Определение № 1521 от 17.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1521 гр. Благоевград, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251200501348 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното/

Производството е по реда на чл.274- 278 ГПК вр. чл.248 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 10633/24.11.2025 г., подадена от „Профи Кредит ***“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.„***” № 49, бл.53Е, вх.В, подадена чрез юрк.К., насочена срещу Определение № 823/13.11.2025 г., постановено по гр.д.№ 238/2025 г. по описа на РС-Петрич, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение № 338/17.10.2025 г. в частта за разноските.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Сочи се, че жалбоподателят – ищец в първоинстанционото дело, е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от насрещната страна.

Отбелязва се, че съобразно възприетото в т.3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТКВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото.

Аргументира се становище, че е неправилен изводът на РС, че не следва да се намалят присъдените разноски в полза на ответниците, тъй като в случая не е налице нито фактическа, нито правна сложност на делото, които биха 1 могли да обосноват адвокатски хонорар в заплатения размер от 1800.00 лв.

По отношение категориите фактическа и правна сложност, се твърди, че същите не са уредени в закона. Според жалбоподателя обаче, законодателят е предоставил възможността на съда да прецени наличието на тези признаци с оглед на всички данни и обстоятелства по конкретното дело. В жалбата се прави препратка към съдебната практика, в която се приема, че фактическа сложност е налице, когато делото съдържа значителни по обем фактически материали, многообразие на твърдени от страните правнорелевантни факти, а правната сложност е свързана с точното спазване и правилното прилагане на материалния и процесуалния закон.

С оглед конкретните особености на производството се прави извод, че присъдения адвокатски хонорар е прекомерн и не кореспондира с действителната правна и фактическа сложност на делото. В тази насока се подчертава, че при определянето на адвокатските възнаграждения е налице съчетание на два критерия - обем и сложност на извършената дейност и размера на защитавания интерес.

Отделно от това се заявява, че адвокатската професия е свободна професия, чието упражняване представлява самостоятелен икономически риск, поради което и трудът на адвоката не е равен и не може да бъде равен непременно на труда на юрисконсулта и не зависи от размерите на юрисконсултското възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ по арг. от чл.78, ал.8 ГПК, ред., ДВ, бр.8/2017 г. Според жалбоподателя, адвокатският хонорар може и непременно да е много повисок, особено по дела, които не се отличават с фактическа и правна сложност. Обосновава се, че адвокатското възнаграждение съответно, за да не доведе до ограничаване на конкуренцията, не трябва да е значително поголямо от това на юрисконсултите, поне по делата, които не се отличават с фактическа и правна сложност и са с малък обем на процесуални действия.

Иска се да бъде определени разноски за адвокатско възнаграждение на ответниците в размер по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази насока се отбелязва, че разноските по делата не представляват нито санкция, нито пък средство за неоснователно обогатяване, на едната страна в процеса спрямо другата, като свободата на договаряне на размера на адвокатския хонорар 2 следва да бъде ограничена единствено досежно отговорността, която трябва да носи противната страна.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска за отмени обжалваното определение на РС-Петрич като измени решението в частта за разноските, намалявайки ги съразмерно действителната фактическа и правна сложност на спора, а именно до 200.00 лв.

В срока за отговор на частната жалба, такъв е постъпил от насрещната страна.

Ответниците оспорват жалбата. Определят направените в нея оплаквания като бланкетни, преповтарящи съображенията, изложени от жалбоподателя в подадената до РС молба по чл.248 от ГПК.

Според ответниците заплатеното адвокатско възнаграждение на пълномощника им не е прекомерно, а е съобразено с материалния интерес по делото, който е 9 014.96 лв., неговите особености от фактическо и правно естество, както и с осъществените от адвоката процесуални действия.

Отбелязва се, че възнаграждението се отнася за защита и на тримата ответници по спора.

Ответниците се позовават и на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, според което преценката на съдилищата за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар следва да се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по делото, неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на производството, събраните доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като не трябва да се пропуска, че става въпрос за строго квалифициран труд, полаган от лице с юридическа правоспособност, което носи и завишена отговорност за своята дейност.

В отговора на частната жалба се изразява становище за правилност на атакуваното определение, като се обръща внимание, че както в него, така и в съдебното решение, съдът е изложил задълбочени мотиви относно неоснователността на направеното от ищеца възражение за прекомерност.

От въззивния съд се иска да остави без уважение подадената частна жалба от „Профи кредит ***“ ЕООД.

