Определение № 2011 от 23.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2011 гр. София, 23.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Веска Райчева Касационно гражданско дело № 20258002100456 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 5382 от 02.10.2024 г. по в.гр. д. № 9179/2023 г. на ГС – София, с което са определени мерки относно режима на лични отношения на бащата Т. Р. с малолетното му дете.

Жалбоподателят- Р. Р. Д., чрез процесуалния си представител, излага съображения за наличие на основания за допускане на касационно обжалване и за неправилност на постановеното въззивно решение.

Ответникът Т. Р. Ю., чрез процесуалния си представител, излага съображения за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:

Въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е изменил на основание чл.51 СК, вр с чл.59, ал.4 СК, определените с решение № 45616/23.02.2017 г. по гр.д. № 70877/2015 г. по описа на РС - София мерки относно личните отношения на бащата Т. Р. Ю. с детето А. Т. Ю., [дата на раждане] , както следва: 1. първите осем срещи между детето А. Т. Ю., [дата на раждане] и бащата Т. Р. Ю. да се проведат всеки първи и трети петък от месеца от 18:00 часа (а ако детето е на училище – след края на учебните занятия) до 21:00 часа и всяка втора и четвърта събота от месеца от 10:00 часа до 15:00 часа;

2.1. след провеждане на първите осем срещи по т.1 от настоящото решение, бащата Т. Р. Ю. има право да вижда и взема детето всеки първи и трети събота и неделя от месеца за времето от 10:00 часа в събота до 19:30 часа в неделя с преспиване; 2.2. двадесет дни през лятото, 1 несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката; 2.3. всяка нечетна година от 10:00 часа на 24.12 до 19:30 часа на 26.12; 2.4. всяка четна година за новогодишния празник от 17:00 часа на 30.12 до 19:30 часа на последния официален почивен ден за новогодишния празник, определен за съответната година; 2.5. всяка четна година за великденските празници съобразно православния календар от 10:00 часа на Велика събота до 19:30 часа на Светлия понеделник; 2.6. всяка година за рождения ден на бащата (26.10.) за времето от 10:00 часа до 19:30 часа.

Със същото решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, относно заместеното съгласие на бащата за пътувания на детето, постановено по реда на чл.127а СК. Настоящия състав намира, че с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК касационната жалба, в частта с която се обжалва въззивното решение по отношение произнасянето на съда по предявания иск по чл. 127а СК, за заместване съгласие на бащата за издаване паспорт на малолетното дете и за получаване на разрешение за пътуване в чужбина, следва да се остави без разглеждане.

Установено е по делото, че страните са родители на детето А. Т. Ю., [дата на раждане] Констатирано е, че с решение № 45616/23.02.2017 г. по гр.д. № 70877/2015 г. по описа на Софийски РС, влязло в законна сила на 23.02.2017 г., е утвърдено постигнато между страните в настоящото производство споразумение за прекратяване на гражданския им брак по взаимно съгласие, упражняването на родителските права по отношение на малолетният син на страните А. е възложено на майката Р. Р. Д., при която е определено то да живее, на бащата Т. Р. Ю. е определен режим на лични отношения с детето, който включва право бащата да прекарва с детето не по-малко всяка втора и четвърта седмица от месеца от четвъртък след детска градина/училище от 16:00 часа до 19:00 часа в неделя, тридесет дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, десет дни през зимната ваканция, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, половината от всички ваканции на детето, всички ваканции на детето да се прекарват на равни периоди при двамата родители, личните празници на всеки от родителите детето да прекарва при родителя, на който е празника както следва : на бащата от 10,30ч. до 20ч., а на майката от 14ч до 18ч., личните празници на детето се празнуват заедно или поотделно с предварителна договореност между родителите, а именно рожден ден от 09ч. до 18ч. заедно, а поотделно за бащата от 9ч. до 14ч. и за майката от 14 до 18ч, както и всеки работен ден през седмицата след учебните занятия и в частност от 16:00 часа до 21:00 часа, на Великден-първия почивен ден при майката, а останалите дни при бащата, на Гергьовден при бащата от 10ч. до 21ч., на Коледа при майката и на Нова година при бащата от 10ч. на 31.12. до 21ч. на 01.01.

Съдът е приел, че е сезиран с иск на майката за изменение режима на лични отношения между бащата и детето, тъй като установения такъв по споразумението не се изпълнява. Установено е, че в приетите от първоинстанционния и въззивния съд социални доклади, изготвени от АСП, Д „СП“ – Лозенец, са отразени данни, че режимът по споразумението между родителите не се спазва стриктно след навършване на девет години от детето А., когато последното споделило, че не желае да ходи при бащата, тъй като той пие 2 алкохол и обижда него и майката. Данни в същата насока са изнесени пред първоинстанционния и въззивния съд по време на проведеното изслушване на родителите по реда на чл.59, ал.6 СК.

Установено е, че последната по време среща между детето и бащата е проведена на 03.03.2023 г., въпреки насърчаването на детето от страна на майката и изслушано детето А. посочва, че не желае да се вижда с баща си и той не му липсва, тъй като не се опитва да го научи на нищо, не откликва на желанията му, оставя го сам и посещава питейни заведения, но смята, че баща му се интересува от него, защото го обича, а не проявява обикновена любезност. Малолетният споделя, че от около две – три седмици започнал да се чува с баща си по телефон. Харесва партньора на същия родител и се разбира с нея.

