Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 9372 от 28.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3539/2026
Вид
Определение № 9372
Подписан
28.04.2026
В сила
28.04.2026
Състав
Евгени Георгиев, Кирил Стайков Петров, Десислава Зисова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9372 гр. София, 28.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев

Членове:

Десислава Зисова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20261100503539 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК вр. с чл. 220 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, ЕИК 206858118 срещу протоколно определение от 03.02.2026 г. по гр. дело № 3648/2024 г. по описа на СРС, ГО, 175 състав, с което е оставено без уважение искането на „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД да встъпи по делото на основание чл. 218 ГПК на страната на ответника „УниКредит Булбанк“ АД, който е подпомаган от конституирано третото лице-помагач „Диплан Пропърти Мениджмънт“ АД.

Частният жалбоподател поддържа, че „УниКредит Булбанк“ АД му е прехвърли вземанията си по договор за револвиращ кредит за оборотни средства № 463884 с цесия, като впоследствие с нов договор за цесия „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД е прехвърлило вземанията на „Диплан Пропърти Мениджмънт“ АД. Настъпилото частно правоприемство се било случило преди завеждането на исковата молба по гр. дело № 3648/2024 г., поради което не намирала приложение разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК. Предвидената в закона отговорност на цедента спрямо цесионера /на осн. чл. 100 ЗЗД/ пораждала права на цесионерите в случай на неблагоприятно решение за ответника по гр. д. № 3648/2024 г. по описа на СРС. Моли да се отмени обжалваното определение и да се постанови конституиране на „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, като трето лице-помагач.

Постъпил е отговор на частната жалба от А.С.Н. и Р.А.Н.. Намират определението за правилно и законосъобразно, а частната жалба за неоснователна. Липсвал правен интерес от встъпване. Производството по гр. д. № 3648/2024 г. по описа на СРС било за суми, разпределени от ЧСИ на ищците с влязъл в сила съдебен акт, които били недължимо преведени на „УниКредит Булбанк“ АД. Цесионерът придобивал вземането в състоянието му към момента на сключване на договора за цесия. Следователно „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД било придобило вземането без сумата, за която ищците разполагали с влязъл в сила съдебен акт. Моли обжалваното определение да се потвърди като правилно и 1 законосъобразно.

Отговор на частната жалба е ангажиран и от „УниКредит Булбанк“ АД. Счита ,че определението на СРС е неправилно. Правният интерес от встъпване на жалбоподателя произтичал от това, че веднъж е цесионер, а впоследствие е цедент по договора, с който се прехвърлят вземанията, които произтичат от договора за револвиращ кредит от 13.08.2010 г.

На основание чл. 100, ал. 1 ЗЗД дружествата-цесионери разполагали с иск срещу своите цеденти. Освен това „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД имал интерес да бъде конституиран като трето лице-помагач, тъй като щял да се ползва от обвързващата сила на мотивите на решението и разликата в размера на вземането, предмет на цесия, можела да се прихване от „Диплан Пропърти Мениджмънт“ АД с присъдената сума. Моли да се отмени обжалваното определение и да се конституира „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД като трето лицепомагач.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по гр. д. № 3648/2024 г. по описа на СРС, 175 състав, е образувано по предявени осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от А.С.Н. и Р.А.Н. срещу „УниКредит Булбанк“ АД с искане да се осъди ответникът да заплати на ищците разделно и по равно сумата от 24367,52 лв., представляваща недължимо платена сума по изп. дело № 842/2017 г. по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 891 КЧСИ, с район на действие ОС Благоевград, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане и сумата от 5603,06 лв., представляваща лихва за забава за периода от 07.01.2022 г. до 15.01.2024 г. А.С.Н. и Р.А.Н. били взискатели по изп. дело № 842/2017 г. по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 891 КЧСИ, въз основа на изпълнителен лист от 16.05.2019 г. по ч. гр. д. 826/2019 г. по описа на РС Благоевград с длъжници „Асли“ ЕООД и В.Н.А.. По изпълнителното дело са постъпили суми в размер на 52 463,00 лв. от проведена публична продан на ипотекиран от длъжниците недвижим имот. Взискател по изп. дело бил и „УниКредит Булбанк“ АД. Съгласно протокола за предявяване на разпределение от 12.06.2019 г., вземанията на А.С.Н. и Р.А.Н. за разноски за запазване или подобрения на имота следвало да се удовлетворят преди вземането на ипотекарния кредитор „УниКредит Булбанк“ АД. Разпределението било обжалвано, като с окончателно определение по ч. гр. д. 1384/2020 г. по описа на САС било отменено решение на ОС Благоевград и потвърдено осъщественото по изпълнителното дело разпределение. Твърдят, че на 05.01.2021 г. ЧСИ К. извършил превод по сметка на „УниКредит Булбанк“ АД в общ размер на 49 754,80 лв., т. е. ЧСИ К. извършил плащане по отмененото решение на ОС Благоевград, поради което считат, че ответникът се е обогатил неоснователно.

