Решение № 425 от 30.03.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. ***, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря Петя Ст. И.а като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20264430100099 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от И. Д. И. от гр. *** против „П.К.Б“ ЕООД гр. София. В молбата се твърди, че ищецът е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ********* на 24.

09. 2019 год. Твърди се, че по силата на този договор е предоставен паричен заем в размер на 5 000 лв., със срок на заема 36 месеца, при фиксиран лихвен процент в размер на 41. 00 % и ГПР- 49. 08 %. Твърди се, че първоначално е посочена като обща дължима сума 8 726, 74 лв., при месечна вноска в размер на 242, 40 лв. Твърди се, че са заявени допълнителни услуги- услуга „Фаст“ при възнаграждение 1 000 лв. и услуга „Флекси“ при възнаграждение 2 100 лв.

Твърди се, че така общото задължение по кредита нараства до 11 826, 74 лв., а месечната погасителна вноска е в размер на 328, 51 лв. Твърди се, че ищецът е заплатил по процесния договор суми в общ размер на 7 106, 30 лв. Ищецът счита, че така сключеният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 26 ал. 1 пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД. Твърди се, че ответникът представлява небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, видно от предмета на дейност в ТР при АВ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Твърди се, че ищецът е физическо лице, което при 1 сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Твърди се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл.

12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Твърди се, че същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи /арг. чл. 23 от ЗПК/. Твърди се, че в настоящия случай не е спазена разпоредбата касаеща ГПР, съгласно чл. 22 във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, поради невключването на предвидените допълнителни разходи за допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси” при изчисляването на ГПР и посочването в договора на ГПР, който не съответства на действителния такъв. Твърди се, че съгласно чл. 22 от ЗПК във във вр. с чл.

11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Твърди се, че съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди се, че съобразно § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на 2 прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Твърди се, че предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

Твърди се, че видно от представения договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № *********, като обща сума, която следва да бъде върната е посочена първоначално 8 726, 74 лв, за срок от 36 месеца, при главница 5000 лева; фиксиран годишен лихвен процент- 41 %. Твърди се, че е посочено, че ГПР е 49. 08 %, но не е ясно същият от какво се формира. Твърди се, че не са посочени взетите предвид допускания, каквото е изискването на чл. 11 ал. 1 т.

10 от ЗПК. Твърди се, че както в договора, така и преддоговорната информация липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10 ал. 1 от ЗПК/.

Твърди се, че в договора е уговорено заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст” в размер на 1 000 лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси” в размер на 2 100 лв., като по този начин общото задължение нараства до 11 826, 74 лв., при месечна вноска в размер на 328, 51 лв. Твърди се, че в случая възнагражденията за услугите "Фаст" и "Флекси" е следвало да бъдат взети предвид от кредитодателя при изчисляването и впоследствие при посочването в договора на процента на годишните разходи за потребителя. Твърди се, че съгласно § 1 т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

Твърди се, че в случая възнагражденията за допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" е разход по кредита, по смисъл на цитираната разпоредба, доколкото дължимите суми и предоставянето на услугите са пряко свързани с и произтичат от договора за кредит. Твърди се, че тяхната цел, съгласно посоченото в общите условия към договора, е да обслужат сключването и изпълнението на потребителския кредит, и същите нямат самостоятелен 3 смисъл извън процесното облигационно правоотношение. Твърди се, че качеството на въпросните възнаграждения като разход по кредита се извежда още и от реда за тяхното изплащане, а именно едновременно с анюитетните вноските по кредита, съгласно уговореното в погасителния план. Твърди се, че възнагражденията на кредитора за предоставянето на допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" водят до завишаване на ГПР по договора над законоустановения лимит, а от тук и до различен приложим ГПР от този, посочен в договора за кредит. Твърди се, че последното води до заблуждение на кредитополучателя относно действителните параметри на договора и размера на оскъпяване на кредита, което се явява нарушение на чл. 11 ал. 1 т.

