Решение № 1598 от 27.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1598 гр. София, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Въззивно гражданско дело № 20221100501914 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.

С решение № 20195113/06.10.2021г. СРС, поС.ено по гр. д. № 19298//2019г. по описа на СРС, 71 състав е признал за уС.ено, че ответниците СТ. П. СТ. и Е.М.С. дължат разделно /по ½ ид. част всеки/ на "Топлофикация София" ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 680.37 лв. за доставена в периода м.

07.2016г. до м. 04.2018г. топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК 14.12.2018г. до окончателното заплащане на вземането, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 680.47 лв., сумата от 49.16 лв.- лихва за забава върху главното вземане, изтекла в периода от 14.09.2017г. до 30.11.2018г.; сумата от 34.01 лв. представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода м. 11.2015г.-м. 04.2018г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК -14.12.2018г. до окончателното плащане на вземането, като отхвърля и иска за мораторна лиха върху сумата за дялово разпределенеие в размер на 5.63 лв. за переода от 4.09.2017г. до 30.11.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл 410 ГПК по ч. гр.д. № 78689/2018г. на 71 състав. С посоченото решение ответниците СТ. П. СТ. и Е.М. С. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 620.34 лв. разноски за исковото производство и сумата от 74.4 лв.разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 78689/201г. по описа на СРС, 71 състав, а ищецът „Топлофикация София” ЕАД е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника СТ. П. СТ. сумата от 2.80 лв. разноски в исковото производство, а на ответника Е.М.С. сумата от 2.80 лв. разноски в исковото производство.

1

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците С.М. С. и Е.М.С., действащи чрез процесуалния си представител адв. Д.Т. от САК в частта, с която са уважени исковете срещу тях с оплаквания, че в посочената част решението е неправилно и незаконосъобразно. Възивниците излагат оплаквания, че по делото не е безспорно уС.ено обстоятелството, че топлинната енергия, за заплащането на чиято цена е уважен иска, е действително доставена до процесния имот. Твърди, че по делото липсват доказателства за наличие на контролен водомер и топломер по пътя на енергията от абонатната станция , находяща се в сградата в гр. София, ул. **** към съсъедната - процесната, находяща се на адрес гр. софия, ул. ****. Липсата на тези съоръжения е в нарушение на чл. 60 от Наредба № 16-334 и чл. 50 от Наредба № Е-РД-04-1, които са императивни. Излага подробни доводи защо липсва коректно топлинно счетоводство на процесната сграда, поради което основателността на претенцията от ищеца за заплащане на сградна инсталация е останала недоказана. Сочат и неоснователност на претенцията за заплакщане на услутгата дялово разпределение. Твърдят, че съгласно методиката за дялово разпределение за сгради в режим на етажна собственост топлинната енергия, отдаден от сградната инсталация се изчислява за всяка сграда отделно. Молят съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба - "Топлофикация София” ЕАД оспорва същата, без да излага конкретни доводи. Моли съда да отхвърли въззивната жалба. Претендира разноски. Третото лице-помагач - "Т.С." ЕООД не взема С.ище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени С.ищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за уС.ено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни уС.ителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Със заявление вх. № 3097227/14.12.2018г. "Топлофикация София” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу СТ. П. СТ. и Е.М.С. от 769.27 лв., от които 680.47 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м. 07.2016г. до м. 04.2018г., отразена в Общи фактури с № 0081766216/31.07.2017г. и № 0096531986/31.07.2018г.; 49.16 лв. – законна лихва върху забавата от 14.09.2017г. до 30.11.018г., както и сумата за дялово разпределение в размер на 34.01 лв. - главница за периода м. 11.2015 до м. 04.2018г. и 5.63 лв. – лихва т 14.09.2017г. до 30.11.2018г. със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите. На 20.12.2018 г. СРС, 71състав по ч. гр. д. № 78689/18г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените в заявлението суми. На двамата ответници е връчено съощение за изготвената заповед за изпълнение. Двамата се депозирали на 30.01.2019г. възражение по чл.414 ГПК, че не дължат претендираните суми. Съобщението за възможността за предявяване на уС.ителен иск е връчено на ищеца на 07.03.2019 г. Исковата молба е подадена на 03.04.2019 г. /в срока по чл. 415 ГПК/.

