Определение № 181 от 05.03.2019, Окръжен съд - Ловеч

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е №…..

ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, в закрито заседание на пети март през две хиляди и деветнайсета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,

ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като изслуша докладваното от член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№ 69/2019г., за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.407 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „МИГ-В”ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч,ул.”Цар Шишман № 10Б, представлявано от управителя С.М.Б. с ЕГН **********, чрез пълномощника й Владислав Кирилов Бояджиев, със съдебен адрес ***– чрез адв.П.В.–САК, против Разпореждане № 1792/15.06.2018год., постановено по ч.гр.д. № 2542/ 2017 г. на Районен съд – Ловеч. Излага,че с обжалваното разпореждане РС-Ловеч е разпоредил издаването на изпълнителен лист срещу представляваното от него дружество „МИК-В"

ЕООД с ЕИК *********, в полза на „Уникредит Лизинг" ЕАД с ЕИК *********, за следните суми:

- 1 844.75 евро просрочена главница с включен

ДДС, падежирала в периода 22.09.2008 г. - 22.05.2009 г.

- 355.36 евро договорна лихва за периода от 22.10.2008 г. - 22.05.2009 г.

- законната лихва върху сумата от 1 844.75 евро, начиная от

11.12.2017 г.

- 542.79 лв.съдебно-деловодни разноски.

За да издаде изпълнителния лист, съдът е приел, че е издадена Заповед №1504/12.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено на длъжника „МИГ-В"ЕООД и ЕТ„КИБО-48-КИРИЛ БОЯДЖИЕВ", да заплатят солидарно на кредитора „Уникредит Лизинг" ЕАД посочените суми. Прието е,че заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК на „МИГ-В" ЕООД на 18.04.2018г. На 12.04.2018г. в РС-Ловеч е постъпило възражение с вх. № 678 срещу издадената заповед за изпълнение. Съдът бил оставил същото без движение за отстраняване на конкретно указани нередовности, които не били отстранени в законния срок, поради което е приел, че възражението не следва да се има предвид и че заповедта била влязла в сила. При тези мотиви съдът е разпоредил издаване на изпълнителен лист. За събиране по принудителен ред е образувано изп.д.№ 20188790401637 на ЧСИ Велислав Петров, рег.№ 879 на КЧС с район на действие ОС Ловеч. Обяснява,че поканата за доброволно плащане по това дело им е била връчена на 11.10.2018г. - по електронен път, чрез упълномощения от него адвокат от САК. Съгласно разпоредбата на чл.407,ал.1 ГПК, разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за отчетника тече от връчването на поканата за доброволно изпълнение.

