Решение № 533 от 03.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. София, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100508103 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 07.03.2022 г. по гр.д. № 61032/21 г., СРС, ГО, 160 с-в е отменил на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ прекратяването на трудовото правоотношение между Национална гвардейска част, с адрес: гр. София, бул.

„******* и И. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „*******, извършено със Заповед № JIC-76 от 01.09.2021 г. на Командира на Национална гвардейска част. Възстановил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ И. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „******* на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност "старши експерт в Представителен ансамбъл на Въоръжените сили в Национална гвардейска част" при Национална гвардейска част. Осъдил е Национална гвардейска част, с адрес: гр. София, бул. „******* да заплати в полза на И. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „*******, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 9042 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 01.09.2021 г.-01.03.2022 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 26.10.2021 г., датата на предявяване на 1 исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Осъдил е Национална гвардейска част, с адрес: гр. София, бул. „******* да заплати в полза на И.

М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „*******, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, сумата от 1500 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 61032/2021 г. по описа на CPC, II ГО, 160 състав. Осъдил е Национална гвардейска част, с адрес: гр. София, бул. „******* да заплати в полза на Софийски районен съд, на основание чл.

78, ал. 6 ГПК, сумата от 521,68 лева, представляваща държавна такса в производството по гр.д. № 61032/2021г. по описа на CPC, II ГО, 160 състав, съобразно уважената част от предявените искове.

С определение от 11.05.2022 г. по гр.д. № 61032/21 г., СРС, ГО, 160 състав е изменил решение № 1767/07.03.2022 г., по гр.д. № 61032/2021 г. по описа на CPC, II ГО, 160 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските, като е осъдил Национална гвардейска част, с адрес: гр. София, бул. „******* да заплати в полза на И. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, бул. *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от още 300 лева, представляваща дължим данък добавена стойност върху присъденото адвокатско възнаграждение от 1500 лв.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Национална гвардейска част/НГЧ/, с адрес: гр. София, бул. „*******, представлявано от командира полковник К. И., чрез пълномощника по делото юрисконсулт С.Н. с мотиви, изложени във възивната жалба. Моли да бъде отменено като неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

По отношение на матералното право се твърди, че съдът неправилно е приел, че по делото липсват доказателства за утвърдена от работодателя длъжностна характеристика, но е приел, че нова длъжностна характеристика е била изготвена към 01.09.2021 г., на която дата е прекратено ТПО със служителя И. Т.. Съдът е кредитирал датата на длъжностната характеристика/ДХ/ на лице, което не е страна по спора, а именно 23.12.2021 г., като механично е пренесъл тази дата към 01.09.2021 г.-датата на прекратяване на ТПО на ищеца и е игнорирал изцяло факта на наличие на 2 утвърдени ДХ към 01.09.2021 г., изрично посочен в протокол с рег. № СИ-163574/20.08.2021 г. и в заповед № РД-359/ 11.08.2021 г. ДХ от 23.12.2021 г. не е длъжностната характеристика, утвърдена от работодателя през месец август 2021 г., въз основа на която е извършен подбора, а е ДХ, изменена в изпълнение указанията на Инспектората на МО. Относно въпросът за наличие на утвърдени от работодателя ДХ към момента на прекратяване на ТПО, т.е. към 01.09.2021 г., се сочи, че в цитирания в протокол с рег. № СИ-163574/20.08.2021 г., още на стр. 1 от него е записано, че комисията извършила подбора по документи, е извършила дейността си въз основа на утвърдените ДХ преди 20.08.2021 г., като в същия протокол е цитирана и заповед № РД359/11.08.2021 г., в която се съдържа информация за съществуването на утвърдени длъжности характеристики. Накрая се заявява, че направените от комисията изводи и констатации за съответствие/несъответствие се основават на утвърдените ДХ, изготвени към 10.08.2021 г.

Твърди се още, че с направеният от съда анализ в мотивите на решението, се прави опит за сравнение на изискванията за заемане на експертна длъжност с функции на музикален ръководител в ПОВС, залегнали в длъжностната характеристика и притежаваното от ищеца образование, разкрива проблем с логическите категории „общо“ и „частно“. Съдът е отъждествил специалността „тонрежисура“ със специалността „музика“ и по този начин е подменил волята на работодателя е приписал на ищеца специалност, която той не притежава. Относно процесуалнопроизводствените правила се твърди, че съдът е нарушил принципа за равенство между страните, като е отказал да уважи двете молби за отлагане на делото поради заболяване на процесуалния представител на ответника, не е обсъдил всички относими доказателства по делото като е обосновал изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства, в резултат на което направените изводи са повърхностни и необосновани, фрагментарни и непоследователни. По делото са налице достатъчно убедителни доказателства за несъответствие на специалността на ищеца с изискванията на работодателя в утвърдената от месец август ДХ, отказът на ищеца да заеме предложената му от работодателя длъжност, единствената, за която притежава изискуемата специалност. Предвид гореизложеното, се моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение.

3

Въззиваемият И. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул.

„*******, чрез пълномощника по делото адвокат Л. М., със съдебен адрес: гр.София, ул.“******* оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. с ДДС.

По делото е постъпила и частна въззивна жалба от ответника Национална гвардейска част/НГЧ/, с адрес: гр. София, бул. „*******, представлявано от командира полковник К. И., чрез пълномощника по делото юрисконсулт С.Н. срещу определение от 11.05.2022 г. по гр.д. № 61032/21 г., с което СРС, ГО, 160 състав е изменил решение № 1767/07.03.2022 г., по гр.д.

№ 61032/2021 г. по описа на CPC, II ГО, 160 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските, като е осъдил Национална гвардейска част, с адрес: гр. София, бул. „******* да заплати в полза на И. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от още 300 лева, представляваща дължим данък добавена стойност върху присъденото адвокатско възнаграждение от 1500 лв. Единствено относимите доводи в тази жалба е, че когато съдът е постановил процесното решение, е бил длъжен да знае разпоредбите на пар.2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и да я приложи, а не с определението си да се произнася по едно преклудирано право на ищеца да уважи неговите доводи, при положение, че главният иск по трудовия спор няма парично изражение, а искът за обезщетение за оставяне без работа е акцесорен.

Въззиваемият по частната въззивна жалба И. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „*******, чрез пълномощника по делото адвокат Л. М., със съдебен адрес: гр.София, ул.“******* оспорва същата.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на 4 правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр. чл.225, ал.1 от КТ, вр. чл.328, ал.1, т.6 от КТ от И. М. Т., ЕГН ********** срещу Национална гвардейска част/НГЧ/, а именно:

1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № ЛС-76 от 01.09.2021 г. на Командира на Национална гвардейска част и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл.

344, ал. 1, т.2 КТ за възстановяване на заемната до уволнението длъжност "старши експерт, Представителен ансамбъл на Въоръжените сили в Национална гвардейска част" при Национална гвардейска част; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 9042 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 01.09.2021 г. - 01.03.2022 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 26.10.2021 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение/ТПО/ с ответника за периода от 12.01.2010 г. до 01.09.2021 г., по силата на сключен трудов договор, заемайки длъжността "старши експерт, Представителен ансамбъл на Въоръжените сили в Национална гвардейска част" при Национална гвардейска част. На 23.07.2021 г. е издадена Заповед № ОХ-633 на Министъра на отбраната на Република България за извършване на изменения в длъжностното разписание № БМ 650 на Представителен ансамбъл на Въоръжените сили, като в т. 1.4.2 от заповедта е разпоредено длъжността „старши експерт“ да бъде съкратена от частта „Ръководство“ на Представителен ансамбъл на Въоръжените сили и съгласно т. 1.9 да бъде възстановена в частта „Програмен екип“ на Представителен ансамбъл на Въоръжените сили. На 01.09.2021 г. бил поканен доброволно да освободи заеманата от него длъжност „Музикален ръководител“ и да заеме длъжността „Тонрежисьор“ в Представителен ансамбъл на Въоръжените сили, но ищецът отказал отправеното му предложение, в резултат на което трудовото му 5 правоотношение било прекратено. На 01.09.2021 г. му било връчено предизвестие per. № 3708 от 01.09.2021 г. и заповед № JIC-76 от 01.09.2021 г. на Командира на Национална гвардейска част, с която се прекратява ТОП между страните, считано от 01.09.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.

Излага съображения за незаконосъобразност на издадената заповед № ЛС-76 от 01.09.2021 г. на Командира на Национална гвардейска част, като твърди, че е немотивирана. В нея е посочена само като законов текст разпоредбата на чл.

328, ал. 1, т. 6 КТ, без да има словесно описание основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, както и че в заповедта липсват и мотиви за прекратяване на правоотношението. Налице е пълна неяснота относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните.

Прекратяването на ТПО между страните е извършено без ищецът да е запознат има ли въведени и ако да, в какво се изразяват новите изисквания за длъжността, която е заемал при ответника. Сочи, че той е отговарял на изискванията за заемане на длъжността, съгласно представения му проект за нова длъжностна характеристика, като излага се подробни съображения в тази насока.