В с. з. на 03.02.2026 г. „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД е поискал да встъпи като 2 трето лице-помагач по делото, като обосновал правен интерес от предвидената в закона отговорност на цедента спрямо цесионера, в случай че е прехвърлил несъществуващо вземане.

С обжалваното протоколно определение от 03.02.2026 г. СРС е приел, че липсва правен интерес, тъй като вземането е прехвърлено на „Диплан Пропърти Мениджмънт“ АД.

Постановеното решение по делото нямало да обвърже „Ди Си Ей Мениджмънт“ ЕАД, което означавало, че това дружество няма да понесе материална отговорност от прехвърлянето на вземането. По тези съображения, оставил искането по чл. 218 ГПК без уважение.

Необходима предпоставка за конституиране на третото лице е наличие на правен интерес като условие за допустимост на встъпването. Правният интерес може да бъде пряк или косвен. Интерес от встъпването е налице тогава, когато решението по висящия процес може да окаже въздействие върху правното положение на третото лице. Такива хипотези са налице: когато по изключения силата на решението се разпростира и спрямо трето лице; когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице; когато самото трето лице претендира за спорното право, а висящият процес срещу подпомаганата страна създава опасност да се затрудни или усложни защитата на правата на третото лице. Правният интерес от привличането на трето лице-помагач следва да бъде обоснован с конкретни фактически твърдения от страната, която иска това привличане. По тази причина законовото изискване по чл. 218 ГПК третото лице да “има интерес решението да бъде постановено в нейна полза” /т. е. на подпомаганата страна/ е налице винаги, когато са налице горните условия. Не е необходимо този интерес да е налице при всяко едно развитие на спора или всяка възможна хипотеза на разрешаване на делото, а е достатъчно да е налице спрямо поне една възможна хипотеза на такъв изход. Съществува ли поне една несъмнена хипотеза на изход на спора, при която е налице интерес по чл. 218 ГПК, то това обосновава допустимостта на участието на подпомагаща страна в делото.

В конкретния случай, съобразно изложените от жалбоподателя факти, липсва правен интерес от встъпването. Спрямо „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД решението няма да има сила на пресъдено нещо, а евентуалното неблагоприятно решение спрямо ответника не би породило материална претенция срещу жалбоподателя. Съгласно чл. 100, ал. 1 ЗЗД, ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето. Производството по гр. д. № 3648/2024 г. по описа на СРС не би могло да се отрази на вземането предмет на договора за цесия между „УниКредит Булбанк“ АД и „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД от 11.12.2023 г. Видно от договора за цесия и приложението към него, предмет на цесията е сума в общ размер на 8 341.67 лв. При всички положения, евентуално неблагоприятно решение за „УниКредит Булбанк“ АД, не би могло да послужи като основание да предяви иск срещу „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД. От друга страна, няма никакви пречки кредиторът „УниКредит Булбанк“ АД да прехвърли частично вземанията си по едно правоотношение, а и по спора по исковете чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД не би могло да се формирало сила на пресъдено нещо относно размера на вземанията по 3 договора за револвиращ кредит за оборотни средства № 463884.

Не би била мислима и друга хипотеза, при която решението по настоящите искове да може да окаже въздействие върху правното положение на жалбоподателя. Отношенията между жалбоподателя и „Диплан Пропърти Мениджмънт“ АД също не могат да обосноват интерес от встъпване. „Диплан Пропърти Мениджмънт“ АД участва в производството като трето лице-помагач, а встъпването като трето лице-помагач е възможно само по отношение на главните страни по производството, като отношенията с третото лице-помагач на ответника „УниКредит Булбанк“ АД не биха могли да се регулират от доказателствената сила на мотивите на съдебното решение по настоящия спор.

Ето защо, не са налице предпоставките за конституиране на жалбоподателя като трето лице-помагач. Обжалваното определение е правилно, поради което частната жалба следва да се остави без уважение.

Определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване – т. 9, б. „а“ на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, ЕИК 206858118, срещу протоколно определение от 03.02.2026 г. по гр. дело № 3648/2024 г. по описа на СРС, ГО, 175 състав, с което е оставено без уважение искането на „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД да встъпи по делото на основание чл. 218 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4