Счита

Разпореждане № 1792/ 15.06.2018г.,пост. по ч.гр.д.№2542/2017г. за незаконосъобразно и моли да се отмени и обезсили издаденият въз основа на него изпълнителен лист от 15.06.2018г. Развива,че от съдържанието на ч.гр.д.№2542/2017г. на РС-Ловеч, както и от самото разпореждане, се доказва, че дружеството-длъжник е подало възражение срещу издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение. Възражението е постъпило преди изтичане на преклузивния двуседмичен срок по чл.414,ал.2 от ГПК, като дори в конкретния случай това е станало преди този срок въобще да е започнал да тече. С оглед на това и доколкото същото има съдържанието, изискуемо по закон, за да се приеме като възражение срещу издадената заповед за изпълнение, то съдът е следвало да се съобрази с него и да приеме, че заповедта не е влязла в сила и съответно, че няма основание за издаване на изпълнителен лист въз основа на същата. Затова счита,че атакуваното разпореждане, с което районният съд е постановил издаването на изпълнителен лист, е неправилно и следва да се отмени поради липса на подлежащо на изпълнение основание, т.е. тъй като не са налице предпоставките на чл. 404, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Що се отнася до твърдението, че възражението било оставено без движение и указаните нередовности не били отстранени в срок, моли да се съобразят следните аргументи. Действително, върху подаденото от длъжника „МИГ-В" ЕООД възражение е поставена резолюция - „без движение", за уточняване, дали възражението било подадено от длъжника „МИГ-В"ЕООД или от съдължника ЕТ”КИБО-48-КИРИЛ БОЯДЖИЕВ". Разпоредено е изпращането на два броя съобщения на същата дата - 13.04.2018г. Сочи,че към посочената дата съдлъжникът ЕТ„КИБО-48-КИРИЛ БОЯДЖИЕВ", респ. физическото лице Кирил Бояджиев, е починал, видно от представения Акт за смърт от 09.03.2018г. Повече от ясно е, че починало лице, както е в конкретния случай, няма правоспособност и дееспособност и няма как да осъществява граждански и процесуални права, в това число да подава документи, вкл. възражения пред съда, както и да получава съобщения и уведомления. Счита,че съдът е бил в състояние и е бил длъжен служебно да провери, включително чрез справка в национална база данни „Население" по реда на чл.385, ал.2 от ЗСВ (Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до национална база „Население"), дали физическото лице, за което е имал съмнение, че е депозирало възражение пред него и на което е разпоредил връчване на съобщение, е било живо към съответната дата. Ако беше сторил това, той нямаше да постанови разпореждането си за оставане без движение на подаденото възражение, поради съмнения, от кой от двамата длъжници изхожда. Отделно от това твърди,че съдържанието на възражението е съвършено ясно - изхожда от длъжника „МИГ-В" ЕООД, чрез неговия пълномощник Гриша Бояджиев (прилага пълномощно в негова полза), а допълването на името на солидарния длъжник е само с цел прецизност при описанието на лицата, срещу които е издадена заповедта за изпълнение. Счита също, че съдът не е имал процесуалното право и възможност да оставя без движение възражението, а е следвало да приложи правните последици от същото, респ. да даде указания на кредитора да предяви в едномесечен срок своите вземания.

В тази връзка по аналогия следва да се приложи разрешението, намерило място в Тълкувателно решение № 4 от 20.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. В точка 5.6. от същото ВКС се е произнесъл по въпроса, как следва да процедира съдът при подадено възражение от длъжника по чл. 414,ал.1 ГПК, ако заявените възражения от длъжника са неясни в частта относно оспореното основание или размера на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение. Едното от поддържаните в практиката становища по този въпрос е, че при неяснота на заявлението съдът следва да даде указания за поправянето му, тъй като е длъжен да изследва действителната воля на длъжника, т.е. налице ли е оспорване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Според другото становище съдът няма такова задължение и при всички случаи следва да приеме, че е налице възражение срещу цялото задължение, след като е попълнен образец по чл.414 ГПК. ОСГТК на ВКС е приел за правилно второто становище, според което, възражение е налице винаги, когато е попълнен и подаден в срока по чл.414,ал.2 ГПК съответният образец, утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието. Въз основа на това, в решението по т. 5.6. ОСГТК е прието, че „След като е подадено възражение по утвърден образец, съдът е длъжен да приложи последиците на чл.415 ГПК, дори и заявените възражения от длъжника да са неясни в частта относно оспореното основание или размера на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение". Същото разрешение според нас следва да се приложи и когато за съда не е ясно, кой е подал възражението (макар сам по себе си подобен въпрос въобще не би могъл да се поставя, не само в настоящия конкретен случай, когато един от двамата длъжници е починал преди подаване на възражението, а и по принцип). В този случай той трябва да приложи последиците на чл. 415 ГПК, а не да оставя възраженията без движение, каквото процесуално действие според нас въобще не е възможно, в светлината на цитираното тълкувателно решение, което е задължително за съдилищата. Този въпрос, ако под резерва се приеме, че въобще се поставя, би следвало да бъде решен в производството по чл. 422 ГПК, каквато е и константната практика на съдилищата. Именно те решават, от кого е подадено възражението и по отношение на кого заповедта е влязла в сила, като при констатиране на подобен факт, те прекратяват производствата срещу длъжника, по отношение на който е налице влизане в сила на заповедта. В този смисъл е определение на СГС № 9403 от 07.05.2015 г. по гр.д. № 13138/ 2014 г. на СГС, ГО I-5 състав, потвърдено с определение №

785/ 07.03.2017 г. от САС, ТО, Трети състав по ч.т.д. № 6078/ 2016 г.

