Определение № 1506 от 05.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1506 гр. София, 05.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Х. като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20248002900284 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от В. Д. Б., действаща лично и със съгласието на своята майка П. Х. Б., против решение № 344/17.10.2023 г. по в.т.д. № 352/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 64/17.02.2023 г. по т.д. № 697/2021 г. на ОС - Пловдив за отхвърляне на исковете на касатора срещу Гаранционен фонд - София за заплащане на сума от 100 000 лв., на осн. чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на сестра й Мирослава Д. Б. при ПТП, настъпило на 20.06.2021 г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1. ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба Гаранционен фонд - София и третото лице помагач С. И. Х. са подали писмени отговори, в които оспорват осъществяването на предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Застрахователното дружество претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

1

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ПТП е настъпило на 20.06.2021 г. с участието на МПС, което е имало застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От доказателствата по делото не е установил конкретни житейски обстоятелства, които да обосноват извод, че между ищцата и починалата й сестра е имало особено близка връзка, която по интензитет надхвърля обичайната между сестри. Не е споделил оплакванията във въззивната жалба, че неправилно дадените свидетелски показания са преценени като такива, които не установяват отношения между двете сестри, съществено различаващи се по съдържание и интензитет от традиционните за българското общество близки отношения между две сестри в подобна възраст. Констатирал е, че сестрите са живели в едно домакинство, в една стая, поддържали са добри и близки отношения, по-голямата сестра е оказвала помощ и подкрепа на по-малката, като при отсъствие на родител /майката е работила на смени, а бащата - в гр. София/ я е гледала. Преценил е, че така установените факти от ежедневието на сестрите не излизат извън рамките на типичните за българските традиции отношения между този вид родственици. Не са доказани други, конкретни житейски обстоятелства, които да са станали причина за създаване на особена духовна и емоционална близост между ищцата и нейната сестра, която да може да се окачестви като изключителна, различна от обичайната привързаност, обич и взаимопомощ, характерни за българския семеен модел, респ. която да поражда основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в светлината на критериите, посочени в задължителната практика на ВКС. ПАС е счел, че ищцата безспорно е преживяла сериозни болки и страдания от смъртта на своята сестра, които не са отшумели и понастоящем, но и по отношение на тях няма данни за изключителност като продължителност и интензитет. В тази насока се е аргументирал с изводите на съдебнопсихологичната и психиатрична експертиза, неоспорена от страните, според която негативните 2 емоционални преживявания са с нормална психологична изразеност при загубата на близък човек, като не е налице реакция на усложнена скръб, няма данни за тежък депресивен епизод, не се установяват психотични или други специфични преживявания, които да налагат намеса на специалистпсихиатър, не се е развило посттравматично стресово разстройство, като понастоящем актуалното психоемоционално съС.ие на ищцата е в рамките на възрастовата норма и няма качествени отклонения в психичните сфери.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: 1/ Какви са критериите и предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на близък, на лица, които са извън кръга на посочените в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.22.1969 г.?; 2/ Какви са критериите за преценка, за да се приеме, че търпените от лицето болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са cpaвними по интензитет и продължителност с болките и страданията на найблизките? Какви предпоставки следва да са налице, за да приеме съдът, че лицето, предявило иска за неимуществени вреди е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи от смъртта му значителни морални болки и страдания с продължително проявление във времето? Как следва да се преценява изключителността в отношенията между сестра и сестра, респ. брат и сестра, починал/а при ПТП, с оглед установяване на материалноправната активна легитимация на разширения кръг родственици, в хипотеза на предявен неимуществени вреди?; 3/ Допустимо ли е въззивният съд да се отклони Тълкувателно решение № 1/2016 год. по тълкувателно дело № 1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС за изследване на предпоставките на изключителност в създадената близост между две сестри и необходимо ли е кончината на едната от тях да доведе до травматични последици в психиката на другия /преживелия/ родственик, за да му се признае правото на обезщетение за неимуществени вреди?; 4/ Следва ли когато определя кръга от материално легитимирани лица, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на свой близък, във връзка е приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, съдът да решава въпроса за наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение, конкретно - за всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото?; 5/ Налице ли е „изключителен 3 случай“ на особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за неимуществени вреди от брат или сестра, когато починалият родственик трайно е полагал грижи възпитанието, образованието и отглеждането на неговата сестра, поради продължително отсъствие на родителите?; 6/ Налице ли е „изключителен“ интензитет на болките и страданията на брат или сестра, когато същите през целия си живот са живеели заедно, в едно населено място, в едно домакинство и в една стая, споделяли са общ приятелски кръг и общи интереси?; 7/ Включват ли се в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, братята и сестрите на починалия?; 8/ Във връзка с приложението на установените в Тълкувателно решение № 1/2016 год. по тълкувателно дело № 1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС критерии за изключителност, длъжен ли е въззивният съд да съобрази съдебната практика по аналогични случаи, когато е предявен иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на сестрата на ищцата, загинала при ПТП?; 9/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви и да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства, събрани в хода на процеса, заедно и поотделно, както и да обсъди всички доводи и възражения, направени във въззивната жалба?; 10/ Препращането към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивния съд от задължението му да изложи собствени мотиви по съществото на спора и да отговори на всички инвокирани във въззивната жалба и отговора на въззивната възражения за неправилност на постановеното решение?; 11/ Изпълнил ли е въззивният съд задължението си да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, при положение, че не е съобразил гласните доказателства по делото, които доказват съществувалата трайна, дълбока и поС.на емоционална връзка между двете сестри, надхвърляща по интензитет и времетраене нормално присъщата такава за съответната родствена връзка?; 12/ Следва ли изводите на решаващия съд за обстоятелствата, които имат значение за спора (релевантните факти), да съответстват на събраните по делото доказателства, респ. до какъв порок на въззивното решение води несъответствието на фактическите изводи на съда с доказателствената съвкупност по делото?; 13/ При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, 4 допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения в отношенията между внуци и баби и дядовци, братя и сестри, респ. сестри и сестри без да отчете спецификата на процесния случай?; 14/ Допустимо ли е да се определи като критерий за липса на особено близки отношения между ищцата и нейната сестра обстоятелството, че последните са имали обичайни за българското общество отношение? Какви са критериите, за да се определят едни отношения като обичайни, за да се разграничат от особените, извънредните такива, обосноваващи правото на иск?

Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие на въззивното решение по въпроси от №1 до № 7 вкл. със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1961 г. и ТР № 1/21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и практиката на ВКС обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК: в Решение № 372/14.01.2019 г. по т.д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т.о., Решение № 92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т.о. и др.; по осми въпрос с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 206/26.10.2018 г. по т.д. № 670/2017 г. на ВКС, I т.о., Решение № 310/06.02.2019 г. по т.д. № 2429/2017 г. на ВКС, II т.о., Решение № 70/03.06.2019 г. по т.д. № 755/2018 г. на ВКС, II т.о.; по въпроси от № 9 до № 11 вкл. – със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 1/1953 г. и ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; по въпрос № 12 - със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР №2/02.07.2004 г. по тълк.д. № 2/2004г. на ОСГК на ВКС. По въпроси № 13 и 14 касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като счита, че същите са от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Въведена е и хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че всички въпроси под № 1 до № 7 вкл. и въпроси № 13 и 14 са зададени в контекста на проблема за критериите, които следва да прилага въззивният съд и преценка във връзка с тях на събраните доказателства, за да се даде отговор дали е налице изключителност извън обичайната в отношенията между две сестри с оглед прилагане на задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

5

В цитираното ТР са изведени предпоставките, които следва да бъдат изпълнени, за да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт в полза на други лица, извън очертания с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на обезщетение. В съобразителната част на ТР е прието, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от найблизкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.