Ищецът - "Топлофикация София" ЕАД твърди, че на 14.12.2018 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу СТ. П. СТ. и Е.М.С. за сумата от

680.47 лв., главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м. 07.2016г. до 04.2018г., 49.16 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2017 г. до 30.11.201г. ; 34.01 лв. главница за дялово разпределение за периода от м. 11. 2016 г. до м. 04. 2018 г. и 5, 63лв. лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 14.09.2017г. до 30.11.2018 г. със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите. Ищецът твърди, че заповедният съд му е указал, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, може да предяви уС.ителен иск за вземането си, за което била издадена заповед за изпълнение. Твърди, че съгласно чл. 153, ал.

1 ЗЕ двамата ответници са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за следния топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр. София, ул. “****, с абонатен № 016208.

Твърди, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от 2 топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от ДКЕР, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др. Ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофиация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № 0У-1/26.06.2016 г. на ДКЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 2 е уС.ено, че срокът за заплащане на месечните задължения е 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. Сградата, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с "Топлофикация София“ ЕООД. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение за топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Твърди, че за предоставената услуга за дялово разпределение клиентите му дължат суми за разпределение на топлинна енергия към топлопреносното предприятие съгласно чл. 61 от Наредба № 16334/2017 г. и чл. 36, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Тополофикация София" ЕАД на потребители в гр. София. Ищецът моли съда да поС.и решение, с което да признае за уС.ено по отношение на ответницитеу му дължат в уславията на разселност сумата от 769.27 лв., от които 680.47 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м. 07.2016г. до м. 04.2018г., отразена в Общи фактури с № 0081766216/31.07.2017г. и № 0096531986/31.07.2018г.; 49.16 лв. – законна лихва върху забавата от 14.09.2017г. до 30.11.018г., както и сумата за дялово разпределение в размер на 34.01 лв. - главница за периода м. 11.2015 до м. 04.2018г. и 5.63 лв. – лихва т 14.09.2017г. до 30.11.2018г. със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.

По делото е представен нотариален акт за дарени на недвижим имот №І 168, том 50, дело № 11056/1991г. по силата на който ответвиците С.П. С. и Е.М.С. са дарили собствения си недвижим иот, притежаван в условията на съпружеска имуществена общност на дъщеря си Стефана Стефаова С. като са си запазили вещното право на ползване. Предмет на договора за дарение е недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.

София, по ул. „**** на първи етаж с площ 148.56 кв.м.

На 12.09.2002 г. Общото събрание на етажните собственици на сградата на адрес: гр. С., ул. „****", е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки с "МХ Елвеко" ООД.

На 01.10.2002 г. е подписан договор № 427-І между ЕС, с аддрес гр. София, ул.

„**** на за извършванена услугата индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки с "МХ Елвеко" ООД.

От заключението на техническата експертиза на в. л. инж. В. Т. Т. е уС.ено, че тъй като всички отоплителни тела в процесния имот са били демонтирани, топлинна енергия за отопление на имота от радиатори не е начислявана. Вещото лице е констатирало, че за процесния перидо няма начисляване на топлинна енергия за общите части на входа, съгласно Акта за изключване на отоплението във входа от 21.10.191г. на „Топлофикация София“ ЕАД. За процесния период м. 01.07.2016г. – м. 30.04.2018г. няма начислявана топлинна енергия за БГВ. В заклчението е посочено, че за процесния период във фактурите, изготвени от ищеца няма начислявана такса мощност , защото същата е отменена с Решение 3

№ Ц-010/28.06.2006г. на ДКЕВР и Протокол № 2 /30.06.20006г. на Сэвета на директорите ан ишцовото дружество. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислявана по формулата от т. 6.1.1. от Приложение към Наредба № 16-334. Размерът на главницата за топлинна енергия за периода м. 05. 2016 г. - м. 04. 2018 г. е 680.37 лв. Начислените суми за топлинна енергия са в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.

Вещото лице В.Т. е разпитана във въззивното производство. При разпита е заявила, че абонатната станция сенамира в сградата на ул. „****. При огед на място е констатирала, че количеството постъпила топлинна енергия в абонатнатастанция се разпределя по отделни тръбопроводи и за двете стради като се ползва общ топломер.

Използването му е в съответствие с Наредбата, съгласно която топлинната енергия се измерва с общ топломер и се разпределя между сградите пропорционално съгласно чл. 60 от Наредбата.

При така уС.ената фактическа обС.ка съдът приема от правна страна следното: