, против

„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37 за осъждане на ответника да заплати сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за предоставен достъп и ползване на енергийни съоръжения/уредби, за периода от 20.12.2014 г. - 20.12.2019 г./датата на подаване на исковата молба/, както и сумата от 1250 лева - мораторна лихва за периода от 11.12.2018 г. до 20.12.2019 г., ведно със законната лихва от момента на депозирането на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че през 1995 г. - 1996 г. във връзка със строеж на жилищна сграда, намираща се на ****, в качеството си на инвеститор, ищецът предприел всички законови действия и реализирал за своя сметка строително-монтажни дейности /строеж/ по проект изграждане на външно ел. захранване на жилищна кооперация на ****. Твърди, че от приложените документи, със средства на ищеца и за негова сметка били изградени КНН от ТП „****“ до кабелна касета ШКД 5 на ул. „****“ тип САВТ 3x185+95 кв.мм с дължина на трасето 95 метра, КНН от кабелна касета ШКД 5 до електромерно табло тип САВТ 3x50+25 кв. мм с дължина на трасето 21 метра и кабелна касета тип ШКД 5 и електромерно табло тип ТЕМО 5м. + 1т..

Твърди, че от пускането в експлоатация на посочените енергийни съоръжения/уредби до настоящия момент първоначално държавното енергийно дружество „Електроснабдяване“, а в последствие ответникът е използвал и използва безвъзмездно тези негови собствени енергийни съоръжения/уредби, до които има предоставен достъп, а именно:

КНН от ТП „***“ до кабелна касета ШКД 5 на ул. „****“ тип САВТ 3 х 185+95 кв.мм, с дължина на трасето 95 метра;

КНН от кабелна касета ШКД 5, до електромерно табло тип САВТ 3x50+25 кв. мм с дължина на трасето 21 метра;

Кабелна касета тип ШКД 5 и електромерно табло тип ТЕМО 5м. + 1т..

Същите били използвани и се използват за преобразуване и пренос на електрическа енергия до други потребители, именно живущите на ул.,**** и ул.,****, които доколкото му е известно са 16 на брой.

Преди няколко години изпратил на ответника покана за изкупуване на тези енергийни съоръжения/уредби. Процедурата се проточила и през 2018 г. отново изпратил на ответника покана, както за изкупуване на посочените съоръжения/уредби, съгласно § 4, ал. 3 от ПЗР на Закона за енергетиката /ЗЕ/, така и за заплащане на обезщетение или наем за безвъзмездното им ползване. Въпреки направената оценка от независим оценител, определен от Комисията за водно и енергийно регулиране /КЕВР/ съгласно ЗЕ, не постигнали съгласие относно цената за изкупуване на енергийните съоръжения/уредби и през м. януари 2019 г. сезирал КЕВР с цел съдействие. В писмо до КЕВР с копие до ищеца /изх. № 1594-1 от 18.02.2019 г./, „Електроразпределение Юг“ ЕАД отказало да му заплати обезщетение или наем за безвъзмездното ползване на енергийните съоръжения/уредби, като считало направеното от него възражение за ирелевантно и необосновано. Уведомили го, че може да потърси правата си по исков ред пред съответния съд. В посоченото писмо, ответникът не оспорвал и признавал, че ищецът е собственик на посочените енергийни съоръжения /стр. 1 от писмото/. Не оспорвал и признавал, че посочените съоръжения се използват от него за снабдяване с електрическа енергия на повече от един потребител, както и че не са изградили собствени съоръжения в замяна на съществуващите /стр. 3 от писмото/. Въпреки това и изпратената от ищеца покана, не бил сключил договор за ползването им на основание чл.117, ал. 8 ЗЕ.

Затова предявява настоящия иск срещу ответника.

Искането е да се осъди ответникът да му заплати сумата от 12000 лева, за предоставен достъп и ползване на енергийни съоръжения/уредби, за периода от 20.12.2014 г. до 20.12.2019 г. Исковата сума била формирана на база на утвърдената от КЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребителите до собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на газ /одобрена с решение по протокол № **** г./. Сумата била формирана, на основание чл. 5 /т.5/ от Методиката и изчислена, въз основа на определена цена за достъп на месец /в случая общата сума от 10000 лева е за 60 месеца/ на базата на броя абонати /потребители/ на електрическа енергия, захранвани по тези уредби /съоръжения.

По изложените съображения, ищецът моли да бъдат уважени предявените искове.

Искането е, да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 15 927.91 лева – главница, за предоставен достъп и ползване на енергийни съоръжения/уредби, за периода от 20.12.2014 г. до 20.12.2019 г., както и обезщетение за забава в размер на 1659.15 лева, за периода от 11.12.2018 г. – 20.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, след допуснато в хода на процеса, изменение на исковете от открито съдебно заседание, проведено на 17.11.2020 г.

В срока по чл.

131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Признава факта, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД ползва посочените в исковата молба енергийни съоръжения за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители. Не твърди, че до настоящия момент Дружеството е заплащало на ищеца наем или обезщетение за ползването им.

Правилата за уреждане на отношенията между собствениците на енергийни съоръжения и електроразпределителното предприятие били ясно очертани в Закона за енергетиката. Според чл.117, ал. 8 ЗЕ

- собствениците на електрически уредби и съоръжения при техническа възможност и свободен капацитет предоставят ползването им на оператора на електропреносната мрежа, съответно на оператора на електроразпределителна мрежа, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти. Ползването се предоставяло след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от комисията. При непостигане на съгласие комисията разпореждала предоставянето на ползването и заплащането на цена, определена от комисията по методиката.

При ползване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 7 ЗЕ и без наличието на друго основание, енергийното дружество следвало да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик, на основание чл. 59, ал.

1 ЗЗД, което обезщетение следвало да се определи на база приетата от КЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.

За да бъде сторено това обаче е било необходимо ищецът да заяви и представи пред „Електроразпределение Юг“ ЕАД документи, доказващи правото му на собственост върху съоръженията, данни за разходите за обслужването на съоръженията, доказателства за стойността на дълготрайните материални активи (основание – чл. 3.2. от Методиката). Това не било сторено от ищеца. Дори с исковата молба, ищецът не представял данни за разходите за обслужването на съоръженията, нито доказателствата за стойността им, въз основа на които би могъл да бъде сключен договор за предоставяне на достъп или на които ще се позовава в настоящото съдебно производство.

С исковата молба ищецът претендирал заплащане на обезщетение в размер на 12000 лв., като твърди, че размерът е определен на база на Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия. Тъй като не били посочени конкретни параметри на разходите за обслужването на съоръженията и не била посочена стойност на съоръженията, използвана при определяне на цената, така формираната претенция била неясна и прекомерна.

Поради горното, оспорва исковата претенция по размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на предявения иск по чл. 59 ЗЗД, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице обедняване за него, обогатяване за ответника, както и, че обедняването, респ. обогатяването произтичат от общ факт или група факти. Ищецът следва да докаже, че е собственик на посочените в исковата молба вещи, както и, че процесните вещи се ползват от ответника, че липсва правно основание за ползване на вещите от ответника, настъпило в резултат на ползването, обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, както и че не е налице друг ред, по който обеднилият се да защити правата си. Следва да установи обедняването си и по размер.

По предявения иск за обезщетение за забава, ищецът следва да докаже, че главното парично вземане е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и, че размера на обезщетението за забава възлиза, именно на търсената сума.

Ответникът следва да докаже, че е имал основание да ползва вещите.

Страните по делото не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства- Разрешение за строеж № **** г., издадено от Община Б., Акт за установяване количествата извършени работи, които подлежат на закриване и не могат да се отчитат по чертеж от 09.10.1995 г., Акт за установяване годността за приемане на строеж или част (етап) от него от 09.10.1995 г., Заповед № **** г. на Община Б., Протокол за държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строежа: Външно кабелно ел. захранване на ЖСК ул. ****, се установява, че ищецът В.М.В., е собственик на Външно кабелно ел. захранване за жилищна сграда с административен адрес: гр. Б., ****, включващо КНН от ТП „****“ до кабелна касета ШКД 5 на ул. „****“ тип САВТ 3x185+95 кв.мм с дължина на трасето 95 метра, КНН от кабелна касета ШКД 5 до електромерно табло тип САВТ 3x50+25 кв. мм с дължина на трасето 21 метра и кабелна касета тип ШКД 5 и електромерно табло тип ТЕМО 5м. + 1т..

По делото са приети като писмени доказателства - писмо, изпратено от „ЕВН България Електроразпределение“ с изх. № 1759/09.02.2015 г. до ДКЕВР, с копие до В.М.В., от което се установява, че между страните по делото не е постигнато споразумение за пазарната стойност на енергийния обект, по която да бъде изкупен, поради което е отправено искане до ДКЕВР да определи независим оценител за определяне на пазарната стойност на Външно кабелно ел. захранване за жилищна сграда с административен адрес: гр. Б., ул. „****; покана от В.В. до „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с копие до КЕВР, от 10.12.2018 г., за изкупуване на процесните енергийни обекти; както и писмо от ответника до КЕВР, с копие до ищеца от 18.02.2019 г., във връзка са жалба от 25.01.2019 г. от ищеца за изкупуване на енергийни обекти по §4, ал. 3 ЗЕ.

От приетото по делото заключение на вещото лице инж. Л.К., по назначената съдебно – техническа експертиза, прието като обективно и компетентно дадено, се установява, че от процесните енергийни съоръжения/уредби – собственост на ищеца се захранват общо 18 обекта, в т.ч. и обекта на ищеца, както и, че общото количество ел.енергия, консумирано от всички абонати през периода от 20.12.2014 г. – 20.12.2019 г. /на база месечно потребление/ е 336851 квтч.. От заключението се установява също, че общата сума за достъп през процесните енергийни съоръжения/уредби, изчислена за периода 20.12.2014 г. – 20.12.2019 г., изчислена въз основа на чл. 10 от Методиката и съобразена с действащите по години коефициенти на обслужване на съоръженията е 13 273.26 лева без ДДС, формирана, както следва: за 20.12.2014 г. – 31.12.2014 г. – 70.37 лева, за 2015 г. – 3252 лева, за 2016 г. – 2452.03 лева, за 2017 г. – 2452.03 лева, за 2018 г. – 2452.03 лева и за 2019 г. – 2594.80 лева. Вещото лице установява още, че месечния наем /цена за достъп/ за процесните съоръжения са по години, както следва: 212.695 лева без ДДС – за 2014 г., 271 лева без ДДС – за 2015 г., 204.34 лева без ДДС – за 2016 г., 204.34 лева без ДДС – за 2017 г., 204.34 лева без ДДС – за 2018 г., 222.82 лева без ДДС – за 2019 г.