10 от ЗПК, задължаващ кредитора да посочи в договора за потребителски кредит коректния приложим между страните процент на разходите по кредита.

Твърди се, че отделно от предходното при съобразяване с характера на посочените в договора "допълнителни услуги", за които е предвидено възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за променя на погасителния план), се налага също така изводът, че те се отнасят за действия по усвояване на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора.

Твърди се, че разглежданите услуги се характеризират още с условност и зависят изцяло от волята на потребителя да се ползва от тях, поради което същите не представляват реално предоставени услуги, получени от кредитополучателя, срещу които последният да дължи изначално заплащане на договорена допълнителна цена за услугата. Твърди се, че наличието на сключени между страните анекси за промяна в погасителния план по кредита не променят тези изводи, тъй като възможността за разсрочване на задължението е иманентна за кредитното правоотношение и е всякога допустимо да се отлага плащане на вноски или продължава срокът на кредита при съгласие на страните за това. Твърди се, че целта на посочените договорни клауза е да послужат като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т. нар. скрита възнаградителна лихва в подкрепа на твърдения за нарушаване на изискванията за добросъвестно договаряне и на добрите нрави и за неравноправност в кредитното правоотношение. Твърди се, че следователно е налице и нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ГПК, тъй като не е посочен в договора реалният годишен лихвен процент. Твърди се, че дори и без специални знания на вещо лице- икономист е ясно, че посоченият в 4 договора ГПР от 49. 08 % не отговаря на действителния, предвид обстоятелството, че за краткия срок на договора- 36 месеца, кредитополучателят дължи връщане на над два пъти главницата- 11 826,74 лв., при чиста сума на кредита- 5 000 лв, а съгласно приложената разпечатка от онлайн калкулатор ГПР с включен разход за допълнителните услуги „Фаст” и „Флекси” възлиза на 93. 77 %, което изчисление дори да се приеме, че не е с точността на изчисленията на счетоводител или икономист, то видно ГПР с включените такси за допълнителни услуги значително надвишава законоустановения максимум, заложен в чл. 19 ал. 4 от ЗПК- пет пъти законната лихва. Твърди се, че в константната практика на СЕС се приема, че правилното посочване на ГПР в договора с потребителя е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможностите на потребителя да вземе информирано решение- решение по дело С- 1377/2014 г., Radlinger и Radlingerova, решение по дело C-714/2022 г., Профи Кредит България, и др. Твърди се, че съгласно т. 55 от решението от 21. 03. 2024 год. по дело C-714/2022 г., Профи Кредит България, неправилното посочване на ГПР задължително трябва да се приравни на липсващо ГПР с последиците, които националното право свързва с това обстоятелство. Твърди се, че съгласно чл. 22 във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК целият договор за потребителски кредит е недействителен и потребителят дължи връщане само на чистия размер на кредита. Твърди се, че видно от представеното извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № ********* заплатената сума от страна на ищеца по процесния договор възлиза в общ размер на 7 106, 30 лв. при главница в размер на 5 000 лв. Твърди се, че заплатената сумата от 2 106, 30 лв. на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане, като недължимо платена по недействително правоотношение. В заключение ищецът моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 1 076, 93 евро /2 106, 30 лв./, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № *********/ 24.

09. 2019 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, 5 намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че на 24. 09. 2019 год. между „П.К.Б“ ЕООД гр.

София като кредитор и И. Д. И. от гр. *** като клиент е бил сключен договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № *********. Видно е, че съгласно договора на ищеца е бил предоставен кредит от 5 000 лв. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 41. 00 %, а годишният процент на разходите е в размер на 49. 08 %. Видно е, че при сключването на договора за кредит ищецът е закупил и две допълнителни услуги: Фаст- предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и Флекси- предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Видно е, че възнаграждението, което се дължи за първата закупена услуга, е в размер на 1 000 лв., а възнаграждението, което се дължи за втората закупена услуга, е в размер на 2 100 лв.