Определение № 200 от 27.07.2023, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. Търговище, 26.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20233500500140 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Жалбата е подадена от С. Х. Х. от с. Подгорица, община Търговище, против определение № 275 от 19.04. 2023 г., по гр.д. № 36/ 2023 г. на РС – Търговище, с което е прекратено производството по делото в частта, касаеща производсвтото за прекратяване на брака й с ответника С. С., с оглед на това, че бракът им вече е бил прекратен в *****, от белгийски съд.

В жалбата се посочва, че решението било незаконосъобразно. Спорът попадал в обхвата на Р 2201/2003 г./ЕО, но съдът неправилно е приел, че са нА.це предпоставките на чл. 37 от регламента. По делото липсвал документ, който да удостоверява, че на отсъстващата страна е връчен препис от исковата молба, няма и документ, от който да е видно, че ответникът е приел решението на белгийския съд без възражения. Жалбоподателката не е била уведомена за воденото срещу нея дело и следователно това решение не може да бъде признато от българските власти. Следвало да има представено удостоверение по чл. 39 от регламента, а такова липсвало и няма как да бъде издадено по посочените вече причини. Затова въззивникът моли определението да бъде отменено.

Ответникът по жалбата и по иска – С. С. е подал отговор в законния 1 срок. Той оспорва жалбата и моли определението да бъде потвърдено. Към отговора са приложени писмени доказателства, на които страната се позовава – сертификат по чл. 39 от Р 2201/2003/ ЕО, придружен с документи за превод и апостил. Счета, че изложените доводи в жалбата са неоснователни и белгийският съд е бил компетентен да се произнесе по заведеното от него бракоразводно дело.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: определението е вА.дно и процесуално допустимо. По същество е правилно, но съображенията за потвърждаване на съдебния акт са различни, от тези на РС – Търговище.

Делото пред РС – Търговище е образувано по искова молба на С. Х. Х. от с. ******, общ. *********ще, обл. ******, заведена на 06.01. 2023 г. С нея е предявен иск за прекратяване на брака й със С. Ф. С. от с. *****, община *******, област ******, с правно осн. чл. 49, ал. 1 от СК и съединени с него искове за предоставяне упражняване на родителски права върху непълнолетно дете, определяне на издръжка, дължима от ответника за детето, както за в бъдеще, така и за минало време, определяне на режим на лични контакти на ответника с детето. В молбата подробно са изложени обстоятелствата, обосноваващи твърденията за дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Твърди се, че страните са били с местоживеене в Кралство Белгия, но в края на 2022 год. ищцата, заедно с роденото от брака дете се прибрала и установила в Република България, а ответникът е останал в Кралство Белгия. С определение № 516/03.04.2023 год. производството по делото, в частта относно упражняването на родителските права спрямо непълнолетното дете, определяне местоживеенето на детето и дължимата издръжка, както и режима на лични контакти с родителя при когото детето не живее е спряно, на основание чл. 16 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, във вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на производството по чл. 8 и чл. 12, във вр. с чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, образувано по молбата на ответника пред Софийски градски съд. На 13.04.2023 год. е постъпила молба от ответника, с искане за прекратяване на производството по делото, в която същият твърди, че бракът на страните е прекратен с окончателно решение на Франкоезичен първоинстанционен съд в 2

Брюксел, Семеен съд, което решение е влязло в сила преди предявяване на молбата пред българския съд. Твърди се, че със същото решение са разгледани и решени и въпросите, свързани с детето, като е определено то да живее с бащата в Кралство Белгия, който ще упражнява родителските права, а на майката е забранено да напуска територията на Белгия, заедно с детето.

По делото са приложени заверени преписи от съдебни решения на Франкоезичен първоинстанционен съд на Брюксел, Семеен съд, 15-та камара FAM постановени на 15.12.2022 год. по дело 22/6221/А, досие семейство 330200-22-03303, придружени с превод на български език, видно от които бракът на страните е бил прекратен, като постановените съдебни актове са окончателни (без да е ясно какво означава това ). Съдът в Кралство Белгия се е произнесъл и по въпросите, свързани с детето, родено от брака, като е определил родителските права да се упражняват от бащата, местоживеенето на детето да е при бащата в Кралство Белгия, на него е предоставено ползването на семейното жилище, като на майката на детето е забранено да напуска територията на Кралство Белгия заедно с детето.

От тези доказателства е видно също така, че на белгийския съд е било известно обстоятелството, че съпругата и детето се намират в България и не пребивават на адреса в гр. Брюксел. От документите става ясно, че делото е заведено от съпруга след 15.11. 2022 г., когато е установил отсъствието на съпругата и детето си от жилището. Т.е. делото е заведно след 15.11. 2022 г. в Белгия. Призовка на съпругата е „връчена“ на 28.11. 2022 г., очевидно по белгийското процесуално право, но не е получена лично от г-жа Х., защото от текста става ясно, че по това време тя е била вече в България. Не й е назначаван особен представител и тя не е могла да защити интересите си по никакъв начин. Съдебното заседание е проведено на 02.12. 2022 г. и на 15.12.

2022 г. е постановено решение за прекратяване на брака и такова по отношение на родителските права, местоживеенето на детето, издръжката, семейното жилище.

Видно от представените от въззиваемия писмени доказателства, Франкофонският първоинстанционен съд по семейно право в гр. Брюксел е издал сертификат по чл. 39 по Р 2201/2003/ЕО, за изпълняемост на решението.