С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото пълнолетие дете при произнасянето по въпросите по чл.59, ал.4 СК въззивният съд е допуснал изготвяне на съдебна психологична експертиза (СПЕ). От приетата като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните СПЕ се установява, че страните притежават еднакъв стил на родителстване, като майката е с добър родителски капацитет, а този на бащата, видян в светлината на данните за поставяне на детето в риск след шофиране под въздействието на алкохол, се явява задоволителен. Комуникацията между двамата родители е нарушена и същите не разполагат с изработен общ модел за включване на другия при отглеждането и възпитанието на детето. Посочва се, че последното има изградена по – силна емоционална връзка с майката, която е водещата и базова родителска фигура за него и с нея то се чувства по уверено. Изложени са канстатации за това, че малолетният има изградена емоционална свързаност и с баща си, не отхвърля бащината фигура и резултатите от проведените експертни изследвания са дали основание на вещото лице да заключи, че при подрастващия А. няма налични фиксирани травматични емоционални преживявания, включително такива свързани с насилие, липсва конфликт на лоялност и индикации за родителско отчуждение. Експертът констатира настъпила след 2021 г. промяна във връзката между бащата и детето, породена от нарушено доверие на малолетното към този родител , като е отпръвена препоръка за определяне на режим на контакти на бащата с детето, който включва преходен период на по – кратки срещи, без приспиване в дома на бащата. От изслушването на вещото лице психолог се установява, че нежеланието на детето да се чува и вижда с баща си се дължи на включване на защитен механизъм, породен от загубата на доверие към този родител, от когото се чувства излъгано и допълнителен фактор, благоприятстващ това е влошената комуникация между страните.

Установено е, че с решение № 7041/17.04.2024 г. по гр.д. № 18820/2022г. по описа на Софийски РС е издадена заповед за защита от домашно насилие, с която Ю. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на сина си А. и да посещава специализирана програма, като мерките са приложени във връзка управление на 04.04.2022 г. в [населено място], пазар „Ситняково“ след употреба на алкохол на моторно превозно средство, в което се намирало детето.

При така установените обстоятелства по делото съдът е счел, че по делото се 3 установява изменение на обстоятелствата, по смисъла на чл.51, ал.4 СК, чл.59, ал.9 СК и т.V от ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., при наличие на които интересът на детето изисква промяна на установените с решение № 45616/23.02.2017 г. по гр.д. № 70877/2015 г. по описа на Софийски РС мерки с определяне на други относно личните отношения на бащата с детето. Промяната в обстоятелствата се изразява в порастване на детето, доколкото към датата на определяне на мерките А. е бил на пет навършени години и не е посещавал училище, а понастоящем е на дванадесет години и е ученик в шести клас. Прието е, че така предвиденият ежедневният делничен контакт между бащата и малолетния след края на учебните часове до 21:00 часа е от естество да наруши възможността на А. за подготовка за учебния процес и за отдих. Наред с това по делото еднопосочно се установява, че определените с горепосоченото решение мерки не се изпълняват в продължителен период от време, настъпила е фактическа промяна, свързана с прекъсване на контакта на подрастващия с бащата, изменение във връзката на детето с този родител и изразено нежелание на А. да се вижда с неговия баща, предизвикана от загуба на доверие и сработване на защитен механизъм при подрастващия, поради което определените мерки се явяват понастоящем неефективни и изгубили смисъл.

Поради изложеното организацията на контактите на бащата Ю. с малолетния А. следва да бъде съобразена с търсената от детето промяна, но и с необходимостта от преодоляване на прекъснатия контакт помежду им чрез създаване на условия за възстановяване на нарушената комуникация и връщане на доверието на детето в този родител като в тази насока съдът отчита констатациите на вещото лице за необходимостта от въвеждане на преходен период в регламентацията на мерките за лични отношения.

При определяне на конкретния режим на личните отношения на детето с бащата, съдът е взел предвид родителския капацитет и желанието на бащата, декларираното пред въззивния съд, да се грижи за А. и да се съобразява с желанията му, констатираната от вещото лице емоционална връзка помежду им. Съдът е съобразил и актуалните желания на детето, но ги е разгледал в контекста на констатираната от вещото лице загуба на доверие на малолетния към бащата и на необходимостта детето да възстанови контакта с този родител, с оглед възможността да чувства неговата подкрепа, обич, грижа и авторитет, поради което в интерес на детето е установяване на режим на лични контакти съобразно диспозитива на решението, който при промяна на обстоятелствата също може да бъде изменен.

Съдът, като е съобразил доказателствата по делото и с оглед най – добрия интерес за подрастващия, е определил режима на лични отношения на детето с бащата.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, поддържа, че в решението съдът е дал решение на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да постанови своето решение въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, при изменението на режима на лични отношения между малолетно дете и неотглеждащия го родител, длъжен ли е съдът, ръководейки се от интересите на детето, да изследва, да съобрази в съвкупност всички обстоятелства, по – конкретно възпитателските качества на 4 същия родител, неговия морален облик, в това число – данни за осъществено домашно насилие не само спрямо същото дете, а и спрямо лица, с които родителят съжителства, привързаността на детето, социалното обкръжение. Поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на противоречие с решение по гр.д. № 598/2009 г. на IV – г.о., решение по гр.д. № 911/2012 г. на IV – г.о.,решение по гр.д. № 1286/2012 г. на IV – г.о.