Решение № 320 от 15.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Плевен, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря И. П. Ц. като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500320 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 39/23.02.2026 г., постановено по гр. дело № 321/2026 г. по описа на РС – Левски е прогласена по предявения иск с пр.осн.чл.26 от ЗЗД от С. Д. П., ЕГН **********, гр. Б. срещу „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК:***, гр.

София, нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит №202208251140440108/ 25.08.2022г.

Със същото решение е прогласена на основание чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД нищожността на сключения между С. Д. П., ЕГН **********, гр. Б. и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК:***, гр.София, Договор за предоставяне на гаранция №1449304868/25.08.2022г.

На основание чл. 55, ал.1 ЗЗД „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК:***, гр.

София, ул.Лъчезар Станчев №3, ет.10,е осъден да заплати на С. Д. П., ЕГН **********, гр.Б., сумата от 575,20 лв. (294,1 евро), получена без основание по договор за потребителски кредит №202208251140440108/ 25.08.2022г., 1 ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 14.04.2025г. до окончателното плащане.

Отхвърлен е предявеният от С. Д. П., ЕГН ********** срещу „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК:***, иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 50 лв. (25,56 евро), получена без основание по договор за предоставяне на гаранция №1449304868/25.08.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -14.04.2025г. до окончателното плащане.

Осъден е „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК:*** да заплати в полза на РС Левски сумата от 400 лв. (294,1 евро), представляващи държавна такса и разноски за вещо лице.

Осъден е „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК:***, гр. София, ул.Лъчезар Станчев №3, ет.11 да заплати по сметка на РС - Левски сумата от 350 лв.

(178,95 евро), представляваща държавна такса и разноски за вещо лице.

Осъден е „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.Лъчезар Станчев №3, ет.10 да заплати на адвокат Й.

М., със съдебен адрес: гр. Л., ул. Х Б. №* адв. възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА в размер на 300 лв.( 153,39 евро).

Осъден е „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.Лъчезар Станчев №3, ет.11 да заплати на адвокат Й. М., със съдебен адрес: гр. Л., ул. Х Б. №* адв. възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА в размер на 300 лв.( 153,39 евро).

Постъпила е въззивна жалба от „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК ***,чрез пълномощника гл.юрк.

П.

П. срещу постановеното първоинстанционно решение в частта му, в която е признато за установено, че сключеният между страните Договор за гаранция е нищожен, доколкото такъв договор не съществува. В жалбата се твърди, че не е налице облигационно правоотношение между страните, представеният Договор за гаранция не е подписан от страните и не е сключван от разстояние и изрично е оспорен, вкл. по реда на чл.193 от ГПК. От представената справка от БНБ също се потвърждава, че не е налице разрешена гаранция от 25.08.2022 г. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че на вещото лице не е бил предоставен достъп до системите на дружеството, дори напротив, на експерта е предоставена подробна информация, ведно с файлове и обяснителни 2 бележки. Съдът не е изложил мотиви в съдебното решение относно причините, поради които не е кредитирал изготвената техническа експертиза, за да могат същите да бъдат възприети от страните и при необходимост проверени от въззивната инстанция при обжалване на решението.

Въззивникът моли окръжния съд да отмени първоинстанционното решение в частта, в която е признато за установено, че сключеният между страните Договор за гаранция е нищожен. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 евро на основание чл.78 ал.8 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от С. Д. П., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Й. М. от Пл.АК, в който се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства. Въззиваемата счита за неоснователни твърденията, че не е сключила договор за гарант с „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК ***. Това, че в БНБ не е подадена информация за наличие на договор за гарант не означава, че не е сключен такъв, още повече, че С. Д. П. не може да си генерира такъв.

Въззиваемата моли окръжния съд, да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е прогласена нищожност на Договор за предоставяне на гаранция № 1449304868/25.08.2022 г. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА. Прави се възражение за прекомерност на разноските на въззивника, в случай на отмяна на постановеното решение в обжалваната му част.

В съдебно заседание, въззивникът „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК *** не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

В съдебно заседание, въззиваемата С. Д. П. не се явява. В депозирана молба, пълномощникът й – адв. Й. М. от ПлАК поддържа депозирания писмен отговор и моли съда, да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно. Претендира направените разноски, вкл. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение на другата страна.

В съдебно заседание, въззивникът „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *** не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

3

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Пред РС–Левски е подадена искова молба от С. Д. П., ЕГН ********** против „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *** и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК *** с която са предявени при условията на обективно и субективно съединяване следните искове: за прогласяване нищожността на сключен Договор за потребителски кредит № 202208251140440108 /25.08.2022 г. на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД поради противоречие със закона и поради заобикаляне на закона,в условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузата по чл.4 от договора, за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 1449304868 от 25.08.2022 г. на осн. чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП поради накърняване на добрите нрави, като неотговарящ на изискването за добросъвестност и водещ до значително неравноправие между страните и като сключен без основание,осъдителен иск-да бъде осъдено ответното дружество „НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК *** на основание чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД да заплати на С. Д. П., ЕГН ********** сумата от 50,00 лв.като получена без основание по Договор за потребителски кредит № 202208251140440108 / 25.08.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ,както и да бъде осъдено „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ" ООД ЕИК *** на основание чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД да заплати на С. Д. П., ЕГН ********** сумата от 50,00 лв., получена без основание по договор за предоставяне на гаранция № 1449304868 от 25.08.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ до пълното й изплащане.