В този сертификат е посочено, че решението е връчено на другата страна.

Представени са обаче и доказателствата за това връчване от съдебен 3 изпълнител в Белгия – Барт де Смет, със седА.ще в Брюксел. От тези доказателства е видно, че същият не е намерил на адреса г-жа Х. и е пуснал съобщение в пощенската кутия в 10.20 часа на 24.01. 2023 г. В писмото е посочено, че документът, който следва да бъде връчен се намира в кантората му и при явяване ще й бъде връчен.

При така установените факти, въззивният съд прави следните изводи: на първо място, с оглед международния елемент, който съпътства спора, съдът следва да определи приложимото право и компетентността си.

В областта на семейните отношения, прекратяването на брака и родителската отговорност в момента има два регламента на европейското право и на Европейския съюз: 2201/ 2003/ ЕО и 1111/ 2019/ ЕО.

Според чл. 100, т. 1 от Р 1111/ 2019, този регламент се прилага за производства и актове, образувани и постановени след 01.08. 2022 г. Според т. 2 на същия член Регламент (ЕО) № 2201/2003 продължава да се прилага към решения, постановени при образувани съдебни производства, към автентични актове, изготвени официално или вписани, и към споразумения, придобили изпълнителна сила в държавата членка, в която са били сключени преди 1 август 2022 г.

Следователно, като се има предвид, че се касае до две страни – членки на ЕО, тук следва да намери приложение новият Р 1111/2019. Това е така, защото производството в Белгия е образувано след 01.08. 2022 г.

Според чл. 20 от този регламент:

1. Когато производства за развод, законна раздяла или обявяване на недействителността на брака между едни и същи страни са образувани пред съдилища на различни държави членки, съдът, пред който искът е предявен по-късно, спира служебно производството до установяване на компетентността на съда, пред който искът е предявен по-рано.

2. Когато производства, отнасящи се до родителската отговорност по отношение на същото дете и включващи същото основание, са образувани пред съдилищата на различни държави членки, съдът, пред който искът е предявен по-късно спира служебно производството до установяване на компетентността на съда, пред който искът е предявен по-рано. Това не се прилага, когато компетентността на едно от 4 съдилищата се основава единствено на член 15.

3. След установяване на компетентността на съда, пред който искът е предявен по-рано, съдът пред който искът е предявен по-късно, се отказва от компетентност в полза на съда, пред който искът е предявен по-рано.

В конкретния случай, по делото вече са събрани достатъчно доказателства, които дават основание на българския съд да приеме, че на първо място белгийският съд е бил сезиран със същите искове по-рано от българския: първият през месец ноември 2022 г. между 15 и 22 число и вторият – на 06.01.2023 г.

Съдът в Белгия се е занимавал с международната компетентност и е приел, че е компетентен, на основание на това, че съпрузите са живели в Белгия повече от 3 години, че детето е родено там, живяло е там постоянно точно преди заминаването си за България и в момента единият съпруг продължава да живее в Белгия.

С оглед на това, българският съд е следва на първо място да прецени дА. е компетентен да разгледа спора, след като в друга държава – членка на ЕО, има вече образувано същото дело.

С оглед на изложените обстоятелства, според въззивния съд българските съдилища следва да се откажат от своята компетентност, в полза на белгийския съд, който е сезиран по-рано. Съображенията, които са изложени от първия сезиран съд се споделят и от настоящия съд, с оглед на това, че и според Р 1111/2019, са нА.це основания белгийският съд да се счита компетентен.

С оглед на това и самото дело подлежи на прекратяване. В случая съдът се позовава на разпоредбата на чл. 20, т. 3 от Р 1111/2019/ЕО както и на съображения 35, 37 и 38 от него (уводната част) и чл. 126, ал. 1 от българския ГПК. Двата нормативни акта следва да се прилагат съвместно, с оглед на това, че когато по-късно сезираният български съд се отказва от своята компетентност, то в случая по българското право производството по делото следва да се прекрати.

Що се отнася до съображенията в жалбата, касаещи изпълняемостта на решението на белгийския съд в България. В момента съдът не е изправен пред тази процедура. Доколкото е ясно, че г-жа Х. оспорва тази изпълняемост, 5 според нормите на Р 1111/2019 в уводната част – съображения 54, 56, 59, 63 – 64 и чл. 36, тя ще има право да изложи съображенията си или в нарочно инициирано от нея производство, или в такова – образувано от г-н С. С.. Т.е. именно в това производство ще се обсъждат въпросите има ли издадено надлежно удостоверение според приложение № II и III от регламента, нА.це ли са били предпоставките за издаването му.

Както се посочи, въззивният съд се позовава на различни съображения от тези на първоинстанционния и затова тези доводи няма как да бъдат обсъждани. Защото това изключва и обсъждане на обстоятелствата дА. решението е влязло в сила, може ли ищцата да го обжалва и пред кого.

Предвид на това жалбата против прекратяването на производството следва да се остави без уважение, защото крайният извод на районния съд е правилен, макар и по други съображения.

По разноските. Няма претенции за заплащането им и съдът не следва да присъжда такива на която и да е от страните.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на адвокат С. А. от гр. ****, ул.

*****“ № *, вх.*, ет.* офис *, пълномощник на С. Х. Х. от с. ***, община ****, против определение № 575 от 19.04. 2023 г., по гр.д. № 36/ 2023 г. на РС – Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението може да се обжалва, с частна касационна жалба, при условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването на страните.

Председател: _______________________