По изложените съображения моли да се отмени обжалваното разпореждане на РС-Ловеч и се обезсили издаденият въз основа на нея изпълнителен лист в полза на кредитора

„Уникредит Лизинг”АД срещу „МИГ-В”ЕООД-Ловеч и се присъдят направените разноски. Към жалбата прилага следните документи-копие от кореспонденция по електронна поща,Покана за доброволно изпълнение до „МИГ-В”ЕООД от ЧСИ с №879 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч, Препис-извлечение от Акт за смърт на Столична община-р-н Искър,издаден въз основа на Акт за смърт №134/09.03.2018г.на Столична община, Пълномощно с нотариално заверени подписи-рег.№6854 от 03.12.2010г.на Нотариус с рег.№565 в НК и район на действие РС-Ловеч, Пълномощно с нотариално заверени подписи-рег.№1848 от 23.04.2018г.на Нотариус с рег.№627 в НК и район на действие РС-София,съдебна практика.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане с връчената му на 11.10.2018г. Покана за доброволно изпълнение,а жалбата е подадена с пощенско клеймо от 26.10.2018г.,т.е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№

2542/2017г.по описа на РС-Ловеч и ч.гр.д.№601/2018г.на ОС-Ловеч и приложените към настоящата жалба писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.

Установява се,че на 11.12.2017г. пред

РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 2542/2017г. по описа на съда. Заявителят „Уникредит Лизинг”ЕАД е предявила вземане срещу „МИГ-В”ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч,ул.”Цар Шишман”№10Б,представлявано от С.М.Б. и ЕТ”КИБО-Кирил Бояджиев” с ЕИК *********, представлявано от Кирил Григоров Бояджиев.

Претендира се вземане в размер на 2 200.11 евро,от която сумата 1 844.75 евро-просрочена главница,падежирала в периода 22.09.2008г. до 22.05.2009г., договорна лихва от 355.36 евро,за периода от 22.10.2008г.. до 22.05.2009г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Като основание е посочен Договор за финансов лизинг № 473/27.07.2006г., сключен между „Уникредит Лизинг България”ЕАД (сега с правоприемник „Уникредит Лизинг”ЕАД) и „МИГ-В”ЕООД и солидарен длъжник ЕТ”КИБО-48-Кирил Бояджиев”. Изложено е, че лизингодателят е изпълнил задълженията си,като е предоставил за ползване лизинговия обект-лек автомобил. Първоначално лизингополучателят е изпълнявал задълженията си,но в последствие е преустановил плащанията и е изпаднал в забава. За дълга солидарно отговаря и ЕТ”КИБО-48-Кирил Бояджиев”. Претенцията е за падежирала главница,ведно с ДДС и възнаградителна лихва в описаните размери и периоди.

Претендира и съдебни разноски –държавна такса от 86.6лв. и адвокатско възнаграждение от 456.73лв.

РС-Ловеч е издал Заповед № 1504/12.12.2017г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,като е уважил заявлението и разпоредил на длъжника „МИГ-В”ЕООД и ЕТ”КИБО-48-Кирил Бояджиев” солидарно да заплатят на „Уникредит Лизинг”ЕАД сумата 1 844.75 евро-просрочена главница,падежирала в периода 22.09.2008г. до 22.05.2009г., договорна лихва от 355.36 евро,за периода от 22.10.2008г.. до 22.05.2009г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски общо от 542.79лв. РС-Ловеч е адресирал Заповедта за „МИГ-В”ЕООД на адреса на вписаното в ТР седалище-гр.Ловеч,ул.”Иван Шишман”№10Б. От връчителя е посочено,че е посетил адреса в различни дни,но не открива представител на фирмата. При тези констатации РС-Ловеч е приел,че е налице надлежно връчване на търговеца по реда на чл.50,ал.2 от ГПК,с резолюция от 15.01.2018г.