Благоевградския окръжен съд,

3 като взе предвид всички обстоятелства по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна с правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

Производството по гр.д.№ 238/2025 г. по описа на РС-Пертич е образувано по искова молба подадена от „Профи Кредит ***“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „***” № 49, бл.53Е, вх.В, насочена против М. М. Я., ЕГН **********, с адрес гр.Петрич, ул.„***“ № 10, Д. С. Я., ЕГН **********, с адрес гр.Петрич, ул.„***“ № 10, и Х. С. Я., ЕГН **********, с адрес гр.Петрич, ул.„***“ № 1, ет.4, ап.14, за осъждане на Х. Я. да заплати следните суми: 1/ сумата от 3 929.59 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит с № 3020973632 от 23.06.2017 г., сключен между „Профи Кредит ***“ ЕООД (кредитодател), С.С. Я. (кредитополучател) и Х. С. Я. (солидарен длъжник на кредитополучателя), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 24.02.2025 г., до погасяването; 2/ сумата от 1 825.91 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва по кредита, за периода от 21.09.2018 г. до 21.08.2020 г.; 3/ сумата от 1 392.32 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 22.08.2020 г. до 23.02.2025 г., и 4/ сумата от 1 867.14 лв., представляваща неплатено възнаграждение за допълнителни услуги по кредитния договор.

Останалите двама ответници - М. М. Я. и Д. С. Я., са привлечени в производството като наследници на починалия кредитополучател С.С. Я. и спрямо тях се претендира заплащане на по 1/3 от посочените суми.

С постановеното от РС-Петрич решение № 338/17.10.2025 г., исковете са изцяло отхвърлени, като е прието, че договорът за кредит, на който се основават претенциите на „Профи кредит ***“ ЕООД е недействителен, а чистата стойност на кредита е върната още преди завеждане на делото. С решението са присъдени и разноски на ответниците в общ размер на 1800.00 лв., които са формирани единствено от заплатеното от тях адвокатско възнаграждение, като е обсъдено и прието за неоснователно направеното от ищеца възражение за прекомерност.

На 27.10.2025 г., ищецът е подал молба по чл.248 от ГПК, с която е 4 поискал изменение на решението в частта на разноските, при което да се намали присъденото на ответниците адвокатско възнаграждение. По същата е постановено обжалваното определение, в което е прието, че молбата е неоснователна и районният съд я е оставил без уважение.

Така постановеното определение от РС-Петрич, настоящият състав намира за частично неправилно. В случая, безспорно, с оглед изхода на делото, право на разноски имат само ответниците – арг. от чл.78, ал.3 от ГПК. Също така не е спорно, а и от представения в проведеното пред РС-Петрич о.с.з. от 09.07.2025 г., договор за правна защита и съдействие, се установява, че договореното между ответниците и пълномощникът им – адв.Б., адвокатско възнаграждение от 1800.00 лв. е изцяло заплатено в брой.

В съдебната практика се приема, че отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, уредено и произтичащо от процесуалния закон, тя е деликтна отговорност за предявяването на неоснователен или недопустим иск, и е ограничена, защото включва само такси и разноски за производството. Страната, срещу която е постановено съдебно решение, носи отговорност за разноските дори и когато е положила дължимата грижа да издири действителното правно положение, преди да инициира съдебно производство, поради което отговорността й е и обективна, защото ищецът отговаря без вина.

При заявено възражение за прекомерност от страната, на която е възложена тежестта за разноските, съдът следва да прецени редица обстоятелства, сред които основно място заемат действителната фактическа и правна сложност на спора, реално извършената от адвоката работа по делото, както и материалния интерес.

В случая настоящият състав намира, че делото не представлява фактическа и правна сложност. Касае се за иск на дружество кредитор срещу длъжници по договор за кредит, като договорът е типизиран /идентичен с много други такива, предмет на други съдебни производства, разглеждани от настоящия състав/, при което по действителността и действието му е налице многобройна и еднопосочна съдебна практика. В същото време, доколкото се касае за потребителски спор, при наличие на предпоставките по § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, то в процеса е засилено служебното начало – по арг. на чл.7, ал.3 от ГПК.

5

Сам по себе си предявеният иск не предполага, а в действителност, с оглед конкретните особености, не разкрива и правна сложност на спора.

Индиция за това са вида и обема събрани доказателства и броя проведени съдебни заседания. По делото пред РС са ангажирани единствено писмени доказателства, като за произнасянето на първоинстанционния съд не е било необходимо и участието на специалист /вещо лице/ с познания от областта на икономиката и финансите.

Делото е разгледано в 2 съдебни заседания, като първото е отложено единствено и само поради направено от ответниците искане за задължаване на ищеца да представи оригинали на приложени към исковата молба документи.

Макар и да не е предмет на настоящето производство, следва да се отбележи, че това искане не кореспондира с възраженията в отговора на исковата молба, поради което не е било необходимо събирането му, респ. делото е могло да приключи и в едно съдебно заседание.

От страна на пълномощника на ответниците е депозиран отговор на исковата молба, който в основната си част преповтаря самата претенция на „Профи кредит ***“ ЕООД. Взема се становище по допустимостта и основателността на иска, като по същество се изразява становище за противоречие на процесния договор за кредит с нормите на чл.11, ал.1, т.10 и чл.10а, ал.2 от ЗПК, което влече неговата недействителност.

Адв.Б. се е явила в двете проведени пред РС открити съдебни заседания, като в последното е депозирала и писмени бележки. Действително, тя е осъществила процесуално представителство и защита на три лица, но същите са привлечени като ответници въз основа на едни и същи факти. С оглед на това, не може да се приеме, че е налице завишен обем адвокатска работа в сравнение с обичайния по такъв тип дела.