С въззивната жалба се обжалва решението на РС в частта му, в която е прогласен за нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД Договор за предоставяне на гаранция № 1449304868/25.08.2022 г., сключен между С. Д.

П., ЕГН ********** и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК ***.

Настоящата съдебна инстанция счита, че в обжалваната му част първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, по следните съображения:

В първоинстанционното производство е представен Договор за предоставяне на гаранция № 1449304868/25.08.2022 г., сключен между С. Д.

П., ЕГН ********** и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК *** с предмет на договора: издаване на гаранция в полза на „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *** за сумата от 1236,00 лв., с цел гарантиране изпълнение на паричните задължения по Договора за потребителски кредит от 25.08.2022 г.

С депозирания писмен отговор, ответникът „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК *** е заявил, че между дружеството и С. Д. П., ЕГН ********** не 4 е сключван Договор за предоставяне на гаранция № 1449304868/25.08.2022 г., гаранция не е издавана, както и не е заплащано възнаграждение по издаване на гаранция. Заявил е, че не е налице облигационно отношение между ищцата и дружеството, представеният Договор за гаранция не е подписан от страните и не е сключен от разстояние.

С писмения отговор на ответника „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *** също е оспорено твърдението на ищцата /кредитополучател/, че същата е сключила договор с „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК ***, доколкото дружеството не е получавало обезпечение по процесния договор за кредит, следователно, на ищцата не са начислявани разходи по кредит, свързани със заплащане на такса за поръчител.

За изясняване на обстоятелството, налице ли е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 1449304868/25.08.2022 г. между С. Д. П., ЕГН ********** и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК *** в първоинстанционното производство е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице инж. Росен Александров Александров, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено се установява, че на 28.04.2022 г. в 09:40:15 часа е създаден проект на договор за гаранция, който е изпратен на електронната поща на С. Д. П., ЕГН ********** /***/ в рамките на деня – 28.04.2022 г. в 9:42 часа от електронната поща на „Кредит Гарант БГ“ ООД. Съобразно Общите условия на дружеството, валидността на хипервръзката е изтекла на 29.04.2022 г. в 9:42 часа. На 25.08.2022 г. в 11:47:14 часа е създаден проект на договор за гаранция, който е изпратен на електронната поща на С. Д. П., ЕГН ********** /***/ в рамките на деня – 25.08.2022 г. в 11:48 часа от електронната поща на „Кредит Гарант БГ“ ООД.

Съобразно Общите условия на дружеството, валидността на хипервръзката е изтекла на 26.08.2022 г. в 11:48 часа. Вещото лице е установило, че в случая, С. Д. П., ЕГН ********** не е потвърдила сключването на нито един от двата договора за предоставяне на гаранция, тъй като не е избрала /натиснала/ хипервръзката в изпратените й електронни съобщения, т.е. липсва електронно изявление на потребителя за сключване на договор за гаранция. Вещото лице изрично е посочило, че „Кредит Гарант БГ“ ООД разглежда исканията за издаване на гаранция само на тези клиенти, които изрично са изявили желание за това, както е предвидено в Общите условия на дружеството. В настоящия случай С. Д. П., ЕГН ********** не е потвърдила сключването на нито един 5 от двата договора за предоставяне на гаранция, тъй като не е избрала /натиснала/ хипервръзката в изпратените й електронни съобщения, т.е. липсва електронно изявление на потребителя за сключване на договор за гаранция.

„Кредит Гарант БГ“ ООД не е уведомявало С. Д. П., ЕГН **********, че е налице сключен договор за гаранция от посочените дати, доколкото липсва изразяване на съгласие от страна на потребителя. Гаранция не е издавана и в двата случая.

По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, по която е изготвено основно и допълнително заключение от вещото лице Маргарита Давидова. От предоставената справка от ЦКР, вещото лице е установило, че Договор за потребителски кредит № 202208251140440108/25.08.2022 г. е вписан в регистъра. В ЦКР не е вписан Договор за предоставяне на гаранция № 1449304868/25.08.2022 г. Ответното дружество е начислило и приело сума за неустойка за непредставяне на гаранция по кредита в общ размер от 171,58 лв. В Договора за потребителски кредит размерът на неустойката е определен на 1080,00 лв., като за времето, през които кредитът е бил без осигурена гаранция, сумата се разсрочва към месечните погасителни вноски. В допълнителното заключение, вещото лице е уточнило, че сумата от 171,58 лв. представлява неустойка, а не възнаграждение за гаранта, както е посочено в първоначалното заключение.