Решение № 332 от 16.10.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Бургас, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова в присъствието на прокурора Иван Н. Кирков като разгледа докладваното от Петя Кр. Горгиева Въззивно частно наказателно дело № 20262100601088 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.306, ал.3, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.313 и сл.НПК и е образувано по въззивна частна жалба от адв.Благой Потеров АК Бургас, като защитник на осъдения Г. Д. И. с ЕГН ********** против определение, постановено по НОХД № 2081/2026г. по описа на Районен съдБургас, с което съдът по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр. с чл.53 от НК и на основание чл.343б, ал.5 от НК е отнел в полза на държавата лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № А ***** НТ, ведно с контактен ключ и свидетелство за регистрация част 1, собственост на Г. Д. И.. С жалбата се твърди, че определението е неправилно, предвид обстоятелството, че въпросът за преценка за несъответствие с ЕКЗПЧС по отношение конфискацията на автомобилите на осъдените по 343б от НК лица е отнесен до Международния съд в Люксембург по силата на преюдициално запитване на български съд и този въпрос не е решен до този момент. Твърди се, че отнемането на автомобила е незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в преклузивния срок за обжалване пред компетентния съд.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура оспорва жалбата, като неоснователна. Застъпва становище, че нормата на чл.343б, ал.5 от НК не е 1 противоконституционна и не противоречи на правото на ЕС. Пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Защитникът редовно призован не се явява. Не е депозирал писмено становище.

Осъденото лице И. редовно призован не се явява. Не е заявил становище по делото.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание, и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице основания за отмяната или изменението му, поради следните съображения:

Производството пред Районен съд-Бургас е приключило със споразумение за решаване на делото /досъдебно производство № 208/2026г. по описа на Четвърто РУ-Бургас, пор.№ 762/2026г. по описа на Районна прокуратураБургас/ по реда на Глава двадесет и девета от НПК, като в публично заседание на 11.06.2026г., съдът е одобрил споразумение, с което е признал обвиняемия И. за виновен за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и за престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът му е наложил едно общо наказание от три месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за срок от три години и е присъединил наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от петнадесет месеца, наложено на основание основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.3 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК.

След одобряването на споразумението по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК съдът се е произнесъл с атакуваното определение, с което на основание чл.343б, ал.5 вр. ал.3 от НК е отнел в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението - лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № А **** НТ, ведно с контактен ключ и свидетелство за регистрация част 1, собственост на обвиняемия.

При тези факти въззивният съд счита, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, като изводите на първата инстанция са правилни и почиват на приложението на закона.

Приложението на чл.343б, ал.5 от НК след одобряване на споразумение, следва да се извършва в производство по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, 2 ал.1, т.1 от НПК, доколкото тази норма не урежда наказание от регламентираните в чл.37, ал.1, т.1 - т.11 от НК, а мярка по чл.53 от НК, тъй като предписва отнемане на превозното средство, когато деецът е негов собственик, съответно присъждане на равностойността му, когато той не е собственик /Решение № 67/25.06.2024г. по н.д.в. № 119/2024г. на Апелативен съд-Бургас/. Районният съд в съответствие със закона, правилно не е включил приложението на чл.343б, ал.5 от НК, като част от одобреното споразумение, а се е произнесъл с отделно определение.

С Решение № 8/17.07.2025г. по к.д.№ 15/2024г. Конституционният съд на Република България е приел, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не противоречи на Конституцията, поради което и няма основания за нейното неприлагане. С Решение от 10.09.2026г. по дело C‑655/24 /Латранов/ СЕС 2 приема, че „Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, изменено с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014г., не се прилага към престъпление по транспорта, което се състои в управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол, и което се наказва с лишаване от свобода над една година“, с което потвърждава приложимостта на националното законодателство в тази хипотеза.

Въззивният съд по същество счита, че правилно и в съответствие с предписанията на закона районният съд е отнел лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № А **** НТ, собственост на обвиняемия, с който е било извършено престъплението, прилагайки стриктно разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК.

Според тази норма, в случаите по ал.1 - 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца, а когато не е - присъжда неговата равностойност.

Пропорционалността /забраната за прекомерност/ е изискване на принципа на правовата държава. Според това изискване ограничаването на правата е съразмерно средство за постигане на определена цел, когато не се надхвърля степента на допустимото му ограничение, съизмерено със значимостта на защитавания интерес, и когато няма необосновано, спрямо защитата на други конституционни ценности, разширяване на основанията за допускане на ограничения на правата на гражданите. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото, е в зависимост от значимостта на интереса, преценен като също подлежащ на конституционна закрила дотолкова, че да позволява изключение. /Решение № 13 от 05.10.2021г. на КС по к.д. № 12 от 2021г./.

Правото на собственост е едно от основните права, защитавани от националното и международното право, намерило закрила в чл.17 от Конституцията и чл.17 от Хартата на основните права на ЕС. То обаче не е безусловно и неотменимо, а може да бъде ограничавано, ако ограничението е въведено със закон, необходимо е за постигане на конституционно легитимна цел и е пропорционално средство за защита на застрашени конституционни ценности /Решение № 12 от 30.09.2021г. на КС по к. д. № 10/2021г./. С приложението на чл.343б, ал.5 от НК, при отнемане на собствено на дееца МПС, така и когато деецът се осъжда да заплати равностойност на автомобила, се нарушава правото на собственост, като това ограничение е въведено със закон /НК/. Видно от мотивите на законопроекта, това се налага от необходимостта за увеличаване на наказателната репресия, като средство за превенция срещу явления с висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията по транспорта - т.е. изпълнено е и второто изискване за законосъобразно ограничаване на правото на собственост, а именно да е необходимо за постигане на легитимна цел - опазване на живота и здравето на участниците в движението и намаляване на пътния травматизъм. Тази цел е с голяма значимост, поради което по мнение на настоящия състав с въвеждането на отнемане на собствено на дееца МПС или присъждане на неговата равностойност, не е нарушен принципът за пропорционалност.

3

Следва да се отбележи, че преценката за пропорционалност се прави от законодателя, който е овластен от Конституцията да съобрази тези обстоятелства още при приемането на законите, чрез които се засяга правото на собственост, тъй като най-добре може да прецени, дали интересите на обществото и преследваната цел, налагат въвеждането на определени ограничения на правата на отделните граждани. Тази преценка при определени условия подлежи на проверка от Конституционния съд, който съобразно действащия у нас принцип за концентриран контрол за противоконституционност на законите, е единственият орган, който може да обяви определен закон или текст от закона за противоконституционен.

Конституционният съд е приел, че нормата не е противоконституционна и принципът за пропорционалност е спазен.

Според въззивния съд от гледна точка на Правото на ЕС, разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не противоречи и на чл.49, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според който тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението. В настоящия случай формално разпоредбата от НК не е „наказание“, а мярка по смисъла на чл.53 от НК, която мярка, въззивният съд намира за пропорционална и законосъобразна, поради което и не влиза в противоречие, нито с цитирания принцип, нито с този, в чл.52, §1 от Хартата. Процесното превозно средство е притежавано от осъдения, и законосъобразно Районен съд-Бургас е приел, че същото следва да бъде отнето в полза на държавата.

След извършената цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което то следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно. Предвид гореизложеното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено по НОХД № 2081/2026г. по описа на Районен съд-Бургас,.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4